Как работи Европейският съюз

Справочник за институциите на Европейския съюз

Разпространява се безплатно

Европейска комисия

Генерална дирекция

"Преса и комуникации"

Текстът е завършен

през април 2005 г.

Делегация на Европейската комисия в България, 2005 г.

Издава на брайлов шрифт

Национално читалище

на слепите

"Луи Брайл 1928"

София, 2005 г.

в два тома

том първи

Адаптира текста

за брайлов печат:

Яна Йорданова

Коректор на брайловото

издание:

Ралица Янкова

Предпечат,

техническа редакция и печат:

Иван Доброволов

      Европейският съюз (ЕС) не е федерална държава като Съединените американски щати. Нито пък е чисто междуправителствена организация като Обединените нации. Всъщност той е уникален. Неговите страни членки си остават независими суверенни държави, но те обединяват суверенните си права, като по този начин добиват много по-голяма колективна сила и влияние.

      Това означава вземане на съвместни решения чрез общи институции, като например Европейския парламент, Съвета и Европейската комисия. Но какво прави всяка една от тези институции? Как работят те заедно? Кой за какво отговаря?

      Тази брошура дава отговорите на ясен и прост език. Дава и кратък общ преглед на агенциите и другите организации, които участват в работата на Европейския съюз. Целта е да ви осигурим един добър наръчник за това как се вземат решенията от ЕС.

Представяне на Европейския съюз

      Европейският съюз (ЕС) е семейство от демократични европейски държави, които работят заедно за по-добър живот на своите граждани и за изграждане на един по-добър свят.

      Семейните свади и случайни кризи, разбира се, попадат в заглавията на новините, но извън журналистическите камери ЕС е всъщност история на забележителен успех. За малко повече от половин век той донесе мир и благоденствие в Европа, единна европейска валута (еврото), граници със свободно движение на стоки, хора, услуги и капитали. Той се превърна в основна търговска сила и световен лидер в такива области като опазването на природната среда и подпомагането на развитието. Нищо чудно, че от шест, Съюзът се разшири до 25 страни членки и още държави очакват да се присъединят към него.

      Успехът на Европейския съюз се дължи до голяма степен на необичайния му начин на работа. Необичаен, защото ЕС не е федерация като Съединените щати. Нито пък е просто организация за междуправителствено сътрудничество като Обединените нации. Всъщност той е уникален. Страните, които съставят ЕС (неговите "страни членки"), си остават независими суверенни държави, обединили суверенните си права, за да добият сила и световно влияние, каквито нито една от тях поотделно не би могла да постигне.

      Обединяването на суверенните права означава на практика, че страните членки делегират част от правомощията си за вземане на решения на общи институции, създадени от тях самите, така че да могат демократично да се вземат решения по конкретни въпроси от общ интерес на европейско ниво.

      Трите основни институции, които вземат решенията, са:

      Европейският парламент, който представлява гражданите на ЕС и се избира пряко от тях;

      Съветът на Европейския съюз, който представлява отделните страни членки;

      Европейската комисия, която се стреми да защитава интересите на Съюза като цяло.

      Този институционален триъгълник определя политиката и законите, които са валидни за целия ЕС. По принцип Комисията предлага новите закони, а Парламентът и Съветът ги гласуват.

      Съдът на Европейските общности поддържа европейския правен ред, а Европейската сметна палата проверява финансирането на дейностите на Съюза.

      Няколко други организации също играят ключова роля в работата на ЕС:

      Европейският икономически и социален комитет представлява гражданското общество, работодателите и работниците;

      Комитетът на регионите представлява регионалните и местните власти;

      Европейската инвестиционна банка финансира инвестиционните проекти на ЕС и подпомага малките предприятия чрез Европейския инвестиционен фонд;

      Европейската централна банка отговаря за европейската парична политика;

      Европейският омбудсман разследва жалбите срещу неправилното администриране от страна на институциите и органите на ЕС;

      Европейският супервайзор за защита на данните закриля неприкосновеността на личните данни на хората.

      Освен това има създадени специализирани агенции за изпълнение на някои технически, научни или управленчески задачи.

      Правомощията и отговорностите на институциите на ЕС и правилата и процедурите, които трябва да следват, са заложени в договорите за основаването на ЕС. Договорите са предмет на споразумение от страна на президентите и министър-председателите на всички страни на ЕС и са ратифицирани от техните парламенти.

      Следват описания на договорите и европейските институции, като се обяснява какво върши всяка от тези институции и как си взаимодействат те помежду си. Предлага се също така и кратък общ преглед на създадените агенции и други организации. Целта е да получите ясна представа как работи Европейският съюз.

Договорите

      ЕС е учреден с четири договора:

      Договор за учредяване на Европейска общност за въглища и стомана (ЕОВС/ECSC), подписан на 18 април 1951 г. в Париж, влязъл в сила на 23 юли 1952 г. и изтекъл на 23 юли 2002 г.;

      Договор за учредяване на Европейската икономическа общност (ЕИО/EEC), подписан на 25 март 1957 г. в Рим и влязъл в сила на 1 януари 1958 г. Често се споменава като "Договора от Рим";

      Договор за учредяване на Европейската общност за атомна енергия (Евратом/Euratom), подписан в Рим заедно с Договора за ЕИО;

      Договорът за Европейския съюз (ЕС/EU), подписан в Маастрихт на 7 февруари 1992 г. и влязъл в сила на 1 ноември 1993 г.

      С първите три договора се създават трите "Европейски общности", т.е. системата за общо вземане на решения по въпросите на въглищата, стоманата, ядрената енергия и други основни икономически сектори на страните членки. Институциите на общността - създадени, за да управляват тази система - се сливат през 1967 г. в една Комисия и един Съвет.

      В допълнение към икономическата си роля ЕИО постепенно поема широка гама от задължения, включително в областта на социалната и регионалната политика, както и на политиката за околната среда. След като вече не е чисто икономическа общност, четвъртият договор (от Маастрихт) я преименува просто на "Европейска общност" (ЕО/EC).

      В Маастрихт правителствата на страните членки се договарят също така да работят заедно в областта на външната политика и сигурността и в областта на правото и вътрешните работи. С добавянето на този вид междуправителствено сътрудничество към съществуващата система на Общността, договорът от Маастрихт създаде нова структура с три опорни "стълба", която освен икономическа е и политическа. Това е Европейският съюз (ЕС/EU).

      Европейски съюз

      Трите опорни стълба са:

      Обхват на Общността (повечето сфери на общата политика);

      Обща външна политика и политика за сигурност;

      Полицейско и правно сътрудничество по въпросите на престъпността.

      Те се основават на договорите.

      Договорите са в основата на всичко, което прави ЕС. В тях се внасят изменения при всяко присъединяване на нова страна членка. От време на време в тях се внасят изменения за реформиране на институциите на Европейския съюз, както и при разкриване на нови сфери на задължения. Това винаги става на специална конференция на националните правителства на ЕС ("междуправителствена конференция" или МПК), която е провеждана три пъти през последните 20 години:

      Единният европейски акт (ЕЕА/SEA) е подписан през февруари 1986 г. и влиза в сила на 1 юли 1987 г. Той изменя Договора за ЕИО и разчиства пътя за окончателното въвеждане на Единния пазар;

      Договорът от Амстердам е подписан на 2 октомври 1997 г. и влиза в сила на 1 май 1999 г. Той изменя договорите за ЕС и ЕО, като въвежда цифрови означения на членовете в Договора за ЕС (вместо с букви);

      Договорът от Ница е подписан на 26 февруари 2001 г. и влиза в сила на 1 февруари 2003 г. Той внася допълнителни изменения в другите договори, като рационализира системата за вземане на решения на ЕС, така че тази система да може да продължи да работи ефективно и след присъединяването на новата вълна от страни членки през 2004 г.

      Наличието на толкова много договори прави Европейския съюз сложен и труден за разбиране. Затова президентите и министър-председателите на ЕС решиха да заменят всички съществуващи договори с единна конституция, определяща ясно какво представлява Съюзът, как взема решенията си и кой какви задължения има.

      Те одобриха текста на предлаганата нова конституция в Брюксел през юни 2004 г. и го подписаха в Рим на 29 октомври 2004. Конституцията трябва да влезе в сила на 1 ноември 2006 г., но преди това трябва да бъде ратифицирана от всичките 25 национални парламента, а в някои страни трябва да бъде одобрена с референдум.

      Ако искате да научите повече за Конституцията, потърсете на адрес: http://europa.eu.int/constitution/.

      Едно от важните събития в историята на ЕС е подписването на Договора от Рим, с който се учредява Европейската икономическа общност.

Три "съвета" - кой какъв е?

      При европейските организации е лесно да объркате коя каква е - особено когато много различни организации имат твърде сходни названия, като тези три "съвета".

      Европейският съвет

      Това са държавните или правителствените глави (т.е. президентите и или министърпредседателите) на всички страни на ЕС плюс председателя на Европейската комисия. Европейският съвет заседава по принцип четири пъти годишно, за да одобри цялостната политика на ЕС и да отчете постигнатия напредък. Този орган определя на най-високо ниво политиката на Европейския съюз, поради което срещите му често се наричат "срещи на върха".

      Съветът на Европейския съюз

      Известна преди като Съвета на министрите, тази институция се състои от министри от правителствата на всички страни от ЕС. Съветът заседава редовно, за да взема подробни решения по приемането на европейските закони. По-подробно описание на работата му ще намерите по-нататък в тази брошура.

      Съветът на Европа

      Това изобщо не е институция на ЕС. Това е междуправителствена организация, чиято цел е да защитава човешките права, да насърчава културното разнообразие на Европа и да се бори с такива социални проблеми като расовите предразсъдъци и нетърпимостта. Основан е през 1949 г. и едно от ранните му постижения е Европейската конвенция за правата на човека. За да даде възможност на гражданите да упражняват правата си съгласно тази конвенция, той създаде и Европейския съд по правата на човека. Съветът на Европа сега има 46 страни членки, включително 25-те страни от Европейския съюз, и седалището му е в "Пале дьо л'Юроп" в Страсбург (Франция).

Кой работи за институциите на ЕС?

      Държавните служители, които работят за институциите на ЕС, идват от всички страни, членки на ЕС, и извън него. Те обслужват широка гама от дейности, изискващи различни умения - от политици и мениджъри до икономисти, юристи, лингвисти, секретари и персонал по техническата поддръжка. Те трябва да могат и да имат желание да работят в многокултурна и многоезична среда, често доста далеч от родната си страна.

      За да станете служител на ЕС, трябва да издържите изпит в условия на силна конкуренция. От януари 2003 г. тези изпити се организират централно от Европейската служба за селекция на кадри (ЕССК/EPSO).

      Повече информация ще намерите в http://europa.eu.int/epso

Как ЕС взема решенията си

      При вземането на решения на ниво Европейски съюз участват различни европейски институции, и по-специално:

      Европейската комисия;

      Европейският парламент;

      Съветът на Европейския съюз.

      Обикновено Европейската комисия предлага новите закони, а Съветът и Парламентът са тези, които приемат законите. Различни роли са отредени и на другите институции.

      Правилата и процедурите за вземане на решения в Европейския съюз са формулирани в договорите. Всяко предложение за нов европейски закон трябва да се базира върху конкретен член от някой договор, на който се позовават като на "правна основа" на предложението. Това определя коя правна процедура трябва да се следва. Трите основни процедури са Консултация, Одобрение и Съвместно решение.

      1. Консултация

      При тази процедура Съветът се консултира с Парламента, както и с Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите.

      Парламентът може:

      да одобри предложението на Комисията;

      да го отхвърли;

      или да поиска изменения.

      Ако Парламентът поиска изменения, Комисията обсъжда всички предлагани от Парламента промени. Ако приеме някоя от тях, тя изпраща на Съвета промененото предложение.

      Съветът разглежда промененото предложение и или го приема, или прави нови изменения. При тази процедура, както и при всички останали, ако Съветът внесе изменения в предложението на Комисията, то трябва да стори това единодушно.

      2. Одобрение

      Процедурата на одобрение означава, че Съветът трябва да получи съгласието на Европейския парламент, преди да се вземат някои много важни решения.

      Процедурата е същата, както при консултацията, с изключение на това, че Парламентът не може да измени предложението - той трябва или да го приеме, или да го отхвърли. Приемането ("одобрението") изисква абсолютно мнозинство при гласуване.

      3. Съвместно решение

      Именно тази процедура се използва сега при приемането на повечето европейски закони. При процедурата на съвместно решение Парламентът не дава просто мнението си - той има законодателни пълномощия наравно със Съвета.

      Ако Съветът и Парламентът не могат да постигнат споразумение по някой предложен закон, те отнасят въпроса до помирителна комисия, съставена от равен брой представители на Съвета и на Парламента. След като тази комисия постигне съгласие по въпроса, одобреният текст отново се изпраща на Парламента и на Съвета, за да го приемат окончателно като закон.

      Тази диаграма представя по-подробно процедурата. Повече информация потърсете в http://europa.eu.int/comm/codecision/index_en.htm

      1.А. Мнение на Европейския икономически и социален комитет, мнение на Комитета на регионите

      1. Предложение от Комисията

      2. Първо четене от Европейския парламент - мнение

      3. Променено предложение от Комисията

      4. Първо четене от Съвета

      5. Съветът одобрява всички изменения на Европейския парламент

      6. Съветът може да приеме закона с измененията

      7. Парламентът е одобрил предложението без изменения

      8. Съветът може да приеме закона

      9. Обща позиция на Съвета

      10. Съобщение от Комисията за общата позиция

      11. Второ четене от Европейския парламент

      12. Парламентът одобрява общата позиция или я оставя без коментар

      13. Законът се счита за приет

      14. Парламентът отхвърля общата позиция  15. Счита се, че законът не е приет

      16. Парламентът предлага изменения на общата позиция

      17. Позиция на Комисията по измененията, внесени от Парламента

      18. Второ четене от Съвета

      19. Съветът одобрява изменената обща позиция

      (1) с квалифицирано мнозинство, ако мнението на Комисията е положително

      (2) единодушно, ако мнението на Комисията е отрицателно

      20. Законът се приема с измененията

      21. Съветът не одобрява измененията на общата позиция

      22. Свиква се помирителна комисия

      23. Процедура за помирение

      24. Помирителната комисия одобрява съвместен текст

      25. Парламентът и Съветът приемат закона всъответствие със съвместния текст

      26. Законът е приет

      27. Парламентът и Съветът не одобряват съвместния текст

      28. Законът не е приет

      29. Помирителната комисия не одобрява съвместния текст

      30. Законът не е приет

Европейският парламент - гласът на хората

Основни факти

      Роля: пряко избирано законодателно крило на ЕС;

      Следващи избори: юни 2009 г.;

      Сесии: ежемесечни пленарни сесии в Страсбург, заседания на комисиите и допълнителни сесии в Брюксел;

      Адрес: Plateau du Kirchberg, B.P. 1601 L-2929 Luxembourg;

      Телефон: (+352) 43-001;

      Интернет: www.europarl.eu.int

      Европейският парламент (ЕП/EP) се избира от гражданите на ЕС, за да представлява интересите им. Произходът му датира от петдесетте години на миналия век и учредителните договори, а от 1979 г. членовете му се избират пряко от хората, които представлява.

      Изборите се провеждат веднъж на всеки пет години и всеки гражданин на ЕС, който е регистриран като гласоподавател, има право да гласува. По този начин Парламентът изразява демократичната воля на гражданите на Съюза (над 455 милиона души) и представлява интересите им в дискусиите с другите институции на ЕС. Настоящият парламент, избран през юни 2004 г., има 732 члена от всичките 25 страни на ЕС. Почти една трета от тях са жени (222).

      Депутатите в Европейския парламент (ДЕП) не заседават по национални блокове, а в седем политически групи за цяла Европа. Помежду си те представляват всички възгледи за европейската интеграция - от подчертано профедерални до открито евроскептични.

      Таблица. Брой на местата по политически групи към 19 април 2005 г.

      Политическа група - Съкращение - Брой места

      Европейска народна партия (християндемократи)/Европейски демократи - EPP-ED - 268

      Група на социалистите - PES - 202

      Алианс на либералите и демократите за Европа - ALDE - 88

      Зелени партии/Европейски свободен алианс - Greens/EFA - 42

      Обединена европейска левица/Северна зелена левица - GUE/NGL - 41

      Независимост/Демокрация - IND/DEM - 36

      Съюз за Европа на народите - UEN - 27

      Независими - NI - 28

      Общо - 732

      Брой места по страни

      Австрия - 18

      Белгия - 24

      Германия - 99

      Гърция - 24

      Дания - 14

      Естония - 6

      Ирландия - 13

      Испания - 54

      Италия - 78

      Кипър - 6

      Латвия - 9

      Литва - 13

      Люксембург - 6

      Малта - 5

      Обединеното кралство - 78

      Полша - 54

      Португалия - 24

      Словакия - 14

      Словения - 7

      Унгария - 24

      Финландия - 14

      Франция - 78

      Холандия - 27

      Чешка република - 24

      Швеция - 19

      Общо - 732

Къде е базиран Парламентът?

      Европейският парламент има три работни места - Брюксел (Белгия), Люксембург и Страсбург (Франция).

      В Люксембург са разположени административните офиси ("Главният секретариат"). Заседанията на Парламента, известни като "пленарни сесии", се провеждат в Страсбург и понякога в Брюксел. Заседанията на комисиите също се провеждат в Брюксел.

      Жозеп Борел Фонтел е избран за председател на Европейския парламент през 2004 г.

Какво прави Парламентът?

      Парламентът играе три основни роли:

      1. Приема европейските закони - съвместно със Съвета в много области на политиката. Фактът, че ЕП се избира пряко от гражданите, гарантира демократичната законност на европейското право.

      2. Упражнява демократичен надзор върху другите институции на ЕС, и по-специално върху Комисията. Той разполага с правомощия да одобрява или отхвърля номинираните комисари, както и с правото да порицава Комисията изобщо.

      3. Контролира разходите. Парламентът има еднакви правомощия със Съвета по отношение на бюджета на ЕС и следователно може да влияе върху разходите на Съюза. В края на процедурата той приема или отхвърля бюджета изцяло.

      Тези три роли са описани с повече подробности по-долу.

      1. Приемане на европейските закони

      Най-обичайната процедура за приемане (т.е. прокарване) на законодателството на ЕС е "съвместното решение" (вж. по-горе "Как ЕС взема решенията си"). Тази процедура поставя Европейския парламент и Съвета на равна нога и е валидна за законодателството в широка гама от най-различни сфери.

      В някои сфери (например селското стопанство, икономическата политика, визите и имиграцията) Съветът законодателства сам, но трябва да се консултира с Парламента. Освен това необходимо е одобрението на Парламента за някои важни решения, като например разрешението нови страни да се присъединят към ЕС.

      Парламентът също така дава тласък за създаването на нови закони, като преглежда годишната работна програма на Комисията, обсъжда какви нови закони ще бъдат подходящи и изисква от Комисията да дава предложения.

      2. Демократичен надзор

      Парламентът упражнява демократичен надзор върху другите европейски институции. Той осъществява това по няколко начина.

      Когато в длъжност встъпва нова Комисия, членовете й се номинират от правителствата на страните членки, но те не могат да бъдат назначени без одобрението на Парламента. Парламентът провежда интервю с всеки един от тях поотделно, включително и с бъдещия председател на Комисията, и след това гласува за одобряване на Комисията като цяло.

      През целия си мандат Комисията се отчита за политиката си пред Парламента, който може да излезе с "предложение за порицание", призоваващо за масова оставка на Комисията.

      В по-общи линии Парламентът упражнява контрол чрез редовен преглед на отчетите, които му изпраща Комисията (общия годишен отчет, отчетите за изпълнение на бюджета и др.). Нещо повече, депутатите редовно задават на Комисията въпроси, на които комисарите са задължени да отговарят по закон.

      Парламентът също така следи работата на Съвета - депутатите редовно задават въпроси на Съвета, а председателят на Съвета присъства на пленарните заседания на ЕП и участва във важните дебати.

      Парламентът може да упражни допълнителен демократичен контрол, като разглежда петициите на гражданите и назначава следствени комисии.

      И най-накрая, Парламентът дава своя принос на всяка среща на върха на ЕС (срещите на Европейския съвет). При откриването на всички срещи на върха председателят на Парламента е поканен да изрази вижданията на Парламента и тревогите относно някои злободневни въпроси и точки в дневния ред на Европейския съвет.

      3. Контрол върху разходите

      Годишният бюджет на ЕС се определя съвместно от Парламента и Съвета. Парламентът го обсъжда на две последователни четения и бюджетът не може да влезе в сила, докато не го подпише председателят на Парламента.

      Комисията за бюджетен контрол на Парламента (КБКП/COCOBU) контролира как се изразходва бюджетът и всяка година Парламентът решава дали да одобри начина, по който Комисията е изразходвала бюджета в предходната финансова година. Този процес на одобрение е известен технически като "освобождаване от задължение".

Как е организирана работата на Парламента?

      Работата на Парламента се дели на два основни етапа:

      Подготовка на пленарните сесии. Това се осъществява от депутатите в различните парламентарни комисии, специализирани в конкретни области на дейност на ЕС. Дебатираните въпроси се обсъждат също така и от политическите групи;

      Провеждане на пленарните сесии. Пленарните сесии обикновено се провеждат в Страсбург (една седмица месечно) и понякога в Брюксел (само два дни). На тези сесии Парламентът разглежда предлаганите закони и гласува измененията, преди да вземе решение по текста като цяло.

      Други точки в дневния ред могат да включват "съобщения" от Съвета или Комисията или въпроси за това какво става в Европейския съюз или в света изобщо.

      Пряко избраните представители на гражданите на ЕС заседават в Страсбург, за да обсъдят и гласуват европейското законодателство, което засяга всички.

Съветът на Европейския съюз - гласът на страните членки

Основни факти

      Роля: законодателно (в някои области - изпълнително) крило на ЕС; представлява страните членки.

      Членове: по един министър от всяка страна на ЕС;

      Председателство: сменя се на ротационен принцип всеки шест месеца.

      Заседания: в Брюксел (Белгия), с изключение на април, юни и октомври, когато заседанията се провеждат в Люксембург.

      Адрес: Rue de la Loi 175 Wetstraat

      B-1048 Brussels;

      Телефон: (+322) 285-61-11;  

      Интернет: http://ue.eu.int.

      Съветът е основният решаващ орган на ЕС. Както и Европейският парламент, Съветът е основан чрез учредителните договори през петдесетте години на миналия век. Той представлява страните членки и на заседанията му присъства по един министър от националните правителства на страните от ЕС.

      Кои министри ще присъстват на заседанията зависи от темите в дневния ред. Ако например Съветът се кани да обсъжда екологични въпроси, на заседанието ще присъстват министрите на околната среда от всяка страна, членка на ЕС, и той ще бъде цитиран като "Съвета по екология".

      Отношенията на ЕС с останалия свят се управляват от Съвета по общите въпроси и външните работи. Конфигурацията на този Съвет обаче също така отговаря в по-широк план за въпросите на общата политика, така че на заседанията му присъстват онези министри или държавни секретари, които съответното правителство избере.

      Съществуват общо девет различни конфигурации на Съвета:

      По общите въпроси и външните работи;

      По икономическите и финансови въпроси; (ЕКОФИН/ECOFIN)

      По въпросите на правосъдието и вътрешните работи; (ПВР/JHA)

      По въпросите на заетостта, социалната политика, здравеопазването и потребителите;

      По въпросите на конкуренцията;

      По въпросите на транспорта, телекомуникациите и енергетиката;

      По въпросите на селското и рибното стопанство;

      По въпросите на околната среда;

      По въпросите на образованието, младежта и културата.

      Всеки министър в Съвета е упълномощен да поема ангажимент от името на своето правителство. С други думи подписът на министъра е подпис на цялото му правителство. Нещо повече, всеки министър в Съвета е отговорен пред своя национален парламент и пред гражданите, които този парламент представлява. Това гарантира демократичната законност на решенията на Съвета.

      До четири пъти годишно президентите и или министър-председателите на страните членки заедно с председателя на Европейската комисия заседават заедно като Европейски съвет. Тези срещи "на върха" определят цялостната политика на ЕС и на тях се решават въпроси, които не могат да бъдат решени на по-ниско ниво (т.е. от министрите на обичайните заседания на Съвета). Като се има предвид колко важни са дискусиите на Европейския съвет, те често продължават до късно през нощта и привличат голямо внимание от страна на медиите.

Какво прави Съветът?

      Съветът има шест основни задължения:

      1. Да приема европейските закони - в много политически области съвместно с Европейския парламент.

      2. Да координира в широки рамки икономическата и социалната политика на страните членки.

      3. Да сключва международни споразумения между ЕС и други страни или международни организации.

      4. Да одобрява бюджета на ЕС съвместно с Европейския парламент.

      5. Да развива Обща външна политика и политика на сигурност (ОВППС/CFSP- вж. по-долу за подробности) на ЕС въз основа на насоките, определяни от Европейския съвет.

      6. Да координира сътрудничеството между националните съдилища и полицейските сили по въпросите на престъпността (вж. раздел "Свобода, сигурност и справедливост" по-долу).

      Много от тези задължения попадат в обхвата на Общността, т.е. в различните сфери на дейност, в които страните членки са решили да обединят суверенните си права и да делегират правото за вземане на решения на институциите на ЕС. Този обхват е "първият стълб" на Европейския съюз.

      Двете последни задължения обаче се отнасят главно до сфери, в които страните членки не са делегирали правомощията си, а просто работят заедно. Това се нарича "междуправителствено сътрудничество" и обхваща втория и третия "стълбове" на Европейския съюз.

      По-долу се описва в повече подробности работата на Съвета.

      Министрите от всички страни на ЕС заседават в Съвета, за да вземат съвместни решения за политиката и законодателството на ЕС.

      1. Законодателство

      Много закони на ЕС се приемат съвместно от Съвета и Парламента (вж. по-горе "Как ЕС взема решенията си").

      Като правило, Съветът действа само по предложение, излъчено от Комисията, и обикновено Комисията има задължението да осигури правилното прилагане на законите на ЕС след приемането им.

      2. Координиране на политиката на страните членки

      Страните на ЕС решиха, че искат да имат обща икономическа политика въз основа на тясната координация на националните им икономически политики. Тази координация се провежда от министрите на икономиката и финансите, които колективно образуват Съвета по икономически и финансови въпроси (ЕКОФИН).

      Те също така искат да създават повече работни места и да подобрят системите за образование, здравеопазване и социална закрила. Макар че всяка страна от ЕС отговаря за собствената си политика в тези области, те могат да се споразумеят за постигането на общи цели и да се поучат взаимно от най-успешните си постижения. Този процес се нарича "отворен метод за координация" и се осъществява в самия Съвет.

      3. Сключване на международни споразумения

      Всяка година Съветът "сключва" (т.е. подписва официално) редица споразумения между Европейския съюз и страни, които не са негови членки, както и с различни международни организации. Тези споразумения могат да обхващат такива широки сфери като търговията, сътрудничеството и развитието или пък могат да третират конкретни теми като текстил, рибовъдство, наука и техника, транспорт и др.

      Освен това Съветът може да сключва конвенции между страните, членки на ЕС, в такива области като данъчното облагане, корпоративното право или консулската закрила. Конвенциите могат да третират също така и сътрудничеството по въпросите на свободата, сигурността и справедливостта (вж. по-долу).

      4. Одобряване бюджета на ЕС

      Годишният бюджет на ЕС се одобрява съвместно от Съвета и Европейския парламент.

      5. Обща външна политика и политика на сигурност

      Страните, членки на ЕС, работят за развитието на Обща външна политика и политика за сигурност. Но външната политика, сигурността и отбраната са въпроси, върху които отделните национални правителства запазват независим контрол. Те не обединяват националните си суверенни права в тези области, така че тук Парламентът и Европейската комисия играят само ограничена роля. Страните на ЕС обаче имат какво да спечелят от съвместната работа по тези въпроси и Съветът е основният форум, на който се осъществява това "междуправителствено сътрудничество".

      За да може по-ефективно да реагира на международните кризи, Европейският съюз създаде Сили за бързо реагиране. Това не е европейска армия - персоналът им принадлежи към националните въоръжени сили и е под национално командване, а ролята им се ограничава до хуманитарни, спасителни, мироопазващи и други операции при управлението на кризи. През 2003 г. например ЕС проведе военна операция (под кодовото название "Артемида") в ДР Конго, а през 2004 г. започна мироопазваща операция (под кодовото название "Алтея") в Босна и Херцеговина.

      При такива операции Съветът се подпомага от:

      Комитет за политика и сигурност (КПС/PSC);

      Военен комитет на Европейския съюз (ВКЕС/EUMC), и

      Военен персонал на Европейския съюз (ВПЕС/EUMS), който се състои от военни експерти, изпратени в Секретариата на Съвета от страните членки.

      6. Свобода, сигурност и справедливост

      Гражданите на ЕС са свободни да работят и живеят в която страна от ЕС си изберат, така че те трябва да имат равен достъп до гражданското правораздаване навсякъде в Европейския съюз. Следователно националните съдилища трябва да работят заедно, за да може например едно съдебно решение за развод или попечителство на дете, издадено в една страна от ЕС, да бъде признато във всички други страни на ЕС.

      Свободата на движение в рамките на ЕС е от голяма полза за гражданите, които спазват законите, но тя се използва също така и от международните престъпници и терористи. За да се овладеят трансграничните престъпления, е необходимо сътрудничество между националните съдилища, полицейските сили, митническите служители и имиграционните служби на всички страни от ЕС.

      Те например трябва да гарантират:

      ефективен контрол на външните граници на ЕС;

      обмен на информация между митническите служители и полицията за движението на заподозрени трафиканти на наркотици или хора;

      оценяване и третиране по един и същи начин в целия ЕС на потърсилите убежище хора, за да се предотврати "пазаруването на убежище".

      С такива и подобни въпроси се занимава Съветът по въпросите на правосъдието и вътрешните работи, т.е. министрите на правосъдието и вътрешните работи. Целта е да се създаде единна "зона на свобода, сигурност и справедливост" в границите на ЕС.

Как е организирана работата на Съвета?

Комитетът на постоянните представители

      В Брюксел всяка страна членка има постоянен екип ("представителство"), който я представлява и защитава националните й интереси на ниво ЕС. Ръководителят на такова едно представителство е всъщност посланик на въпросната страна в ЕС.

      Тези посланици (известни като "постоянни представители") заседават всяка седмица в рамките на Комитета на постоянните представители (КОРЕПЕР/COREPER). Ролята на този комитет е да подготвя работата на Съвета, с изключение на повечето селскостопански въпроси, които се разглеждат от Специалната комисия за селско стопанство. Комитетът се подпомага от редица работни групи, съставени от служители на националните администрации.

Председателството на Съвета

      Председателството на Съвета се сменя на ротационен принцип всеки шест месеца. С други думи всяка страна от ЕС на свой ред поема грижата за дневния ред на Съвета и председателства всички заседания за период от шест месеца, като съдейства за вземане на законодателни и политически решения и посредничи за компромиси между страните членки.

      Ако например Съветът по въпросите на околната среда е определен да заседава през втората половина на 2006 г., той ще бъде председателстван от финландския министър за околната среда, тъй като по това време Финландия ще председателства Съвета.

Главният секретариат

      Председателството се подпомага от Главния секретариат, който подготвя и осигурява работата на Съвета да протича гладко на всички нива.

      През 2004 г. г-н Хавиер Солана бе преназначен за генерален секретар на Съвета. Той също така е Върховен представител на ЕС за Общата външна политика и политика за сигурност (ОВППС) и в това си качество подпомага координирането на действията на Европейския съюз на световната сцена. Съгласно новия конституционен договор Върховният представител ще бъде заменен от един от външните министри на Европейския съюз.

      Генералният секретар се подпомага от заместник генерален секретар, отговарящ за управлението на Главния секретариат.

      Като ръководител на външната политика на ЕС Хавиер Солана представлява Европа на световната сцена.

По колко гласа от страна?

      Решенията в Съвета се гласуват. Колкото по-голямо е населението на една страна, толкова повече гласове има тя, но броят е определен в полза на страните с по-малко население:

      Германия, Франция, Италия и Обединеното Кралство - 29;

      Испания и Полша - 27;

      Холандия - 13;

      Белгия, Чешка република, Гърция, Унгария и Португалия - 12;

      Австрия и Швеция - 10;

      Дания, Ирландия, Литва, Словакия и Финландия - 7;

      Кипър, Естония, Латвия, Люксембург и Словения - 4;

      Малта - 3;

      Общо - 321.

"Гласуване с квалифицирано мнозинство"

      В някои особено деликатни области, като Общата външна политика и политика за сигурност, данъчното облагане, предоставянето на убежище и имиграционната политика, решенията на Съвета трябва да са взети единодушно. С други думи всяка страна членка има право на вето в тези области.

      По повечето въпроси обаче Съветът гласува решенията с "квалифицирано мнозинство" (К:).

      Квалифицирано мнозинство се постига, когато:

      - мнозинството страни членки (в някои случаи с мнозинство от две трети) гласуват одобрение, и

      - при минимален брой от 232 гласа "за", които съставляват 72, 3% от общия брой на гласовете.

      Освен това някоя от страните членки може да поиска потвърждение, че гласовете "за" представляват минимум 62% от общото население на Съюза. Ако случаят не е такъв, решението не се приема.

Европейската комисия - защита на общите интереси

Основни факти

      Роля: изпълнителен орган на ЕС и инициатор на законодателните предложения;

      Членове: 25 - по един от всяка страна членка;

      Мандат: петгодишен (2004-2009);

      Адрес: Rue de la Loi 200 Wetstraat B-1049 Brussels;

      Телефон: (+32 2) 299-11-11;

      Интернет: http://europa.eu.int/comm

      Комисията е независима от националните правителства. Работата й е да представлява и защитава интересите на ЕС като цяло. Тя излиза с предложения за нови европейски закони, които представя на Европейския парламент и Съвета.

      Тя също така е изпълнителен орган на Европейския съюз - с други думи отговаря за изпълнението на решенията на Парламента и Съвета. Това означава управление на ежедневната дейност на Европейския съюз, осъществяване на политиката, ръководство на програмите и изразходване на средствата му.

      Както Парламента и Съвета, Европейската комисия е създадена през петдесетте години на миналия век чрез учредителните договори на ЕС.

Кои са в Комисията?

      Терминът "Комисия" се използва двояко. Първо, това означава екип от мъже и жени - по един от всяка страна на ЕС - назначени да управляват институцията и да вземат решенията и. Второ, терминът "Комисия" означава самата институция и нейния персонал.

      Назначените членове на Комисията неофициално са известни като "комисари". Те всички са заемали политически постове в собствените си страни и много от тях са били правителствени министри, но като членове на Комисията те се ангажират да действат в интерес на Съюза като цяло, а не да получават инструкции от националните си правителства.

      Всеки пет години се назначава нова Комисия, в срок от шест месеца след изборите за Европейския парламент. Процедурата е следната:

      Правителствата на страните членки се договарят кого да номинират за нов председател на Комисията;

      Номинираният председател на Комисията после се одобрява от Парламента;

      Номинираният председател на Комисията в процес на обсъждане с правителствата на страните членки избира другите членове на Комисията;

      Новият Парламент провежда интервю с всеки член и дава мнение за целия екип. След като бъде одобрена, новата Комисия може официално да започне работа.

      Мандатът на настоящата Комисия изтича на 31 октомври 2009 г. Неин председател е Хосе Мануел Дурау Барозо от Португалия.

      Комисията отговаря политически пред Парламента, който има властта да разпусне цялата Комисия, като внесе предложение за порицание. Отделните членове на Комисията са задължени да подадат оставка при поискването й от председателя, при положение че оставката се одобрява от останалите комисари.

      Комисията присъства на всички заседания на Парламента, когато трябва да поясни и оправдае политиката си. Тя също така редовно отговаря на писмени и устни въпроси, зададени от депутатите.

      Ежедневната работа на Комисията се осъществява от административни служители, експерти, писмени и устни преводачи и секретарски персонал. Броят на тези европейски държавни служители възлиза приблизително на 25,000. Може да ви се струват много, но всъщност са по-малко на брой от персонала, наеман от типичен средно голям градски съвет в Европа.

Къде е базирана Комисията?

      Седалището на Комисията е в Брюксел (Белгия), но тя също така има офиси в Люксембург, представителства във всички страни на ЕС и делегации в много столици по цял свят.

Какво върши Комисията?

      Европейската комисия играе четири основни роли:

      1. Да предлага закони на Парламента и Съвета.

      2. Да управлява и изпълнява политиката и бюджета на ЕС.

      3. Да привежда в действие европейското законодателство (съвместно със Съда на Европейските общности).

      4. Да представлява Европейския съюз на международната сцена, например при договаряне на споразумения между ЕС и други страни.

      Хосе Мануел Барозо е назначен за председател на Европейската комисия през 2004 г.

      1. Предлагане на нови закони

      Комисията има "правото на инициатива". С други думи само Комисията отговаря за съставянето на предложения за нови европейски закони, които представя на Парламента и Съвета. Целта на тези предложения трябва да бъде да защитават интересите на Съюза и неговите граждани, а не интересите на конкретни страни или компании.

      Преди да направи предложение, Комисията трябва да е наясно с новата ситуация и проблеми на Европа и да реши дали точно европейските закони са най-добрият начин да се справи с тях. Ето защо Комисията е в постоянна връзка с широк спектър от групи по интереси и с две консултативни организации - Икономическия и социален комитет и Комитета на регионите. Тя също така се допитва до мнението на националните парламенти и правителства.

      Комисията предлага действия на ниво ЕС само ако реши, че въпросният проблем не може да бъде решен по-ефективно с национални, регионални или местни действия. Този принцип за справяне с нещата на възможно най-ниското ниво се нарича "принцип на децентрализация".

      Ако обаче Комисията стигне до заключение, че е необходим законодателен акт на ЕС, тогава тя съставя предложение, за което счита, че ще реши ефективно проблема и ще удовлетвори възможно най-широк кръг от интереси. За уточняване на техническите подробности Комисията се консултира с експерти чрез различните си комитети и групи.

      2. Изпълнение на политиката и бюджета на ЕС

      Като изпълнителен орган на Европейския съюз Комисията отговаря за управлението и изпълнението на бюджета на ЕС. В по-голямата си част фактическите разходи се извършват от националните и местните власти, но Комисията отговаря за контрола на тези разходи - под зоркото око на Сметната палата. И двете институции целят да осигурят добро финансово управление. Само ако е удовлетворен от годишния отчет на Сметната палата, Европейският парламент освобождава Комисията от задължението и по изпълнението на бюджета.

      Комисията трябва също така да осъществява политиката, приета от Парламента и Съвета, като например Общата селскостопанска политика. Друг пример е политиката в областта на конкуренцията, където Комисията има правомощия да разрешава или забранява сливания на компании. Комисията също така трябва да е сигурна, че страните на ЕС не субсидират различните си производства по начин, който да накърнява лоялната конкуренция.

      Примерите за програми на ЕС, управлявани от Комисията, варират от "междурегионални" и "урбанистични" програми (създаващи трансгранични партньорства между регионите и подпомагащи възстановяването на западащи градски области) до програмата "Еразъм" за обмен на студенти в цяла Европа.

      3. Привеждане в действие на европейските закони

      Комисията действа като "пазител на договорите". Това означава, че заедно със Съда на Европейските общности тя отговаря за правилното прилагане на законодателството на ЕС във всички страни членки.

      Ако Комисията установи, че дадена страна на ЕС не прилага законодателството на ЕС и следователно не изпълнява правните си задължения, тя предприема стъпки за коригиране на ситуацията.

      Първо започва процес, наричан "процедура за нарушение". Това включва изпращане на официално писмо до правителството, в което се обяснява защо Комисията смята, че страната нарушава законодателството на ЕС, и се определя краен срок за изпращане на подробен отговор до Комисията.

      Ако тази процедура не успее да уреди въпроса, Комисията го препраща до Съда на Европейските общности, който има правомощия да налага наказания. Присъдите на Съда са задължителни за страните членки и институциите на ЕС.

      4. Представляване на ЕС на международната сцена

      Европейската комисия е важен говорител на Европейския съюз на международната сцена. Тя дава възможност на страните членки да говорят "на един глас" на международните форуми, като например в Световната търговска организация.

      Комисията също така има задължението да преговаря по международните договори от името на ЕС. Пример за това е споразумението от Котону, което определя условията за важно партньорство в областта на помощите и търговията между ЕС и развиващите се страни от Африка, Карибския и Тихоокеанския региони.

Как е организирана работата на Комисията?

      Председателят на Комисията решава кой комисар за коя сфера на политиката ще отговаря и (ако е необходимо) разменя тези задължения по време на мандата на Комисията.

      Комисията заседава веднъж седмично - обикновено в сряда, в Брюксел. Всяка точка от дневния ред се представя от комисаря, отговарящ за въпросната сфера на политика, а после целият екип взема колективно решение по въпроса.

      Персоналът на Комисията е организиран по отдели, известни като "Генерални дирекции" (ГД) и "Служби" (като Правната служба). Всяка ГД отговаря за конкретна сфера на политика и се оглавява от генерален директор, който носи отговорност пред един от комисарите. Цялостната координация се осигурява от Главния секретариат, който се занимава също така и с ежеседмичните заседания на Комисията. Той се оглавява от генерален секретар, който е подчинен пряко на председателя.

      Европейският съюз отпуска най-много помощи за развитие на най-бедните страни в света.

      Всъщност ГД планират и съставят законодателните предложения, но тези предложения стават официални само след като Комисията ги "приеме" на седмичното си заседание. Процедурата приблизително е следната:

      Да предположим например, че Комисията смята, че има нужда от закон на ЕС за предотвратяване на замърсяването на европейските реки. Генералната дирекция за околната среда съставя предложение след продължителни консултации с европейската индустрия и фермери, с министерствата на екологията в страните членки и с природозащитните организации. Проектът се обсъжда с други отдели на Комисията и се сверява с Правната служба и Главния секретариат.

      След като предложението е изцяло готово, то се включва в дневния ред на следващото заседание на Комисията. Ако най-малко 13 от 25-те комисари одобрят предложението, Комисията го "приема" и то се ползва с безусловната подкрепа на целия екип. Тогава документът се изпраща на Съвета и Парламента за разглеждане.

Ограничаване броя на членовете на Комисията

      Комисия с твърде много членове няма да работи добре. В момента тя се състои от по един комисар от всяка страна на ЕС. Когато България и Румъния се присъединят към Европейския съюз, той ще има 27 страни членки. Тогава - с единодушно решение - Съветът ще определи твърдо максималния брой комисари. Те трябва да са по-малко от 27 и националността им ще се определя на ротационен принцип, абсолютно справедлив по отношение на всички страни.

      В Европейската комисия има по един член от всяка страна на ЕС, но те работят независимо от националните си правителства. Заседават веднъж седмично, за да обсъждат политиката на ЕС и да предлагат нови европейски закони.

Съдът на Европейските общности - подкрепа на законността

Основни факти

      Роля: произнасяне на правни присъди по случаите, които са му представени

      Съдът на Европейските общности: по един съдия от всяка страна на ЕС; осем главни адвокати.

      Съдът от първа инстанция: поне по един съдия от всяка страна от ЕС;

      Мандат: членовете на двете съдилища се назначават за срок от шест години, с подновим мандат.

      Адрес: Boulevard Konrad Adenauer L-2925 Luxembourg;

      Телефон: (+352) 430-31;

      Интернет: www.curia.eu.int.

      Съдът на Европейските общности (често наричан просто "Съдът") е основан съгласно Договора за Европейската общност за въглища и стомана през 1952 г. Седалището му е в Люксембург.

      Работата му е да осигури законодателството на ЕС да се тълкува и прилага по един и същи начин във всички страни на ЕС, така че законът да е еднакъв за всички. Той например следи националните съдилища да не издават различни присъди по един и същи въпрос.

      Съдът следи също така страните членки и институциите на ЕС да спазват изискванията на закона. Съдът разполага с правомощия да урежда правни спорове между страните, членки на ЕС, институциите на ЕС, компаниите и частните лица.

      Съдът е съставен от по един съдия от всяка страна членка, така че са представени всичките 25 национални правни системи на ЕС. От съображения за експедитивност обаче Съдът рядко заседава в пълен състав. Обикновено заседава в "разширен състав" от 13 съдии или в състав от по петима или трима съдии.

      Съдът се асистира от осем "главни адвокати". Тяхната роля е да дават обосновани мнения по случаите, представени пред Съда. Те трябва да правят това публично и безпристрастно.

      Съдиите и главните адвокати са хората, чието безпристрастие е извън всяко съмнение. Те имат необходимата квалификация и компетентност, за да бъдат назначени на най-високите юридически постове в своите страни. Назначават ги в Съда на Европейските общности по взаимно споразумение между правителствата на страните, членки на ЕС. Всеки от тях се назначава с шестгодишен мандат, който може да бъде подновен.

      В помощ на Съда на Европейските общности, за да може да се справи с големия брой на заведените в него дела и за да се предложи на гражданите по-добра правна защита, през 1989 г. е създаден Съд от първа инстанция. Този Съд (който е учреден към Съда на Европейските общности) отговаря за присъдите по определен вид дела, и по-специално за делата, заведени от частни лица, компании и някои организации, както и за случаи, касаещи закона за конкуренцията.

      Съдът на Европейските общности и Съдът от първа инстанция си имат всеки свой председател, избран от колегите съдии за тригодишен подновим срок. Василиос Скурис от Гърция беше избран за председател на Съда на Европейските общности през 2003 г. Бо Вестердорф от Дания е председател на Съда от първа инстанция.

      Учреден е и нов юридически орган - Европейски трибунал на държавните ведомства, който да разрешава споровете между Европейския съюз и неговите ведомства. Този трибунал се състои от седем съдии и е аташиран към Съда от първа инстанция.

Какво прави Съдът на Европейските общности?

      Съдът издава присъди по заведените дела. Четирите най-често срещани видове дела са:

      1. препоръки за предварително съдебно постановление;

      2. дела за неспазване на задължения;

      3. дела за анулиране;

      4. дела срещу бездействие.

      Всички те са описани в повече подробности по-долу.

      1. Процедура за предварително съдебно постановление

      Националните съдилища на всяка страна членка на ЕС имат задължение да следят за правилното прилагане на законодателството на ЕС в съответната страна. Съществува обаче риск съдилищата в различните страни да тълкуват законите на ЕС по различен начин. За предотвратяване на това съществува "процедура за предварително съдебно постановление". Това означава, че ако един национален съд има известни съмнения относно тълкуването или валидността на определен закон на ЕС, той може, а понякога трябва, да поиска съвет от Съда на Европейските общности. Този съвет се дава във формата на "предварително съдебно постановление".

      2. Дела за неспазване на задължения

      Комисията може да започне такова производство, ако има причина да смята, че някоя страна членка не спазва задълженията си съгласно законодателството на ЕС. Подобно производство може да бъде започнато и от друга страна на ЕС.

      И в двата случая Съдът разследва обвиненията и издава присъда. Ако наистина се констатира, че е виновна, обвинената страна членка трябва незабавно да коригира решението си. Ако Съдът констатира, че страната членка не се е съобразила с присъдата, той може да и наложи глоба.

      3. Дела за анулиране

      Ако някоя страна членка, Съветът, Комисията или (при определени условия) Парламентът решат, че определен закон на ЕС е незаконен, те могат да поискат Съдът да го анулира.

      Делата за анулиране могат да се използват и от частни лица, които искат Съдът да прекрати действието на определен закон, тъй като този закон пряко и неблагоприятно ги засяга като индивиди.

      Ако Съдът констатира, че въпросният закон е бил неправилно приет или неправилно се базира върху договорите, той може да го анулира.

      4. Дела срещу бездействие

      Съгласно договора Европейският парламент, Съветът и Комисията са задължени да вземат дадени решения при определени обстоятелства. Ако не го сторят, страните членки, другите институции на Общността и (при определени обстоятелства) частни лица или компании могат да подадат жалба до Съда, за да се регистрира официално това бездействие.

      Съдът на Европейските общности гарантира всички хора да бъдат третирани по един и същ начин съгласно законите на ЕС - например мъжете и жените да получават еднакво заплащане за еднакво извършена работа. Съдът има по един съдия от всяка страна на ЕС.

Как е организирана работата на Съда?

      Делата се подават в регистратурата и за всяко се назначава конкретен съдия и главен адвокат.

      Следва процедура в два етапа: първо писмена, а после устна фаза.

      На първия етап всички участващи страни подават писмени изложения и назначеният по случая съдия съставя доклад, обобщаващ тези изложения и правната основа на случая.

      После идва вторият етап - публичното изслушване. В зависимост от важността и сложността на случая, делото може да се слуша в състав от трима, петима или тринадесет съдии, или от пълния състав на Съда. По време на слушането адвокатите на страните по делото представят случая пред съдиите и главния адвокат, които могат да им задават въпроси. После главният адвокат дава мнението си, след което съдиите обсъждат случая и издават присъдата си.

      От 2003 г. от главните адвокати се изисква да дават мнение по делата само ако Съдът реши, че конкретният случай повдига нов правен въпрос. Не е задължително Съдът да се съобрази с мнението на главния адвокат.

      Присъдите на Съда се приемат с мнозинство и се произнасят публично. Разногласията не се оповестяват. Решенията се публикуват в деня на произнасянето им.

Европейската сметна палата - как се разходват парите ви

Основни факти

      Роля: проверява правилно ли се изразходват средствата на ЕС.

      Членове: по един от всяка страна на ЕС;

      Мандат: членовете се назначават за шестгодишен срок, който може да се поднови.

      Адрес: 12 rue Alcide de Gasperi L-1615 Luxembourg;

      Телефон: (+352) 439-81;

      Интернет: www.eca.eu.in.t

      Сметната палата е основана през 1975 г. Седалището й е в Люксембург. Работата на Палатата е да следи средствата на ЕС, идващи от данъкоплатците, да се събират правилно и да се изразходват законно, икономично и за определената цел. Палатата има право да ревизира всяко лице или организация, работещи със средства на ЕС.

      Сметната палата има по един член от всяка страна, назначен от Съвета, с подновим шестгодишен мандат. Членовете избират помежду си председател с подновим тригодишен мандат. Хуан Мануел Фабра Вайе от Испания бе преизбран като председател през май 2004 г.

Какво прави Палатата?

      Главната роля на Сметната палата е да следи за правилното изпълнение на бюджета на ЕС - с други думи да следи приходите и разходите на ЕС да са законни и прозрачни и да осигурява надеждно финансово управление. Така работата й помага да се гарантира ефективното и открито функциониране на системата на ЕС.

      За да изпълни задачите си, Палатата разследва документацията на всяко лице или организация, които се занимават с приходите или разходите на ЕС. Тя често провежда проверки на място. Констатациите й се включват в доклади, които отнасят проблемите на вниманието на Комисията и правителствата на страните, членки на ЕС. За да работи ефективно, Сметната палата трябва да бъде абсолютно независима от другите институции, но същевременно да поддържа с тях постоянна връзка.

      Една от основните й функции е да подпомага Европейския парламент и Съвета, като им представя ежегодни одиторски доклади за предходната финансова година. Парламентът проучва подробно доклада на Сметната палата, преди да реши да одобри или не начина, по който Комисията се е разпоредила с бюджета. Ако е удовлетворена, Сметната палата също така изпраща уверение до Съвета и Парламента, че парите на европейските данъкоплатци са използвани правилно.

      И най-накрая, Сметната палата дава мнението си по предложенията за финансовите закони на ЕС и за действията на ЕС за борба с измамите.

Как е организирана работата на Сметната палата?

      Сметната палата разполага с персонал от приблизително 800 души, включително преводачи, администратори и одитори. Одиторите са разделени на "одиторски групи". Те подготвят проектодокладите, по които Палатата взема решения.

      Одиторите често инспектират другите институции на ЕС, страните членки или страните, получаващи помощи от ЕС. Всъщност, макар че работата на Палатата в общи линии се отнася до средствата, за които отговаря Комисията, на практика 90% от тези приходи и разходи се управляват от националните органи.

      Сметната палата няма юридически правомощия. Ако одиторите открият измама или нередовност, те информират Европейската служба за борба с измамите (ОЛАФ/OLAF).

      Едно от важните пера в бюджета на ЕС са средствата за екологично земеделие, при което с животните се отнасят добре и се произвеждат здравословни храни. Одиторите следят тези пари, както и другите средства от бюджета да се използват правилно.

Европейският икономически и социален комитет - гласът на гражданското общество

Основни факти

      Роля: представлява организираното гражданско общество.

      Членове: 317;

      Мандат: четиригодишен;

      Заседания: веднъж в месеца, в Брюксел;

      Адрес: 199 rue Belliard, B-1040 Brussels;

      Телефон: (+322) 546-90-11;

      Интернет: www.esc.eu.int.

      Основан през 1957 г. съгласно Римския договор, Европейският икономически и социален комитет (ЕИСК/EESC) е консултативен орган, представляващ работодателите, профсъюзите, фермерите, потребителите и други групи по интереси, които колективно съставляват "организираното гражданско общество". Той представлява възгледите им и защитава интересите им в политическите дискусии с Комисията, Съвета и Европейския парламент.

      И така, Европейският икономически и социален комитет е мост между Съюза и гражданите му, насърчаващ формирането на едно общество с по-активно гражданско участие на по-голям брой граждани, а следователно и на по-демократично общество в Европа.

      Комитетът е неделима част от процеса на вземане на решения в ЕС - с него трябва да се консултират, преди да се вземат решения по икономическата и социалната политика. По своя собствена инициатива или по молба на други институции на ЕС той може също така да дава мнение и по други въпроси.

      Заетостта в Европа се влияе силно от политиката на ЕС. Чрез Европейския икономически и социален комитет работодателите и профсъюзите казват думата си при оформянето на тази политика.

      Комитетът има 317 члена - като броят им от всяка страна от ЕС отразява в общи линии броя на населението й. Броят на членовете по страни е следният:

      Германия, Франция, Италия и Обединеното кралство - 24;

      Испания и Полша - 21;

      Белгия, Чешка република, Гърция, Унгария, Холандия, Португалия, Австрия и Швеция - 12;

      Дания, Ирландия, Литва, Словакия и Финландия - 9;

      Естония, Латвия и Словения - 7;

      Кипър и Люксембург - 6;

      Малта - 5;

      Общо - 317.

      След присъединяването на България и Румъния Комитетът ще има 344 члена.

      Членовете се номинират от правителствата на ЕС, но работят при пълна политическа независимост. Назначават ги с четиригодишен мандат и могат да бъдат преназначени.

      Комитетът заседава на Пленарна асамблея, чиито дискусии се подготвят от шест подкомисии, известни като "секции", всяка от които се занимава с определена сфера на политиката. Европейският икономически и социален комитет избира президент и двама вицепрезиденти за срок от две години. Ан Мари Зигмунд от Австрия е президент на Комитета от октомври 2004 г.

Какво прави Комитетът?

      Европейският икономически и социален комитет играе три основни роли:

      Консултира Съвета, Комисията и Европейския парламент - по тяхна молба или по инициатива на Комисията.

      Насърчава гражданското общество за по-активно участие в определянето на политиката на ЕС.

      Укрепва ролята на гражданското общество в страните, които не са членки на ЕС, и подпомага изграждането на консултативни структури.

Кои членуват в Комитета?

      Работейки предимно в своите страни, членовете на Комитета формират три групи, представляващи работодателите, работниците и различните икономически и социални интереси.

      В Групата на работодателите има членове от частния и държавния сектори, от малките и средни предприятия, търговските камари, търговията на едро и дребно, банковото и застрахователното дело, транспорта и селското стопанство.

      Групата на работниците представлява всички категории на заетост - от ръчния труд до административно-изпълнителната дейност. Нейните членове се изпращат от националните профсъюзни организации.

      Третата група представлява широка гама от интереси - неправителствени организации, фермерски сдружения, малки предприятия, занаяти и професии, кооперации и асоциации с нетърговска цел, потребителски и природозащитни организации, научни и академични общности и сдружения, представляващи жените, лицата с увреждания и др.

Комитетът на регионите - гласът на местното управление

Основни факти

      Роля: представлява регионалните и местните власти.

      Членове: 317;

      Мандат: четиригодишен;

      Заседания: четири пленарни сесии годишно, в Брюксел;

      Адрес: 101 rue Belliard, B-1040 Brussels;

      Телефон: (+322) 282-22-11;

      Интернет: www.cor.eu.int.

      Основан през 1994 г. съгласно Договора за Европейския съюз, Комитетът на регионите (КР/CoR) е консултативен орган, съставен от представители на регионалните и местните власти в Европа. Преди да се вземат решения на ЕС по такива въпроси като регионалната политика, околната среда, образованието и транспорта - всички засягащи местното и регионалното управление, е необходимо да се проведат консултации с Комитета.

      Комитетът има 317 члена. Броят им от всяка страна членка приблизително отразява броя на населението и, както следва:

      Германия, Франция, Италия и Обединеното кралство - 24;

      Испания и Полша - 21;

      Белгия, Чешка република, Гърция, Унгария, Холандия, Португалия, Австрия и Швеция - 12;

      Дания, Ирландия, Литва, Словакия и Финландия - 9;

      Естония, Латвия и Словения - 7;

      Кипър и Люксембург - 6;

      Малта - 5;

      Общо - 317.

      След присъединяването на България и Румъния Комитетът ще има 344 члена.

      За членове на Комитета се избират общински или регионални политици, често лидери на регионалните правителства или кметове на градове. Номинират ги правителствата на ЕС, но те работят при абсолютна политическа независимост. Съветът на Европейския съюз ги назначава за четири години и могат да бъдат преназначени. Те също така трябва да получат мандат от властите, които представляват, или да носят политическа отговорност пред тях.

      Комитетът на регионите избира сред членовете си председател за срок от две години. Петер Щрауб от Германия бе избран за председател на Комитета през февруари 2004 г.

Какво прави Комитетът?

      Ролята на Комитета на регионите е да излага местните и регионални гледни точки по законодателството на ЕС. Това става, като той дава мнение по предложенията на Комисията.

      Комисията и Съветът трябва да се консултират с Комитета на регионите по въпроси, касаещи пряко местните и регионалните власти, но те могат също така да се консултират с него, когато поискат. От своя страна, Комитетът може да приема мнения за своите инициативи и да ги представя на Комисията, Съвета и Парламента.

Как е организирана работата на Комитета?

      Всяка година Комитетът на регионите заседава на пет пленарни сесии, по време на които се определя регионалната политика и се приемат мненията.

      Членовете на Комитета се назначават в специализираните "комисии", чиято работа е да подготвят пленарните сесии. Има шест такива комисии:

      Комисия за политика на териториално единство (КПТЕ/COTER);

      Комисия за икономическа и социална политика (КИСП/ECOS);

      Комисия за устойчиво развитие (УР/DEVE);

      Комисия за култура и образование (ККО/EDUC);

      Комисия по конституционните въпроси и управление на Европа (КВУЕ/CONST);

      Комисия по външните отношения (КВО/RELEX);

      Чрез Комитета на регионите кметовете и градските съветници от цяла Европа участват в действията на ЕС, засягащи регионите - като например проекти за подобряване на транспорта, съобщенията и енергийните мрежи.

Европейската инвестиционна банка - финансиране на проектите на ЕС

Основни факти

      Роля: финансира проектите на ЕС.

      Членове: страните членки;

      Борд на директорите - 26;;

      Управителна комисия - 9;

      Адрес: 1100 Boulevard Konrad Adenauer

      L-2950 Luxembourg;

      Телефон: (+352) 437-91;

      Интернет: www.eib.eu.in.t

      Европейската инвестиционна банка (ЕИБ/EIB) е основана през 1958 г. съгласно Римския договор. Работата й е да отпуска назаем средства за проекти от европейски интерес (като например железопътни и шосейни връзки, аерогари или природозащитни схеми), особено в по-бедните райони, в кандидатстващите за ЕС страни и в развиващия се свят. Тя също така отпуска инвестиционни кредити на малките предприятия.

      Филип Мейстад от Белгия стана президент на ЕИБ на 1 януари 2000 г.

Какво прави Банката?

      ЕИБ е институция с нестопанска цел и не получава приходи от спестявания или от текущи сметки. Тя не използва средства от бюджета на ЕС. Вместо това ЕИБ се финансира от заеми на финансовите пазари и от акционерите на банката- страните, членки на Европейския съюз. Те са регистрирали съвместно нейния капитал, като вноската на всяка страна отразява икономическата й тежест в рамките на Съюза.

      Такава финансова подкрепа от страните членки осигурява на ЕИБ възможно най-високия кредитен рейтинг (ААА) на финансовите пазари, където тя съответно може да набира много големи капиталови суми при много конкурентоспособни условия. Това на свой ред дава възможност на Банката да инвестира в проекти от обществен интерес, които иначе не биха получили средствата или щяха да ги получат срещу много по-неизгоден заем.

      Проектите, в които инвестира Банката, се подбират внимателно по следните критерии:

      Те трябва да спомагат за постигане на целите на ЕС, като например да направят по-конкурентоспособни европейските компании и малките предприятия; да създават трансевропейски мрежи (в транспорта, телекомуникациите и енергетиката); да подпомагат сектора на информационните технологии; да опазват природната и градската среда; да подобряват услугите в областта на здравеопазването и образованието

      Те трябва да облагодетелстват главно най-непривилегированите райони.

      Те трябва да подпомагат привличането на други източници на финансиране.

      ЕИБ подпомага също така устойчивото развитие в средиземноморските страни и страните от Африка, Карибския и Тихоокеанския региони, както и проекти в Латинска Америка и Азия.

      Освен това ЕИБ е мажоритарен акционер в Европейския инвестиционен фонд, с който образува Групата на ЕИБ. Европейският инвестиционен фонд е основан през 1994 г., за да предоставя рисков капитал на малките и средни предприятия (МСП). Фондът не отпуска заеми директно на предприятията и не инвестира пряко в никакви фирми. Вместо това той работи чрез банки и други финансови посредници, като гарантира пред тях заемите на малките предприятия.

      Фондът е активен в страните, членки на Европейския съюз, и в България, Румъния, Турция и в три от страните на Европейската асоциация за свободна търговия (ЕФТА/EFTA) - Исландия, Лихтенщайн и Норвегия.

Как е организирана работата на Банката?

      ЕИБ е автономна институция. Тя взема решенията си за получаване и отпускане на заеми изключително въз основа на достойнствата на всеки проект и възможностите, предлагани от финансовите пазари. Всяка година тя представя отчет за всичките си дейности.

      Банката си сътрудничи с институциите на ЕС. Например нейните представители могат да участват в комисиите на Европейския парламент, а президентът на ЕИБ може да присъства на заседанията на Съвета.

      Решенията на Банката се вземат от следните органи:

      Управителен съвет, който се състои от министри (обикновено финансови министри) от всички страни членки. Той определя общата политика на заемодаване на Банката, одобрява балансовите ведомости и годишния отчет, разрешава на Банката да финансира проекти извън ЕС и решава как да увеличи капитала.

      Борд на директорите, който одобрява операциите по отпускане и теглене на заеми и осигурява правилното управление на ЕИБ. Състои се от 26 директори - по един номиниран от всяка страна, членка на ЕС, и един от Европейската комисия.

      Управителен комитет - щатният изпълнителен орган на Банката. Той се занимава с ежедневните работи на ЕИБ и има девет члена.

      Европейската инвестиционна банка финансира широка гама от проекти, включително строежа на нови пътища и железопътни линии, за подобряване на европейската транспортна мрежа.

Европейската централна банка - управление на еврото

Основни факти

      Роля: да управлява еврото и паричната политика на ЕС.

      Членове: Управителен съвет - 18, Общ съвет - 27, Изпълнителен съвет - 6;

      Адрес: Kaiserstrasse 29

      D-60311 Frankfurt am Main;

      Телефон: (+49) 69-13-440;

      Интернет: www.ecb.int.

      Европейската централна банка (ЕЦБ/ECB) е основана през 1998 г. съгласно Договора за Европейския съюз и седалището й е във Франкфурт (Германия). Работата й е да управлява еврото - единната валута на ЕС. ЕЦБ отговаря също така за определянето на рамките и изпълнението на икономическата и парична политика на ЕС.

      За да изпълни ролята си, ЕЦБ работи с Европейската система на централните банки (ЕСЦБ/ESCB), която обхваща всичките 25 страни на ЕС. Само 12 от тези страни обаче засега са приели еврото. Тези 12 страни колективно образуват "Еврозоната" и техните централни банки заедно с Европейската централна банка образуват така наречената "Евросистема".

      ЕЦБ работи напълно самостоятелно. Нито ЕЦБ, нито националните централни банки от Евросистемата, нито пък някой член на техните управителни органи може да поиска или да приема инструкции от някаква друга организация. Институциите на ЕС и правителствата на страните членки трябва да зачитат този принцип и не трябва да се стремят да влияят върху ЕЦБ или върху националните централни банки.

      В тясно сътрудничество с националните централни банки ЕЦБ подготвя и изпълнява решенията, взети от органите за вземане на решения на Евросистемата - Управителния съвет, Изпълнителния съвет и Общия съвет.

      Жан-Клод Трише от Франция стана президент на ЕЦБ през ноември 2003 г.

Какво прави Банката?

      Една от основните задачи на ЕЦБ е да поддържа стабилността на цените в Еврозоната, така че покупателната стойност на еврото да не бъде подкопана от инфлацията. Целта на ЕЦБ е да осигури потребителските цени да се покачват от година на година с не повече от 2%.

      Тя постига това по два начина:

      Първо, като контролира паричното предлагане. Ако паричното предлагане е твърде голямо в сравнение с предлагането на стоки и услуги, ще последва инфлация.

      Второ, като следи тенденциите в цените и оценява риска, който представляват те за стабилността на цените в Еврозоната.

      Контролирането на паричното предлагане включва между другото и определянето на лихвените проценти в цялата Еврозона. Това може би е най-известната дейност на Банката.

Как е организирана работата на Банката?

      Европейската централна банка организира работата си чрез следните органи за вземане на решения:

Изпълнителният съвет

      Той включва президента на ЕЦБ, вицепрезидента и четирима други членове - всичките назначени с общото съгласие на президентите и министър-председателите на страните от Еврозоната. Членовете на Изпълнителния съвет се назначават за неподновим срок от осем години.

      Изпълнителният съвет отговаря за изпълнението на паричната политика, така както е определена от Управителния съвет (вж. по-долу) и за инструктирането на националните централни банки. Той също така подготвя заседанията на Управителния съвет и отговаря за текущото управление на ЕЦБ.

Управителният съвет

      Управителният съвет е най-висшият орган за вземане на решения на Европейската централна банка. Той включва шестима членове от Изпълнителния съвет и президентите на 12-те централни банки от Еврозоната. Председателства се от президента на ЕЦБ. Основната му задача е да определя паричната политика в Еврозоната, и по-специално да фиксира лихвените проценти, при които търговските банки могат да получават пари от Централната банка.

Общият съвет

      Общият съвет е третият решаващ орган на ЕЦБ. Той включва президента и вицепрезидента на ЕЦБ и президентите на националните централни банки на всичките 25 страни, членки на ЕС. Общият съвет дава своя принос за консултативната и координационна дейност на ЕЦБ и помага да се подготви бъдещото разширяване на Еврозоната.

      Еврото облекчава пътуването и пазаруването из цяла Европа. ЕЦБ се старае да осигурява стабилни цени в Еврозоната.

Европейският омбудсман - разследване на вашите жалби

Основни факти

      Роля: да разкрива случаи на неприемливо администриране и да предлага решения.

      Мандат: петгодишен, подновим;

      Адрес: 1 Avenue du President Robert Schuman, B.P. 403 F-67001 Strasbourg;

      Телефон: (+33) 3 88-17-23-13;

      Интернет: www.euro-ombudsman.eu.int.

      Постът на европейския омбудсман е създаден съгласно Договора за ЕС (Маастрихт, 1992 г.). Омбудсманът действа като посредник между гражданите и властите на ЕС. Той има право да получава и разследва жалби от гражданите на ЕС, предприятията и организациите, както и от всеки, който живее или има регистриран офис в някоя от страните на ЕС.

      Омбудсманът се избира от Европейския парламент за подновим срок от пет години, който отговаря на законодателния мандат на Парламента. Никифорос Диамандурос, бившият национален омбудсман на Гърция, пое поста на европейски омбудсман през април 2003 г. и бе преизбран през януари 2005 г. за срок от пет години.

      Г-н Никифорос Диамандурос пое поста на омбудсман през април 2003 г. и бе преизбран през януари 2005 г.

Какво прави омбудсманът?

      Той помага да се разкрият случаите на "неприемливо администриране" в институциите и органите на Европейския съюз. "Неприемливото администриране" означава лошо или неуспешно администриране - с други думи когато една институция не действа според закона или не зачита принципите на добрата администрация, или пък нарушава човешките права. Примери за това са:

      - несправедливост;

      - дискриминация;

      - злоупотреба с власт;

      - липса или отказ за предоставяне на информация;

      - ненужно забавяне;

      - неправилни процедури.

      Омбудсманът провежда разследването по подадена жалба или по собствена инициатива. Той действа абсолютно независимо и непредубедено. Не търси и не приема инструкции от никое правителство или организация.

Как да се оплача на омбудсмана?

      Ако искате да се оплачете от неприемливо администриране от страна на някоя институция или организация на ЕС, първото нещо, което трябва да направите, е да влезете във връзка с въпросната институция или организация по обичайните административни канали и да се опитате да ги накарате да разрешат проблема.

      Ако този подход не успее, можете да се оплачете на европейския омбудсман.

      Трябва да подадете оплакването си до омбудсмана в рамките на две години от датата, на която сте научили за акта на неприемливо администриране. Трябва ясно да посочите кой сте, от коя институция или орган се оплаквате и по какъв проблем, въпреки че можете да поискате жалбата да остане конфиденциална.

      За практически насоки при съставянето на жалбата си посетете интернет страницата: www.euro-ombudsman.eu.int.

Какви резултати мога да очаквам?

      Ако омбудсманът не може да се занимае с оплакването ви - например ако вече е било предмет на съдебно дело - той ще положи всички усилия да ви посъветва кой друг орган може да ви помогне. Ако обаче може да се занимае с оплакването ви, той ще се занимае с него.

      За да разреши проблема ви, омбудсманът може само да се наложи да информира въпросната институция или орган. Ако проблемът не се разреши по време на запитванията му, омбудсманът ще се опита да намери благоприятно решение, което задоволително да уреди проблема.

      Ако и това не стане, омбудсманът може да даде препоръки за разрешаването на въпроса. Ако въпросната институция не приеме препоръките му, той може да изпрати специален доклад до Парламента, за да може Парламентът да предприеме необходимите политически действия.

      Омбудсманът ежегодно изпраща на Европейския парламент доклад за цялостната си дейност.

Европейският супервайзор за защита на данни - закрила на личния ви живот

Основни факти

      Роля: да защитава тайната на вашите данни.

      Мандат: петгодишен, подновим;

      Адрес: 60 rue Wiertz, B-1047 Brussels;

      Телефон: (+322) 283-19-00;

      Интернет: www.edps.eu.int.

      Постът на европейския супервайзор за защита на данните (ЕСЗД/EDPS) е създаден през 2001 г. Задължението му е да направи така, че всички институции на ЕС да зачитат правото на личен живот на хората.

Какво прави супервайзорът?

      Когато институциите на ЕС обработват личните данни, те трябва да зачитат правото на лицето на личен живот. Европейският супервайзор следи всички аспекти на обработка на личните данни.

      "Обработката" обхваща дейности като събирането на информация, записването и съхраняването й, обработката, изпращането й или разкриването на достъпа до нея, както и блокирането, заличаването или унищожаването на данни.

      На институциите и органите на ЕС не се разрешава да обработват лични данни, разкриващи расовия или етнически произход, политическите убеждения, религиозните или философски вярвания, както и членството в синдикални организации. Те нямат право да обработват данни за здравето или за сексуалния живот, освен ако не са необходими за целите на здравеопазването. Данните се обработват от специалист, положил клетва за опазване на професионалната тайна.

      Европейският супервайзор работи със служителите за защита на данни към всяка институция на ЕС, за да осигури прилагането на правилата за секретност.

      През 2004 г. г-н Петер Йохан Хъстинкс беше назначен за европейски супервайзор за защита на данните, а г-н Хоакин Баио Делгадо - за помощник-супервайзор.

Как може да ви помогне европейският супервайзор за защита на данните?

      Ако смятате, че вашето право на личен живот е било нарушено от някоя институция на ЕС, трябва да се оплачете на европейския супервайзор. Той ще разследва жалбата и ще ви информира съгласен ли е с вас. Той може да нареди на въпросната институция на ЕС да коригира, блокира, заличи или унищожи ваши лични данни, които са били неправилно обработени.

      Ако не сте съгласен с решението му, можете да отнесете въпроса до Съда на Европейските общности.

Агенции

      Агенцията не е институция на ЕС - тя е организация, учредена с определен закон на ЕС, за да извършва определени задачи. Не всички агенции на ЕС съдържат думата "агенция" в официалното си название - вместо това те могат да се наричат център, фондация, институт, обсерватория, служба и др.

      Три от тях - Европейската агенция по отбраната, Институтът на ЕС за изучаване на сигурността и Европейският сателитен център - изпълняват задачи в областта на Общата външна политика и политиката за сигурност ("вторият стълб" на Европейския съюз). Четири други - Европейската агенция за управление на оперативната координация на външните граници на страните, членки на ЕС, Европейският полицейски колеж, Европол и Европейската правна служба - помагат за координацията на полицейското и юридическото сътрудничество по въпросите на престъпността ("третият стълб" на Европейския съюз), включително и за управлението на външните граници на ЕС.

      Всички други агенции изпълняват задачи за "първия стълб" на ЕС - така наречения "обхват на Общността".

      По-долу ще прочетете кратки описания на всяка една от тях.

Европейска агенция за безопасност на авиацията

      Европейската агенция за безопасност на авиацията (ЕАБА/EASA) е основана през 2002 г. Седалището й е в Кьолн - Германия.

      Работата й е да разработва закони и правила за безопасност в областта на въздухоплаването и да помага на Комисията да следи правилно ли се прилагат правилата на ЕС. Агенцията предоставя също така техническа помощ на международни организации, отговарящи за безопасността на гражданската авиация и опазването на околната среда. Освен това тя подпомага органите на въздухоплаването в страните, които не са членки на ЕС.

      Агенцията има право да взема някои решения, като например за издаване на типови удостоверения за различни продукти на въздухоплаването.

      Повече информация ще намерите на http://easa.eu.int.

Европейска агенция за безопасност и здраве на работното място

      Основана през 1994 г., Европейската агенция за безопасност и здраве на работното място (ЕАБЗРБ/EU-OSHA) е със седалище в Билбао - Испания.

      Нито една страна не може да се пребори самостоятелно с широката гама от въпроси, касаещи безопасността на работното място и здравната безопасност, пред които е изправена днес Европа. Европейската агенция за безопасност и здраве на работното място бе основана, за да се съберат в едно огромните познания и информация по тези въпроси, и по-специално по въпросите на превантивните мерки.

      Освен създадената от нея широка мрежа от интернет страници за безопасност и здраве на работното място, Агенцията поддържа активна издателска програма, като публикува всичко - от отчетите със специализирана информация до материалите за кампаниите си.

      Агенцията се управлява от Административен съвет, в който са представени синдикатите, организациите на работодателите, националните правителства и Европейската комисия.

      Повече информация ще намерите на http://agency.osha.eu.int

Европейска агенция за безопасност на корабоплаването

      Европейската агенция за безопасност на корабоплаването (ЕАБК/EMSA) е основана през 2002 г. Временно е базирана в Брюксел - Белгия, а постоянното й седалище ще бъде в Лисабон - Португалия.

      Целта на Агенцията е да подпомага усъвършенстването на системата за безопасност на корабоплаването на ЕС, като намалява риска от корабокрушения, замърсяване на морските води от корабите и загуба на човешки живот в морето.

      Агенцията предоставя технически и научни консултации с цел усъвършенстване на законодателството на ЕС за безопасността на корабоплаването и против замърсяването от корабите. Тя помага на Комисията да следи какво е направено от кандидатстващите за членство в ЕС страни и консултира техните правителства.

      Освен другите си задължения, Агенцията предстои да разработи и обща методика на ЕС за разследване на инциденти в морето и да създаде информационна система за движението на корабите за целия ЕС.

      Повече информация ще намерите на www.emsa.eu.int.

Европейска агенция за безопасност на хранителните продукти

      Европейската агенция за безопасност на хранителните продукти (ЕАБХП/EFSA) започна работа през 2002 г. Временно е базирана в Брюксел - Белгия, а постоянното й седалище ще бъде в Парма - Италия.

      Основното й задължение е да предоставя независими научни консултации по всички въпроси, касаещи безопасността на хранителните продукти. Агенцията оценява рисковете за хранителната верига и провежда научна оценка на всякакви въпроси, които могат да касаят безопасността на хранителните продукти в Европа.

      Работата на Агенцията обхваща цялостния процес на производство на хранителни продукти "от земеделското стопанство до масата " - с други думи от първоначалната продукция (включително безопасността на животинските фуражи) до доставката на хранителни продукти на потребителите. Агенцията събира информация от цял свят, като следи новите научни разработки. Тя споделя констатациите си не само с експертите и лицата, които вземат решения, но и с широката общественост.

      Повече информация ще намерите на www.efsa.eu.int.

Европейска агенция за възстановяване

      Европейската агенция за възстановяване (ЕАВ/EAR) е основана през 2000 г. Седалището й е в Солун - Гърция, а оперативните центрове са разположени в Белград, Прищина, Подгорица и Скопие.

      Задачата й е да управлява основните програми на ЕС за предоставяне на помощи за възстановяване на стойност 2 милиарда евро годишно на страните от целия Балкански регион, засегнати от войните през деветдесетте години на миналия век.

      Повече информация ще намерите на www.ear.eu.int.

Европейска агенция за мрежова и информационна сигурност

      Европейската агенция за мрежова и информационна сигурност (ЕАМИС/ENISA) е основана през 2004 г. Временното й седалище е в Брюксел, а постоянното ще бъде в Ираклио - Гърция.

      Мисията на Агенцията е да подпомага осигуряването на висока сигурност на информационните мрежи и данните, пренасяни по тях. Това ще облагодетелства гражданите, потребителите, предприятията и публичния сектор в целия Европейския съюз.

      Задачите на Агенцията ще включват събиране на данни, анализ на рисковете, повишаване на информираността и популяризиране на най-добрите практики за управление на риска.

      Повече информация ще намерите на www.enisa.eu.int.

Европейска агенция по отбраната

      Европейската агенция по отбраната (ЕАО/EDA) е основана през 2004 г. и седалището й ще бъде в Брюксел. Работата й е да подпомага страните членки в усъвършенстването на отбраната на Европа и на потенциала за управление на кризи и да развива устойчиво европейката политика по въпросите на сигурността и отбраната.

      Агенцията ще осъществява това, като подпомага осигуряването на по-координиран подход към производството и доставките на въоръжения и отбранителна техника, както и към научните изследвания в областта на отбраната и техническото развитие.

Европейска агенция за оценка на медицинските продукти

      Основана през 1993 г., Европейската агенция за оценка на медицинските продукти (ЕАОМП/EMEA) е със седалище в Лондон - Обединеното кралство. Агенцията помага за опазване и подобряване на здравето в Европа, като оценява лекарствата за хуманната и ветеринарната медицина. Тя обединява научни експертни познания от всички страни на ЕС.

      Някои видове медицински продукти, получени чрез биотехнологии, могат да се продават в Европейския съюз само след старателна проверка от страна на Агенцията. Ако тя се увери, че продуктът е безопасен и доброкачествен, Европейската комисия може да разреши продажбата му във всички страни на ЕС. Лицата, желаещи да продават различни нови лекарства, могат също да потърсят такъв вид разрешение.

      Повечето конвенционални лекарства се разрешават за употреба в национален мащаб от отделните страни на ЕС. Агенцията помага за прилагане на система за взаимно признаване на тези национални разрешения.

      Повече информация ще намерите на www.emea.eu.int.

Европейска агенция по околната среда

      Европейската агенция по околната среда (ЕАОС/EEA) е основана през 1990 г. Седалището й е в Копенхаген - Дания.

      Задачата й е да събира и разпространява информация за състоянието и тенденциите в развитието на околната среда в Европа. Тази агенция е отворена и за страни, които не са членки на ЕС - Исландия, Лихтенщайн и Норвегия са нейни членки още от самото начало. Агенцията си сътрудничи активно с природозащитните органи и международните организации.

      Повече информация ще намерите на www.eea.eu.int.

Европейска агенция за управление на оперативната координация на външните граници на страните, членки на ЕС

      Решението за основаване на Европейската агенция за управление на оперативната координация на външните граници на страните, членки на ЕС (известна за по-краткокато ЕАУОКВГЕС/AMOCEB), е взето през октомври 2004 г. Седалището й ще бъде във Варшава.

      Задачата й е да помага на страните, членки на ЕС, даприлагат правилата на ЕС за контрол на външните граници и за връщане на граждани, които не принадлежат на ЕС, в техните родни страни. Разбира се, всяка страна членка решава сама как да контролира границите си, но агенцията ще помогне да се осигури еднакво висок стандарт на ефективност при този контрол.

      Основните задачи на агенцията включват:

      - подпомагане на страните от ЕС при обучението на граничарите им;

      - оценяване на рисковете;

      - използване на научните постижения за нови технологии за наблюдение;

      - координиране на сътрудничеството между страните на ЕС при репатриране на незаконни имигранти.

Европейска железопътна агенция

      Решението за основаване на Европейската железопътна агенция (ЕЖА/ERA) бе взето през април 2004 г. Седалището й ще бъде в Лил/Валенсиен - Франция. Мисията й е да помага за укрепването на безопасността и взаимното опериране на железопътния транспорт в Европа, така че постепенно да може да се създаде "Зона на интегриран железопътен европейски транспорт".

      Повече информация ще намерите на http://europa.eu.int/comm/transport/rail/era/index_en.htm

Европейска надзорна агенция на Глобалната навигационна спътникова система

      Европейската надзорна агенция на Глобалната навигационна спътникова система (ГНСС/GNSS) е основана през 2004 г. Все още не е решено къде ще бъде седалището на тази агенция.

      Работата й е да осигури необходимата защита и представяне на основните обществени интереси във връзка с европейските сателитни навигационни програми ("Галилео" и "Егнос"). Целта на "Галилео" е да представи модерна европейска алтернатива на американската Глобална позиционираща система (ГПС).

      Агенцията отговаря за управлението и контрола върху използването на средствата по програмата. Тя ще помага на Европейската комисия да решава всички въпроси, които се отнасят до сателитната радионавигация.

Европейски полицейски колеж

      Европейският полицейски колеж (СЕПОЛ/CEPOL) е академия за обучение на полицейски служители от среден ранг. Мисията му е да подпомага националните полицейски сили на страните, членки на ЕС в борбата им с престъпността, особено с трансграничната престъпност. Колежът провежда курсове за европейските полицейски сили от 2001 г.

      Основната цел на Колежа е да помага полицейските служители от различните страни на ЕС да научат повече за националните полицейски системи и за трансграничното полицейско сътрудничество в Европа.

      Полицейският колеж може също така да сътрудничи с националните полицейски школи на страни извън Европейския съюз. По-специално той осигурява достъп до своята база на висши полицейски офицери от страните кандидатки, както и от Исландия и Норвегия.

      Европейският полицейски колеж ще има постоянно седалище в Брамшил - Обединеното кралство.

      Повече информация ще намерите на www.cepol.net.

Европол

      Европейската полицейска служба (Европол\

      Europol) е основана през 1992 г. за разузнавателна дейност срещу престъпността в Европа. Седалището й е в Хага - Холандия, а персоналът й включва представители на националните правозащитни органи (полиция, митници, имиграционни служби и др.).

      Целта на Европол е да помага на страните, членки на ЕС, да си сътрудничат по-тясно и ефективно в предотвратяването и борбата с организираната международна престъпност, и по-специално в:

      - трафика на наркотици;

      - имиграционните мрежи;

      - трафика на коли;

      - трафика на хора, включително детска порнография;

      - фалшифицирането на пари и други платежни средства;

      - трафика на радиоактивни и ядрени вещества;

      - тероризма.

      Едно от задълженията на Европол е да създава и поддържа компютъризирана система за регистриране, достъп до и анализ на данни. Съвместен надзорен съвет с по двама експерти по защита на данните от всяка страна членка контролира съдържанието и използването на всички лични данни, събрани от Европол.

      Европол се отчита пред Съвета по въпросите на правосъдието и вътрешните работи, т.е. пред министрите по правосъдието и вътрешните работи на всички страни, членки на ЕС. Управителният съвет на Европол включва по един представител от всяка страна.

      Повече информация ще намерите на www.europol.eu.int.

Европейска правна служба

      Европейската правна служба (ЕПС- Юроджъст/Eurojust) е основана през 2002 г. със седалище в Хага - Холандия. Работата й е да помага на органите на прокуратурата в целия Европейски съюз да работят заедно в борбата против сериозните трансгранични престъпления, включително компютърните престъпления, случаите на измама и корупция, прането на пари и екологичните престъпления. Тя ги подпомага например, като улеснява националните органи в обмена на информация, в предоставянето взаимно на правна помощ и в екстрадирането на лица, търсени за разпит.

      Европейската правна служба се състои от по един прокурор, съдия или полицейски служител от всяка страна на ЕС. Те образуват "Колегия" (т.е. управителен съвет) на организацията и избират помежду си президент с тригодишен мандат. Колегията се подпомага от секретариат и персонал от служители на ЕС и аташирани национални експерти.

      Тъй като работата й включва водене на досиета на заподозрени престъпници, Европейската правна служба има служител за защита на данните, чиято работа е да осигури необходимата закрила на личните данни в досиетата на Агенцията и използването им по законосъобразен начин. Вие имате право да знаете каква информация (ако има такава) Европейската правна служба съхранява за вас и да поискате от нея да я коригира или заличи, ако тя е невярна или непълна.

      Повече информация ще намерите на www.eurojust.eu.int.

Европейски сателитен център

      Европейският сателитен център (ЕСЦ/EUSC) е основан през 2002 г. и седалището му се намира в Торехон де Ардоз - Испания.

      Той анализира данни и образи от наблюдаващите Земята сателити и използва тази информация, за да помага на Европейския съюз при вземане на решения по Общата външна политика и политика за сигурност (ОВППС).

      Центърът също така провежда научни изследвания и проекти за развитие, като предоставя експертно обучение по цифрови географски информационни системи и анализ на образите.

      Повече информация ще намерите на www.eusc.org.

Европейска фондация за обучение

      Основана през 1990 г., Европейската фондация за обучение (ЕФО/ETF) е със седалище в Торино - Италия.

      Фондацията помага за усъвършенстване на професионалното обучение в страните, които не са членки на ЕС, предимно в съседни региони като Северна Африка, Близкия изток, Балканите и страните от бившия Съветски съюз.

      Фондацията предлага на тези страни анализ в дълбочина, ноу-хау и опит в преквалифицирането за нова професия, както и при разработването на програми за непрекъснато обучение.

      Повече информация ще намерите на www.etf.eu.int.

Европейска фондация за усъвършенстване на живота и условията за работа

      Основана през 1975 г., Европейската фондация за усъвършенстване на живота и условията за работа (ЕФУЖУР/EUROFOUND) е със седалище в Дъблин - Ирландия.

      Работата й е да:

      - консултира лицата, определящи социалната политика;

      - оценява и анализира живота и условията за работа;

      - докладва за развитието и тенденциите;

      - допринася за подобряването на качеството на живот.

      Фондацията се управлява от Административен съвет, в който са представени синдикатите, организациите на работодателите, националните правителства и Европейската комисия.

      Повече информация ще намерите на www.eurofound.eu.int.

Европейски център за контрол и борба с наркотиците

      Основан през 1993 г., Европейският център за контрол и борба с наркотиците (ЕЦКБН/EMCDDA) е със седалище в Лисабон - Португалия.

      Задачата на Центъра е да събира и разпространява обективна, надеждна и сравнима информация за наркотичните вещества и наркоманията в Европа. Той работи в партньорство със страните, които не членуват в ЕС, както и с международни организации като Програмата на ООН за контрол върху наркотичните средства (UNDCP), Световната здравна организация (СЗО/WHO), Съвета на европейската група "Помпиду", Световната митническа организация (СМО/WCO), Международната организация на криминалната полиция (Интерпол/Interpol) и Европейската полицейска служба (Европол/Europol).

      Повече информация ще намерите на www.emcdda.org.

Европейски център за контрол на расизма и ксенофобията

      Европейският център за контрол на расизма и ксенофобията (ЕЦКРК/EUMC) е със седалище във Виена - Австрия. Основан е през 1997 г.

      Първостепенна задача на Центъра е да предоставя на ЕС и неговите страни членки обективна, надеждна и сравнима информация за расизма, ксенофобията и антисемитизма в Европа и да разработва стратегии за борба с тези проблеми в рамките на Европейския съюз.

      Центърът изучава степента и развитието на расизма и ксенофобията и анализира причините им, последствията и резултатите. Той също така акцентира върху и разпространява примерите за добри практики при интегриране на изселници и етнически и религиозни малцинства.

      Същината на работата на Центъра е Европейската информационна мрежа за расизма и ксенофобията (РАКСЕН/RAXEN). Тя се състои от "национални координатори" (по един за всяка страна от ЕС), които събират, съпоставят и разпространяват информация за расизма и ксенофобията в своите страни.

      Повече информация ще намерите на www.eumc.eu.int.

Европейски център по превенция и контрол върху болестите

      Решението да се основе Европейски център по превенция и контрол върху болестите (ЕЦПКБ/ECDC) е взето през март 2004 г. Той ще бъде със седалище в Стокхолм - Швеция, и ще започне работа през 2005 г.

      Центърът ще помага на ЕС в борбата със заразните болести и други сериозни здравни заплахи. Задачите му ще включват поддържане на мрежи от лаборатории и управление на система за ранно предупреждение и реагиране. Той ще може например да изпрати екип от експерти на ЕС да разследват поява на неизвестна болест по хората в някоя европейска страна.

      Повече информация ще намерите на http://europa.eu.int/comm/health/ph_overview/strategy/ecdc/ecdc_en.htm

Европейски център за развитие на професионалното обучение

      Основан през 1975 г., Европейският център за развитие на професионалното обучение (СЕДЕФОП/CEDEFOP) е със седалище в Солун - Гърция.

      Работата му е да анализира и предоставя информация за професионалното обучение и системите на обучение, политиката, научноизследователската работа и практиката. Това помага на специалистите в целия ЕС да развиват и усъвършенстват професионалното обучение и обучението в Европа.

      Центърът поддържа също така интерактивен уебсайт, наречен "Професионално обучение в Европа", достъпен на адрес www.trainingvillage.gr.

      Центърът се управлява от Административен съвет, в който са представени синдикатите, организациите на работодателите, националните правителства и Европейската комисия.

      Повече информация ще намерите на www.cedefop.eu.int.

Институт на Европейския съюз за изучаване на сигурността

      Институтът на ЕС за изучаване на сигурността (ИЕСИС/EUISS) е основан през 2001 г. и е със седалище в Париж - Франция. Целта му е да подпомага създаването на обща европейска култура за сигурност и популяризирането на интересите на сигурността в ЕС като цяло.

      Институтът помага за разработването на Общата външна политика и политика за сигурност посредством:

      - научни изследвания и дискусии по основни въпроси на сигурността и отбраната;

      - изпреварващ анализ за Съвета и Върховния представител;

      - трансатлантически диалог по въпроси на сигурността между Европа, Канада и Съединените щати.

      Повече информация ще намерите на www.iss-eu.org.

Преводачески център за организациите на Европейския съюз

      Основан през 1994 г., Преводаческият център е със седалище в Люксембург.

      Центърът, който се самофинансира, беше създаден, за да посрещне нуждите от превод на другите агенции на ЕС. Чрез доброволни договори за сътрудничество той също така предоставя услуги на институциите на ЕС и на други организации, които имат свои собствени преводачески служби.

      Повече информация ще намерите на www.cdt.eu.int.

Служба на Общността за растително разнообразие

      Службата на Общността за растително разнообразие (СОРР/CPVO) се намира в Анжер - Франция. Основана е през 1994 г.

      Задачата й е да прилага система от права за собственост върху създадените растителни сортове - форма на правата за индустриална собственост по отношение на растенията.

      Службата на Общността за растително разнообразие работи по-скоро като Службата за хармонизация на вътрешния пазар - предоставя права за индустриална собственост за нови растителни видове. Тези права са валидни за срок от 25 или 30 години.

      Повече информация ще намерите на www.cpvo.eu.int.

Служба за хармонизация на вътрешния пазар (търговски марки и дизайн)

      Основана през 1994 г., Службата за хармонизация на вътрешния пазар (СХВП/OHIM) е със седалище в Аликанте - Испания.

      Задачата й е да извършва регистрация на търговските марки и дизайни на Общността.

      Системата за "търговски марки на Общността" улеснява живота и намалява разходите на европейските предприятия. Производител, който желае да защити търговската си марка в Европа, вече няма нужда да регистрира идентични търговски марки във всяка страна, членка на ЕС. Чрез Службата за хармонизация на вътрешния пазар той вече може да кандидатства за единна "търговска марка на Общността", която му дава право да забрани на другите фирми да използват същия или подобен знак в Европейския съюз.

      Повече информация ще намерите на http://oami.eu.int.

      Докато се съставяше тази брошура, бяха планирани и подготвени за създаване и някои други агенции. Те включват:

      Агенция за контрол на рибната промишленост на Общността;

      Изпълнителна агенция за образование, аудио-визия и култура;

      Европейска агенция за химическите средства;

      Европейски институт за равнопоставеност на половете;

      Европейска агенция за фундаментални права;

      Изпълнителна агенция за Програмата на общественото здравеопазване;

      Изпълнителна агенция за интелигентна енергия.

С поглед към бъдещето

      Системата за вземане на решения на ЕС е еволюирала в продължение на повече от половин век. Първоначално обаче тя е била предназначена за общност от само шест нации. Сега Европейският съюз има 25 страни членки и членството ще се разшири още повече в бъдеще. Следователно системата му за вземане на решения има нужда от опростяване и рационализиране. За да не се стига до парализиране на процеса, повечето решения ще трябва да се вземат по-скоро чрез гласуване с "квалифицирано мнозинство", отколкото чрез изискване на съгласието на всяка страна.

      Необходимо е да се разгледат и някои по-широкообхватни въпроси за бъдещето на ЕС. Например:

      Какви са целите и задачите на разширения Съюз? (С други думи какво искат да постигнат страните членки заедно в бъдеще?)

      Каква обща политика е необходима, за да се постигнат тези цели?

      Какво трябва да се решава на ниво ЕС и какво да се остави на националните и регионалните власти?

      Каква роля трябва да играят националните парламенти във вземането на решения от страна на ЕС?

      Накратко, кой за какво ще отговаря и как ще се вземат демократичните решения в един съюз от 25 или повече страни с половин милиард граждани?

      В демократична Европа бъдещето на ЕС е в ръцете на хората му - особено на младите.

      Предлаганата конституция, одобрена от Европейския съвет през 2004 г., се занимава пряко с тези въпроси. В нея много по-ясно, отколкото в предишните договори, се казва какво представлява Европейският съюз и накъде върви той. Тя залага също така и новите правила за по-рационално вземане на решения. Конституцията ще влезе в сила през 2006 г., но преди това тя трябва да бъде одобрена от всичките 25 страни членки - в някои случаи с референдум.

      Конституцията е предназначена да направи ЕС по-открит и демократичен. Например тя задължава министрите на ЕС да водят законодателните си спорове публично и дава право на гражданите да се обръщат с петиции към Европейската комисия за предлагане на нови закони. Нещо повече, Конституцията отрежда по-голяма роля на националните парламенти в контрола на предложенията на Комисията.

      Тя също така превръща Европейския съюз в по-ефективна сила на световната сцена, като създава поста Министър на външните работи на ЕС и възлага на това лице всички аспекти на външните отношения на Съюза.

      Новата Конституция поддържа съществуващия баланс между националните интереси и общите европейски интереси и между интересите на малките и големите страни.

      Ако искате да научите повече за Конституцията, потърсете в http://europa.eu.int/constitution/

      Европейският съюз съществува, за да служи на гражданите си. Жизненоважно е гражданите му да разбират това и пълноценно да участват в системата му за вземане на решения. Той има нужда също така от ефективни, отворени и отговорни институции, които да могат да посрещнат големите предизвикателства на XXи век.

Друга информация за Европейския съюз

      Европейска комисия

http://europa.eu.int

      Делегация на Европейската комисия в България

      София 1000, ул. "Московска" 9;

      Тел./факс (+359 2) 933-52-52;

http://www.evropa.bg

      Информационен център на Европейския съюз

      София 1000, ул. "Московска" 9

      Тел./факс (+359 2) 987-07-45;

e-mail: infocentre@evropa.bg

http://www.evropa.bg.ic

      Евро-инфо центрове в България

http://www.eic.bcci.bg/bg/index1.htp

      Европейски документационни центрове

http://www.evropa.bg

      Евро-български културен център

      София 1040, бул. "Ал. Стамболийски" 17

      Тел./факс (+359 2) 988-00-84

e-mail: cip@eubcc.bg

http://www.eubcc.bg/

      Европейски иновационен център

      София 1000, ул. "Гурко" 6

      Тел. (+359 2) 986-75-57

      Факс (+359 2) 980-18-33

e-mail: irc@online.bg

http://www.irc.bg