Серия "Европа в движение"
Разпространява се безплатно
Европейска комисия
Генерална дирекция
"Преса и комуникации"
Текстът е завършен
през юли 2004 г.
Делегация на Европейската комисия в България, 2005 г.
Издава на брайлов шрифт
Национално читалище
на слепите
"Луи Брайл 1928"
София, 2005 г.
Адаптира текста
за брайлов печат:
Яна Йорданова
Коректор на брайловото
издание:
Ралица Янкова
Предпечат,
техническа редакция и печат:
Иван Доброволов
Безопасността на храните е основен приоритет в Европа. От 2000 г. нормите на ЕС са допълнително завишени, за да се гарантира безопасността на храните на гражданите. Новият подход е по-широкообхватен - фуражите и храните са много внимателно проследявани от фермите, където се произвеждат, до масата и "вилицата" на потребителите. Европейските власти внимателно оценяват риска и търсят възможно най-добрите научни препоръки, преди да забранят или разрешат използването на даден продукт, съставка, добавка или ГМО. Това се отнася до всички храни и фуражи, без значение дали произходът им е от страните на ЕС или извън тях.
Безопасност обаче не означава еднообразие. ЕС насърчава разнообразието на база качество. ЕС защитава традиционните храни и продукти в конкретни региони, като гарантира на потребителите ясното им разпознаване от имитациите. Европейският съюз все повече насърчава селскостопанските производители да се концентрират върху качеството - не само по отношение на храните, но и по отношение на околната среда.
ЕС уважава правото на потребителя на ясен избор, насърчава обществената дискусия, изисква детайлни етикети върху продуктите, предоставящи подробна информация, и публикува научните препоръки, които получава, така че потребителите да имат сигурност за храните, които консумират.
Стратегията: от фермата до вилицата
Европейските потребители желаят да консумират безопасни и питателни храни. Задачата на Европейския съюз е да гарантира, че храните, които консумираме, са с един и същ висок стандарт за всички граждани, без значение дали се произвеждат в конкретна страна, или идват от друга страна в или извън ЕС.
Постоянно се полагат усилия за подобряване на безопасността на храните, а през последните няколко години се взимат допълнителни мерки в тази насока. Това идва в отговор на стряскащи заглавия от вестниците през 90-те години на миналия век, свързани с проблеми като болестта "луда крава", фуражи, заразени с диоксин, и зехтин с примеси. Целта е не само да се направи така, че законите на ЕС, свързани с безопасността на храните, да бъдат най-съвременни, но и потребителите да получават възможно най-богата информация за потенциалните рискове и за действията, предприети за намаляването им.
Нулев риск не съществува, но чрез цялостна стратегия за безопасността на храните ЕС прави всичко възможно, за да поддържа риска минимален с помощта на съвременните правила за храните и хигиената, създадени с помощта на най-съвременните научни постижения в тази насока. Безопасността на храните започва от фермите. Правилата се прилагат от "фермата до вилицата", без значение дали храните ни се произвеждат в ЕС или са внесени от някоя друга част на света.
Маркирането на животните помага за проследяване на храните от фермата до вилицата.
Стратегията на ЕС за безопасност на храните съдържа четири важни елемента:
- Правила за безопасност на храните и фуражите за животни;
- Независими и публично достъпни научни изследвания;
- Действия за налагане на правилата и контрол върху процесите;
- Признаване на правото на потребителя за избор на база пълна информация за произхода и съдържанието на храните.
Възможности за разнообразие
Безопасността на храните не означава еднообразни храни. Системата за гарантиране на безопасността на хранителните продукти е обща за всички страни в ЕС, но въпреки това тя позволява разнообразие. Традиционните храни и местни специалитети също имат свое място в нея. Всъщност ЕС активно насърчава разнообразието и доброто качество, защитава характерните или традиционни храни, свързани с определени региони или определени начини на производство, от нелоялни имитации и насърчава стопанствата да произвеждат продукти без употребата на изкуствени торове и пестициди.
При присъединяването на нови членове
Когато една страна се подготвя за присъединяване към ЕС, тя често трябва да полага много и скъпоструващи усилия, за да отговори на изискванията, заложени в нормите, и да осъвремени технологиите си за преработка на продуктите. Често тази страна получава финансова помощ от ЕС, за да осъществи необходимите промени. При изключителни обстоятелства, след присъединяването на страната, ЕС може да позволи преходен период, през който да се приключи въпросната модернизация. Поради тази причина в момента изключения се правят в Чехия, Латвия, Литва, Унгария, Полша и Словакия, главно за фабрики, преработващи месо и риба.
Крайният срок за изпълнение на изискванията е декември 2007 г. Междувременно хранителните продукти, произвеждани в заводи, които все още не са приключили с модернизирането си, могат да се продават само в страната, където се произвеждат. Потребителите в тази страна лесно могат да разпознаят тези продукти, защото те трябва да имат печат, който да посочва, че продуктите идват от производител, който все още не е изпълнил изцяло изискванията на ЕС.
Да направим храните безопасни: пълен набор от стандарти
Първите норми за безопасност на хранителните продукти датират от най-ранните дни на ЕС. Кризата с безопасността на храните през 90-те години на XX век показа, че е време частичните правила да се заменят с по-опростен и ясен подход. Новият подход обръща повече внимание и на риска от заразени фуражи.
Резултатът е нов протекционистки закон, известен като Основен закон за храните, който влиза в сила поетапно през периода 2002-2005 г. Освен принципите за безопасност на храните, този закон определя:
- концепцията за "проследимост" - с други думи хранителните и фуражни фирми, без значение дали са производители, преработватели или вносители, трябва да гарантират, че всички хранителни продукти, животински фуражи и хранителни съставки могат да бъдат проследени по хранителната верига от фермата до вилицата на потребителя. Всеки предприемач трябва да може да посочи доставчиците си и предприятията, на които той е доставчик. Този подход е известен като "стъпка назад, стъпка напред";
- основаването на Европейска агенция за безопасност на храните (ЕАБХ), която обедини работата, извършвана досега от многобройни научни институти, и даде публичност на научните изследвания за оценка на риска;
- система за бързо предупреждаване, която Европейската комисия и правителствата в ЕС използват за спешна реакция при възникване на опасност за качеството на храните или фуражите.
Производителите и преработвателите трябва също така стриктно да се придържат към голям брой изисквания по конкретни въпроси.
Искаме храните на нашите деца да бъдат пълноценни и здравословни.
Целта на всички тези правила е да се гарантира, че храните са толкова безопасни, колкото е технически възможно, да се информират постоянно потребителите и да им се предоставя колкото е възможно по-голям избор.
В зависимост от конкретната ситуация това може да означава, че ЕС възприема пакет от единни стандарти или че страните членки се споразумяват да признаят взаимно стандартите си. Детайлните различия нямат такова голямо значение, ако крайният резултат е един и същ.
Стандарти при храните и фуражите
Много внимателно се следи какво може да се влага в нашите храни, докато се отглеждат, произвеждат или преработват. Този процес започва от животинските фуражи, с други думи с какво се хранят животните, чиито продукти консумираме.
Хранителните заплахи през последното десетилетие изведоха на преден план риска от заразяване на различни видове фуражи, и особено тези, които се използват при интензивното земеделие. Като резултат от това законодателите в ЕС в момента поставят силен акцент върху защитата на здравето на хората и животните. Забранена е продажбата на фуражи, които представляват опасност за здравето на хората или животните, както и за околната среда. Етикетите ясно трябва да посочват какво фермерът закупува.
Химическите добавки са строго забранени, освен ако не са били предварително одобрени за използване в храните. Одобрение означава първоначално извършване на задълбочена оценка от страна на Европейската агенция за безопасност на храните. Но дори и да са одобрени от ЕАБХ, това не гарантира непременно зелена светлина. ЕС издава разрешение за използване само ако е убеден, че добавката е полезна и че използването й няма да подведе потребителите.
Към конкретни хранителни добавки като оцветители, подсладители, емулгатори, стабилизатори, сгъстители и желета се прилагат специфични норми. Друг тип норми регулират нивото на минералите и витамините в хранителните добавки, ограниченията за концентрацията на минерали в бутилираната вода и състава на специалните храни. Тук спадат храните за малки деца и за намаляване на теглото, за специални медицински цели и за спортуващи. Тези норми не само описват какво може да съдържат храните, но също така и какво трябва да указва етикетът им относно техните съставки.
За да се избегне всякакъв риск за общественото здраве, ЕС е еднакво стриктен по отношение на количеството пестициди или остатъци от ветеринарните лекарства в храните, преди те да се предложат на потребителите. Изрично е забранено използването на хормони за ускоряване растежа на животните.
В допълнение, съществуват норми за материалите, които влизат в контакт с хранителните продукти, най-вече за изделията от пластмаса, за да се гарантира, че те не могат да заразят храните. Европейските правила позволяват облъчване на билки и подправки с цел гарантиране на микробиологичната безопасност. Някои страни членки позволяват облъчване на други храни с цел удължаване на срока на предлагането им в магазините или за намаляване на риска за здравето. Независимо от това използването на тази технология е строго регламентирано и ограничено.
Здраве и подобряване на условията за отглеждане на животните
За да бъдат храните безопасни, животните, от които те се добиват, трябва да са здрави. ЕС възприема много сериозно нуждата от поддържане на здравето на животните чрез добра ветеринарна практика и предотвратяване появата на заразни болести по животните като шап, свинска треска или птичи грип. Ако все пак избухне такава епидемия, тя се следи много внимателно и се предприемат мерки за предотвратяване на разпространението й.
За да не могат болни животни да попаднат в хранителната верига, всички животни и животински продукти трябва да отговарят на строги здравни изисквания, преди да бъдат внасяни или продавани в Европейския съюз. Нормите на ЕС също така изискват идентификация на селскостопанските животни, за да могат те да бъдат проследявани - например да бъдат регистрирани, маркирани или паспортизирани - в зависимост от вида животно.
ЕС работи за подобряване на условията за отглеждане на животните.
Компютъризирана мрежа дава възможност на ветеринарните власти из целия ЕС да обменят информация за движението на живи животни, семенна течност, ембриони, животински продукти и отпадъци в рамките на ЕС.
Принцип, залегнал в политиката на ЕС, е, че на животните трябва да бъдат спестени болките и страданията. Проучванията показват, че селскостопанските животни са по-здрави и от тях се добиват по-качествени храни, ако са отглеждани в подходяща естествена среда. Физическият стрес (напр. държане в затворени помещения, транспортиране или третиране в кланиците при неподходящи условия) може да има обратен ефект не само върху здравето на животното, но и върху качеството на неговото месо.
Хигиена на храните и фуражите
Спазването на нормите за храните и фуражите няма никакъв смисъл, ако храните се произвеждат или преработват в нехигиенични условия. Ниските норми за хигиена на храните са отворена врата за разпространяването например на салмонела и листерия, които причиняват хранителни натравяния. Салмонелата получава много по-малка гласност от болестта "луда крава", но е много по-голяма заплаха за здравето - тя се открива в най-различни продукти като сурови яйца, птиче, свинско и говеждо месо, става причина за смъртта на стотици хора всяка година и заразява още хиляди.
ЕС е установил конкретни правила за предотвратяване на тези опасности, както и общи норми за хигиена на всички храни и фуражи, които се осъвременяват чрез щателно преразглеждане на изискванията за безопасност на храните през последните няколко години. Фирмите, произвеждащи хранителни продукти, трябва да определят всеки един етап от производствения процес, който може да се окаже критичен за безопасността на храните. Освен това те трябва да осигуряват, поддържат и постоянно да преразглеждат изискванията си за безопасност.
Разрешени са известни изключения за някои дребни производители или за такива, които обслужват местни пазари в отдалечени райони, тъй като цената на тези мерки може да бъде заплаха за оцеляването на бизнеса им. Производители, които са освободени от хигиенни норми, могат да продават продукцията си само на местно ниво и при условие, че етикетите уточняват, че обичайните норми в случая не се прилагат.
Оценка на риска: науката в услуга на най-добрите политики
Когато изработва политиката си по безопасност на храните и дефинира приемливото ниво на риск, ЕС взема решения на база най-нови и сигурни научни препоръки най-новите технологически постижения. Европейската комисия се консултира с Постоянната комисия за хранителната верига и здравето на животните, в която са представени всички страни от ЕС.
Тъй като непрекъснато се появяват нови храни и начини на производство, ЕС непрекъснато оценява и преоценява рисковете от новите хранителни продукти. Европейската агенция за безопасност на храните (ЕАБХ), създадена през 2002 г., играе централна роля в този процес.
Ролята на ЕАБХ
Европейската агенция за безопасност на храните предоставя съвети и препоръки на институциите на ЕС, и по-конкретно на Европейската комисия по всички научни аспекти на производството, преработката и търговията с храни и фуражи. Работата й включва доста широк спектър от дейности в сферата на храненето, генномодифицираните организми (ГМО), здравословните условия на отглеждане на животните и състоянието на растенията. ЕАБХ предоставя научните си обосновки пред властите, вземащи решения в ЕС, по много по-ефикасен и прозрачен начин в сравнение с миналото.
Вземането на проби е изключително важна част от безопасното производство на храни.
След като ЕАБХ предостави своето заключение, начинът за реагиране на конкретната ситуация вече зависи изцяло от Европейската комисия. Правителствата в ЕС и Европейският парламент са упълномощили Комисията да предприема преки действия, ако съществува непосредствен риск. Комисията например може в такива обстоятелства да наложи специални условия за търговията с храни и фуражи, може да ограничи или дори забрани продажбата на някои от тях. Такива и други подобни оперативни решения се обсъждат със страните членки в Постоянния комитет за хранителната верига и здравето на животните.
С предпазливост към генномодифицираните продукти
Пример за внимателното преценяване на риска е отношението на ЕС към биотехнологиите. Много малък брой ГМО или продукти, извлечени от ГМО, са разрешени от ЕС и всеки един от тях е преминал през процес на индивидуална оценка от независими учени, които на този етап са участници в ЕАБХ. Тяхна е преценката дали дадени ГМО и ГМ продукти не оказват познато на науката странично влияние върху човешкото здраве.
Принципът на предпазните мерки
Преди да се вземе политическо решение за това дали конкретни храни или фуражни продукти са безопасни за консумация, дали да се позволи използването на дадена съставка или добавка, ЕС се запознава с препоръките на учените специалисти. При управлението на риска ЕС прилага "принципа на предпазните мерки" - ако съществуват основателни доводи и съмнения за наличието на проблем, Комисията предприема действия за ограничаване на риска и не е необходимо задължително да изчаква доказателства за действително съществуващ риск.
Този принцип, разбира се, не трябва да се използва погрешно като извинение за предприемане на мерки на протекционизъм. В случаите когато учените не са стигнали до заключение за естеството на риска, те трябва поне да са определили потенциалните опасни последици, преди Комисията да може с основание да използва принципа на предпазните мерки по отношение на хранителните или фуражните продукти.
Всяко едно действие, което Комисията предприема, трябва да бъде насочено само към потенциалния риск. То трябва да е недискриминационно или с други думи трябва да засяга всички производители по един и същи начин, трябва да се основава на проучване на разходите и приходите от конкретното действие и неговия евентуален неуспех, и трябва да има временен характер до постигането на по-сигурна научна обоснованост.
Предварително одобрение е необходимо, преди да започне изследване на генномодифицирани храни и фуражи и преди някой ГМО да бъде пуснат в употреба или да стане част от продуктите на пазара. Изискванията към храните и фуражите са едни и същи и срокът на разрешението за ползването им е 10 години. Строгите процедури, които се прилагат, включват широко допитване до обществото.
Храните, хранителните съставки и етикетите трябва ясно да информират дали продуктът съдържа генномодифициран материал, или има такъв произход, дори и в случаите, в които използването на конкретните технологии не се забелязва в крайния продукт, както е при някои видове олио.
Единствените изключения от правилото за "задължителните етикети" са, когато количеството на генномодифицирания материал е съвсем незначително и под определен праг на минимално съдържание. Този праг отразява действителността, с която политиките се съобразяват - на практика е невъзможно продуктът да бъде изцяло (100%) чист от генномодифицирани съставки. Незначителни количества от ГМО или ГМ материал могат да се появяват в традиционните храни и фуражи в процеса на тяхното отглеждане, при прибирането на реколтата, при транспортирането и преработката.
Безопасността на храните започва от земеделските стопанства.
Храните за малки деца трябва да бъдат изключително безопасни.
Финансиране на изследванията в областта на безопасността на храните
Всяка година ЕС отделя десетки милиони евро за научни разработки на нови начини за предотвратяване или по-бързо откриване на епидемии от болести по животните и за подкрепа на работата по селекциониране на нови и по-доброкачествени зърнени култури. Бюджетът от 2002 до 2006 г., определен само за изследвания за подобряване качеството и безопасността на храните, е в размер на 685 милиона евро.
Тези средства се изразходват главно за следните изследвания:
- Кога и къде се проявяват най-често болести и алергии, причинени от храни;
- Връзката между храни и здраве;
- Проследимост по хранителната верига;
- Методи за анализ;
- Откриване и контрол на риска за безопасността на храните;
- По-сигурни и безопасни за околната среда методи и технологии на производство;
- По-здравословни хранителни продукти;
- Как фуражите за животни биха могли да повлияят върху човешкото здраве;
- Ролята на околната среда за здравето.
Защита на потребителите: изпълнение и контрол
От началото на 1990 г. ЕС преразглежда и третия елемент от стратегията си за безопасност на храните - системата за спазване на законите за безопасност на храните. Промените са предназначени да изяснят задълженията и да защитят потребителя в равна степен, независимо от местоживеенето му.
Наблюдава се смяна на фокуса - от обичайните, но произволно вземани проби, към отделяне на по-голямо внимание на източниците на най-голям риск. Рискът може да е висок, защото конкретен продукт се търгува в големи количества или защото продуктът или местопроизхождението му е известно като потенциално огнище на конкретно животинско или растително заболяване.
Безопасността на храните се възприема по-широко от ЕС. Вместо да се концентрират върху заразяването, властите в ЕС сега разширяват проверките, за да преценят по-системно дали продуктите отговарят на изискванията за информация за потребителя и на правилата за съдържанието на хранителните продукти.
Хранителната и ветеринарна инспекция (ХВИ) към Европейската комисия, със седалище Грейндж, Ирландия, играе важна роля при контрола по спазване на влезлите в сила изисквания. Екипът на ХВИ, състоящ се от около 100 инспектори, пътува не само в рамките на ЕС, но и по цял свят, за да проверява дали са налице механизми за контрол и прилагане на нормите, както и дали те се изпълняват в практиката. При необходимост ХВИ може да изпрати инспектори, за да реагира на избухнала епидемия както в рамките на ЕС, така и извън него.
Система за бързо предупреждаване
Системата за бързо предупреждаване за храните и фуражите (СБПХФ) предоставя спешна информация за нови идентифицирани рискове за потребителите. Когато правителство от ЕС забележи храни или фуражи, които могат да изложат потребителите на риск, то използва тази мрежа, за да информира за потенциалния риск и за действията си за спиране на продукта от влизане в хранителната верига. Така се гарантира, че рискът спешно ще бъде публично оповестен из целия ЕС и че властите в други страни могат да предприемат незабавни действия, в случай че собствените им граждани също са изложени на риск.
Сигналите се подават по най-различни поводи - от салмонела в месото до използването на опасни оцветители в подправките, от наличието на живак в рибата до храни, внасяни от нелицензирани преработватели. Европейската комисия е центърът на мрежа, включваща националните власти и ЕАБХ. Сигналите могат да се подадат и чрез интернет.
Информиране на потребителите: етикети за гарантиране на безопасност
Хората искат и имат право да знаят с какво се хранят. Изискванията към етикетите на храните са в отговор на това тяхно право. Главният принцип в правилата на ЕС за поставяне на етикети е, че потребителите трябва да получат съществена информация за състава на продукта, производителя, начините за съхранение и приготовление. Производителите и търговците могат да предоставят допълнителна информация, ако пожелаят, но тя трябва да бъде изключително точна, да не подвежда потребителя или да твърди, че някой хранителен продукт може да предотвратява или лекува заболявания.
Изискванията към етикетите се осъвременяват редовно в отговор на последните тенденции в науката и променящите се очаквания на потребителите. Неотдавнашните промени отразяват безпокойствата на потребителите, например по отношение на СЕГ (болестта "луда крава") - потребителите търсят възможно най-пълна информация за говеждото месо, което купуват. Етикетите върху храните от говеждо месо в момента трябва да указват къде е родено, отгледано, угоявано и заклано животното и къде е транжирано месото.
Ясната информация за потребителите е от изключителна важност.
Потребителите искат също така да знаят дали храните им съдържат генномодифицирани продукти и да разберат от етикета дали някоя съставка може да предизвика алергия. Това беше още една причина за неотдавнашните промени в изискванията. Ако дадени храни съдържат ГМ продукт или ако продукт, извлечен от ГМ материал, е включен в производството им, етикетът задължително трябва да указва това.
Специални правила се прилагат при определени хранителни продукти, например съдържанието на хинин и кофеин трябва да бъде ясно обозначено.
При разработката на съвременни изисквания към етикетите трябва да се намери балансът между възможно най-пълната за потребителя информация, и тази, която е излишна и може да го затрудни.
Как да разчитаме етикетите
ЕС съзнава, че потребителите искат не само безопасни, но и пълноценни храни. Още повече че пълноценното хранене е с нарастващо значение в политиката на ЕС. Затлъстяването е широко разпространено явление, а здравословното хранене е важно за промяна на тази тенденция. ЕС няма намерение да определя на микрониво с какво да се хранят хората или да диктува начина им на живот, но определено подпомага гражданите за взимането на информирани решения и проверява дали етикетите са достоверни и научнообосновани.
Задачата на Европейската комисия в тази насока включва дефинирането на допустими надписи за хранителния състав (като например "ниско съдържание на мазнини" или "високо съдържание на фибри") и установяването на система за тяхното одобряване.
Защита от хранителни алергии и непоносимост към храни
Делът на населението, страдащо от хранителни алергии и непоносимост (към фъстъци или лактоза например), се увеличава. Около 8% от децата и 3% от възрастните в момента страдат от хранителни алергии или непоносимост към храни. Точната информация в етикетите помага на тези хора да избягват хранителните продукти и съставки, които предизвикват нежелана реакция. В миналото не беше задължително етикетите да указват съдържанието на съставките, които представляват по-малко от 25% от крайния продукт. От 2005 г. всички съставки трябва да бъдат изброени. Изключения от това правило има, но съставка, за която е известно, че е потенциален източник на алергии или непоносимост, задължително се посочва върху етикета.
Реформиране на подхода на ЕС към селското стопанство
Общата селскостопанска политика (ОСП) винаги се е стремяла да гарантира безопасността на храните, които консумираме. Независимо от това в началото по-сериозен акцент беше поставян върху подсигуряването на достатъчно количество храни за ЕС без значение дали годишната реколта е по-богата или по-бедна.
ОСП също така целеше да осигури стабилни доходи на фермерите, като им гарантираше, че за техните продукти винаги ще има пазар, дори и ако това означава излишното количество да се изкупува и съхранява на склад. С течение на времето този подход стана безкрайно скъп, произвеждаха се "морета" от излишно мляко и вино, и "планини" от говеждо месо и масло, които бяха изкупувани, складирани и до известна степен унищожавани за сметка на ЕС.
Един от начините, по които ЕС се освобождаваше от тези излишни количества, бе чрез износ на субсидирани цени, за да може да ги продаде на (по-ниска) световна пазарна цена. Много страни, големи износителки, приеха това за невзаимоизгодна търговия, която пречи на световните търговски отношения.
Вземайки под внимание тези проблеми и разширяването на ЕС, бяха проведени редица реформи. Принципите и размерите на дългосрочните разходи бяха описани в документ, известен като "План 2000". Изключително важен пакет от реформи беше договорен през 2003 г. и субсидиите за износ бяха намалени.
В резултат фермерите от ЕС се чувстват по-уверени на пазара и са мотивирани да работят по природосъобразен начин. Фермерите в момента имат много по-голяма свобода да произвеждат каквото пожелаят, защото финансовата помощ, която получават, е свързана не с обема на производството, а с отношението им към околната среда, здравните норми и условията за отглеждане на животните, както и с индивидуалните финансови нужди на стопаните.
"План 2000" стана и повратна точка в развитието на земеделските райони като интегрална част от селскостопанската политика. В бъдеще бюджетът на ОСП все повече ще бъде използван за устойчивото развитие на селото - например като се създават нови работни места в селските райони и се опазва природата, сред която гражданите живеят.
Безопасността на храните тръгва от стопанствата
В ЕС има повече от 10 милиона фермери. Това представлява 5,4% от всички работни места. Селското стопанство създава много повече работни места в близките райони и при преработването на храни и фуражи. Значителна част от хранаите, които консумираме, произхожда от ЕС.
Като реакция на недостига на храни по време на и след Втората световна война общата селскостопанска политика на ЕС (ОСП) в началото насърчаваше преди всичко произвеждането на големи количества храни за собствени нужди. По-общо казано, колкото повече произвеждаха фермерите, толкова по-голяма финансова помощ получаваха те. С течение на времето тази политика създаде излишък на висока цена за данъкоплатеца и понякога резултатът бе насочване на средства към фермери, които всъщност не се нуждаеха от тях.
Процъфтяването на селските райони е важна цел.
Времената за европейските фермери се менят.
Осъзнаването на този проблем съвпадна с нарастващото безпокойство за това дали ОСП не насърчава методи на интензивно земеделие, които, от своя страна, създават проблеми при опазване на околната среда и безопасността на храните. Това доведе до реформа на ОСП, която представлява отказ от заплащането за произведена продукция в полза на пряко заплащане на фермерите, за стабилизиране на доходите им. Допълнителното преимущество на този подход е, че заплащането по този начин може да бъде използвано като стимул за фермерите:
- да произвеждат безопасни храни при хигиенични условия;
- да поддържат висок стандарт на условията за отглеждане на животните;
- да използват безопасни екологични методи на производство;
- да насърчават устойчивото развитие на селското стопанство.
Този нов подход се възприема като най-доброто средство, комбиниращо редица цели:
- приемливи доходи за фермерите;
- справедливи цени и безопасни храни с високо качество за потребителите;
- приемлива цена за данъкоплатеца;
- осигурява на другите страни справедлив достъп до пазарите на ЕС за продукцията и храните им;
- конкурентоспособна хранителна промишленост.
Днес ЕС не акцентира върху количеството произведени храни, както в миналото, а отделя по-голямо внимание на качеството и на ролята на фермерите и техните доходи. Например ЕС предлага подкрепа за фермери, които участват в схеми за подобряване и осигуряване на качеството на селскостопанските продукти и на производствените процеси.
Безопасни храни от други части на света
ЕС е най-големият вносител на храна в света и най-големият пазар за храни, внесени от развиващите се страни - внасят се фуражи, храни, растения и животни от над 200 страни. Производителите на фуражи и храни от страните извън ЕС, които изнасят за ЕС, трябва да спазват същите принципи за безопасност, които важат в ЕС. За да се предотврати вносът на опасни храни, по границите на ЕС се извършват щателни проверки.
ЕС понякога е обвиняван, че използва високите си изисквания като начин да задържа вноса. Това обаче не е вярно - ЕС е направил политически избор да не допуска компромиси с нормите за безопасност на храните. Това важи еднакво за всички страни, членки на ЕС, и за останалите страни, които биха желали да изнасят за ЕС. Безопасността на храните започва от стопанството, независимо от произхода им.
Нещо повече, ЕС работи с други страни в международни организации за създаването на адекватни международни норми за безопасност на храните, тъй като най-справедливото решение е еднакво високо ниво на изискванията в целия свят. Това улеснява страните, които изнасят за ЕС, и самите страни от ЕС, които искат да изнасят в други части на света. В тази си дейност ЕС винаги оказва натиск за възможно най-високи изисквания не само към безопасността на храните, но и към опазването на околната среда, развитието на селските райони, устойчивия ръст на производството и добрите условия за отглеждане на животните.
ЕС разбира, че за развиващите се страни може да се окаже трудно и скъпоструващо да отговарят на тези условия, затова, за да повишат те собствените си изисквания, той им предоставя техническа помощ. Тази помощ може по косвен начин да облагодетелства страните, загрижени за повишаването на собствените си здравни и хранителни изисквания, като по този начин намалят броя на смъртните случаи от заразени храни и вода. Всяка година в развиващите се страни по такива причини умират почти два милиона деца.
ЕС също така дава своя принос в кампаниите за повишаване на информираността на гражданите, които насърчават потребителите в ЕС да купуват продукти при "взаимоизгоден търговски обмен" или иначе казано, хранителни продукти, които са не само безопасни, но и произхождат от коректни производители и са произведени и преработени от работници в коректни фирми.
Не само безопасност: качество и разнообразие
Потребителите в ЕС желаят не само безопасни, но и качествени храни. Нещо повече, те искат ЕС да зачита различните национални култури и кухни в своите граници. ЕС уважава това право и е разработил четири вида "лого за качество".
Двата вида лого PDO (Защитено наименование на произхода) и PGI (Защитено географско указание) се прилагат за селскостопански или хранителни продукти, пряко свързани с конкретна област или район.
Продукт, носещ логото PGI, има специфична характеристика или репутация, свързана с определена област, и поне един от етапите на производството, обработката или подготовката му се извършва в тази област. Например Clare Island Salmon, Arancia Rossa di Sicilia и Dortmunder Bier. Това означава, че единствените продукти, които могат да носят тези имена, са сьомга от Клеър Айланд в Ирландия, червени портокали от Сицилия и бира от района около Дортмунд в Германия, които отговарят на конкретните спецификации за качество.
Продукт, носещ логото PDO, има доказани характеристики, които могат да бъдат постигнати само в естествената среда на района и благодарение на способностите на производителя в конкретния район, с който той се свързва. Например Huile d'olive de Nyons, Queijo Serra da Estrella и Shetland Lamb. Или иначе казано, само зехтин от признатата област в покрайнините на Нион във Франция, сирене от областта Сера да Ещрела в Португалия и агнешко от Шетландските острови край Шотландия, които отговарят на точно определени изисквания, могат да бъдат окачествени с това лого.
Логото TSG (Гарантирано традиционен специалитет) се използва за продукти с отличителни черти, които съдържат традиционни съставки или са направени по традиционни методи. Сред тези продукти са хлябът Kalakukko, шунката Jamon Serrano и бирата Kriek, регистрирани съответно от Финландия, Испания и Белгия.
Логото OF (Биологично земеделие) означава, че хранителните продукти са произведени с използването на одобрени органични методи, които опазват околната среда и спазват високия стандарт на животновъдство. Другояче казано, фермерите там избягват употребата на синтетични пестициди и химически торове.
Сигурна база за разнообразие и качество на продуктите
Безопасността на храните означава намаляване на риска. ЕС приема много сериозно отговорността си да управлява и контролира риска на постоянно променящия се глобален пазар на храните. Той взема решения на базата на сериозни научни изследвания, достъпни за всички - учени, фермери, производители на храни и потребители.
В същото време ЕС вярва, че стандартите за безопасност на храните трябва да насърчават, а не да ограничават избора и качеството. Целта е не да се задушат иновациите или да се хомогенизира огромното количество налични на европейския пазар хранителни продукти, а да се приложат основните изисквания за безопасност, които да служат като база, на която да се развиват и подобряват качеството и отличителните характеристики на продукцията.
Рискът никога не може да бъде изцяло елиминиран. Независимо от това, със създаването на високи критерии, с постоянно оценяване на риска и с прилагането на най-добрите независими и научнообосновани препоръки, ЕС може да се похвали с най-съвременната политика за безопасност на храните.
Разширен ЕС означава по-голямо разнообразие на един и същ висок стандарт.
Допълнителна информация
Бяла книга за безопасността на храните: http://europa.eu.int/comm/dgs/health_consumer/library/pub/pub06_en.pdf
Гласът на потребителите (списание за нуждите на потребителите, издавано от ЕС): http://europa.eu.int/comm/dgs/health_consumer/news.htm
Интернет страницата на Европейската агенция за безопасност на храните: http://europa.eu.int/comm/food/index_en.htm
Интернет страницата на Европейската комисия за селското стопанство и храните: http://europa.eu.int/comm/agriculture/foodqual/index_en.htm
Интернет страницата на Европейската агенция за безопасност на храните:
http://efsa.eu.int
Интернет страницата на системата за бързо предупреждаване за храните и фуражите: http://europa.eu.int/comm/food/food/rapidalert/index_en.htm
Допълнителна информация за Европейския съюз
Информация за Европейския съюз на всички официални европейски езици можете да откриете в интернет. Достъп до него можете да получите през сървъра Europa: http://europa.eu.int
Стотици местни информационни центрове за ЕС се намират из цяла Европа. Адресът на центъра най-близо до вас можете да откриете на този интернет адрес: http://europa.eu.int/comm/relays/index_en.htm
EUROPE DIRECT е услугата, която дава отговор на вашите въпроси за Европейския съюз. Можете да се свържете с услугата на безплатния телефон: 00-800-6, 7, 8, 9, 10, 11 и на платения телефон за връзка извън ЕС: (322) 29-55-696, или на интернет адрес: http://europa.eu.int/europedirect
Европейска комисия -
http://www.europa.eu.int/comm
Европейски парламент -
http://www.europarl.eu.int
Делегация на Европейската комисия в България
София 1000, ул. "Московска" 9;
Тел./факс: (+359 2) 933-52-52
http://www.evropa.bg
Информационен център на Европейския съюз
София 1000, ул. "Московска" 9
Тел./факс: (+359 2) 987-07-45
e-mail: infocentre@evropa.bg
http://www.evropa.bg/ic
Евро-инфо центрове в България -
http://www.eic.bcci.bg/bg/index1.htm
Европейски документационни центрове -
http://www.evropa.bg/en/ic/sources/contacts-in-bulgaria/european-documentation-centres.html
Евро-български културен център
София 1040, бул. "Ал. Стамболийски" 17;
Тел./факс: (+359 2) 988-77-84;
e-mail: cip@eubcc.bg
http://www.eubcc.bg
Европейски иновационен център
София 1000, ул "Гурко" 6;
Тел.: (+359 2) 986-75-57;
Факс: (+359 2) 980-18-33;
e-mail: irc@online.bg
http://www.irc.bg