Правото на хората с увреждания да знаят своите права

      Можете да прочетете четири документа на Организацията на обединените нации, които са преведени и отпечатани на брайлов шрифт. Тяхното издаване е по проект на Национално читалище на слепите "Луи Брайл 1928" финансиран от Демократичната комисия към посолството на САЩ в България. Те са записани и на компакт диск в MP3 формат. Записът на диска е част от проекта.

      Съдържание

1. Универсална декларация за правата на човека

2. Стандартни правила за изравняване на възможностите на хората с увреждания

3. Световна програма за действие по отношение на хората с инвалидност

4. Справочник за международни и български институции, свързани с човешките права

Универсална декларация за правата на човека

Universal Declaration of Human Rights

Приета и оповестена от Генералната асамблея на ООН с резолюция 217 А (III) от 10 декември 1948 година

      На 10 декември 1948 година Генералната асамблея на Обединените нации прие и оповести Универсалната декларация за правата на човека, пълният текст на която е публикуван на следващите страници. След този исторически акт Асамблеята призова всички страни членки да разгласят текста на Декларацията и "да направят така, че да бъде разпространена, показвана, четена и разяснявана предимно в училища и други образователни институции без различия, основани на политическия статус на страните или тяхната територия".

Преамбюл

      Като взе предвид, че признаването на достойнството, присъщо на всички членове на човешкия род, на техните равни и неотменими права представлява основа на свободата, справедливостта и мира в света,

      като взе предвид, че пренебрегването и неуважаването на правата на човека доведоха до варварски деяния, които потресоха съвестта на човечеството, и че създаването на един свят, в който хората ще се радват на свобода на словото и убежденията си и ще бъдат свободни от страх и лишения бе провъзгласено за най-съкровения стремеж на човека,

      като взе предвид, че е необходимо правата на човека да бъдат закриляни от закона така, че човек да не бъде принуждаван да прибягва към бунт срещу тиранията и потисничеството като последен изход,

      като взе предвид, че е необходимо да се насърчава развитието на приятелски отношения между народите,

      като взе предвид, че народите на Oбединените нации потвърдиха в Устава своята вяра в основните права на човека, в достойнството и стойността на човешката личност, в равноправието на мъжете и жените, и обявиха своята решимост да насърчават обществения напредък и по-добро жизнено равнище при по-голяма свобода,

      като взе предвид, че държавите-членки се задължиха да постигнат в сътрудничество с Oрганизацията на Oбединените нации, всеобщо уважение и зачитане на правата на човека и неговите основни свободи,

      като взе предвид, че общото разбиране на тези права и свободи е от най-голямо значение за пълното осъществяване на този обет,

Общото събрание

провъзгласява тази

Всеобща декларация

за правата на човека

      като обща мярка, към постигането на която трябва да се стремят всички народи и държави, така че всеки човек и всеки орган на обществото, имайки постоянно предвид тази Декларация, да се стремят, чрез просвета и образование, да съдействат за зачитане на тези права и свободи и чрез последователни национални и международни мерки да осигурят тяхното всеобщо и ефективно признаване и спазване, както сред народите и държавите-членки на Oрганизацията, така и сред народите от териториите, намиращи се под тяхна юрисдикция.

            Член 1

      Всички хора се раждат свободни и равни по достойнство и права. Те са надарени с разум и съвест и следва да се отнасят помежду си в дух на братство.

            Член 2

      Всеки човек има право на всички права и свободи, провъзгласени в тази Декларация, без никакви различия, основани на раса, цвят на кожата, пол, език, религия, политически или други възгледи, национален или социален произход, материално, обществено или друго положение.

      Освен това, няма да се допускат никакви различия, основани на политическия, правния или международния статут на държавата или територията, към която човек принадлежи, без оглед на това, дали тази страна или територия е независима, под попечителство, несамоуправляваща се или подложена на каквото и да е друго ограничение на суверенитета.

            Член 3

      Всеки има право на живот, свобода и лична сигурност.

            Член 4

      Никой не трябва да бъде държан в робство или крепостничество: робството и търговията с роби са забранени във всичките им форми.

            Член 5

      Никой не трябва да бъде подлаган на изтезания или на жестоко, нечовешко или унизително третиране.

            Член 6

      Всеки човек, където и да се намира, има право на признаване на неговата правосубектност.

            Член 7

      Всички хора са равни пред закона и имат право, без каквато и да е дискриминация, на еднаква закрила от закона. Всички хора имат право на еднаква защита срещу каквато и да е дискриминация, нарушаваща тази Декларация, както и срещу всяко подбуждане към дискриминация.

            Член 8

      Всеки човек има право на ефективно възстановяване на правата си от компетентните национални юрисдикции за действия, нарушаващи негови основни права, признати му от конституцията или закона.

            Член 9

      Никой не трябва да бъде подлаган на произволен арест, задържане или изгнание.

            Член 10

      Всеки човек има право, при пълно равенство, на справедливо и публично разглеждане на неговото дело, от независим и безпристрастен съд, за установяване на неговите права и задължения, както и за разглеждане на каквото и да е наказателно обвинение, предявено срещу него.

            Член 11

      1. Всеки човек, който е обвинен в престъпление, има право да бъде считан за невинен до доказване на неговата вина, в съответствие със закона, в публичен процес, по време на който са му били осигурени всички необходими гаранции за неговата защита.

      2. Никой не трябва да бъде осъден за действие или бездействие, което в момента на извършването му не е съставлявало престъпление по националното или международното право. Не може, също така, да бъде налагано наказание по-тежко от онова, което е било предвидено за съответното престъпление по времето, когато това престъпление е било извършено.

            Член 12

      Никой не трябва да бъде подлаган на произволна намеса в личния му живот, семейството, жилището и кореспонденцията, нито на посегателства върху неговата чест и добро име. Всеки човек има право на закрила от закона срещу подобна намеса или посегателства.

            Член 13

      1. Всеки човек има право свободно да се придвижва и да избира своето местожителство в пределите на всяка държава.

      2. Всеки човек има право да напусне всяка страна, включително и своята, и да се връща в страната си.

            Член 14

      1. Всеки човек има право да търси и да получи убежище в други страни, когато е преследван.

      2. Това право не може да бъде ползвано, когато действителното основание за преследване е неполитическо престъпление или деяние, което противоречи на целите и принципите на Организацията на Обединените нации.

            Член 15

      1. Всеки човек има право на гражданство.

      2. Никой не може да бъде произволно лишен от своето гражданство, нито да му бъде отказано правото да смени гражданството си.

            Член 16

      1. Мъжете и жените, навършили пълнолетие, без каквито и да са ограничения, основани на раса, националност или религия, имат право да сключат брак и да образуват семейство. Те се ползуват с равни права при сключване на брака, по време на брака и при неговото разтрогване.

      2. Бракът трябва да се сключва само с доброволното и пълно съгласие на бъдещите съпрузи.

      3. Семейството е естествена и основна клетка на обществото и има право на закрила от обществото и от държавата.

            Член 17

      1. Всеки човек има право на собственост, индивидуално или съвместно с други лица.

      2. Никой не трябва да бъде произволно лишен от своята собственост.

            Член 18

      Всеки човек има право на свобода на мисълта, съвестта и религията; това право включва правото да смени религията или убежденията си, както и свободата да изповядва религията или убежденията си, индивидуално или колективно, публично или частно, чрез обучение, обреди, богослужение и ритуали.

            Член 19

      Всеки човек има право на свобода на убеждение и на изразяването му; тази свобода включва правото безпрепятствено да се придържа към своите убеждения, както и правото да търси, да получава и да разпространява информация и идеи чрез всички средства и без оглед на държавните граници.

            Член 20

      1. Всеки човек има право на свобода на мирни събрания и сдружения.

      2. Никой не трябва да бъде принуждаван да участва в дадено сдружение.

            Член 21

      1. Всеки човек има право да участва в управлението на своята държава пряко или чрез свободно избрани представители.

      2. Всеки човек има право на достъп, при равни условия, до обществените и държавни служби на своята страна.

      3. Волята на народа трябва да бъде основата на властта на правителството. Тази воля трябва да се изразява чрез периодични и действителни избори, при всеобщо, равно и тайно гласуване или чрез равностойна процедура, осигуряваща свобода на гласуването.

            Член 22

      Всеки човек, като член на обществото, има право на социална сигурност и на осъществяване - чрез национални усилия и международно сътрудничество и в съответствие с устройството и ресурсите на съответната държава - на икономическите, социалните и културни права, необходими за неговото достойнство и за свободното развитие на неговата личност.

            Член 23

      1. Всеки човек има право на труд, на свободен избор на работа, на справедливи и благоприятни условия на труда, както и на закрила срещу безработица.

      2. Всеки човек, без каквато и да е дискриминация, има право на равно възнаграждение за равен труд.

      3. Всеки човек, който се труди, има право на справедливо и задоволително възнаграждение, което да осигури на него и неговото семейство съществувание, съответствуващо на човешкото достойнство и допълнено, ако това е необходимо, с други средства за соцална защита.

      4. Всеки човек има право да учредява и да членува в професионални съюзи за защита на своите интереси.

            Член 24

      Всеки човек има право на почивка и отдих, включително на разумно ограничаване на работното време и на периодичен платен отпуск.

            Член 25

      1. Всеки човек има право на жизнено равнище, включително прехрана, облекло, жилище, медицинско обслужване и необходимите социални грижи, което е необходимо за поддържане на неговото и на семейството му здраве и благосъстояние. Той има право на осигуряване в случай на безработица, болест, инвалидност, овдовяване, старост или други случаи на лишаване от средства за съществуване по независещи от него причини.

      2. Майките и децата се ползват с особени грижи и подпомагане. Всички деца, родени в брака или извън брака, се ползуват с еднаква социална защита.

            Член 26

      1. Всеки човек има право на образование. Образованието трябва да бъде безплатно, поне що се отнася до началното и основното образование. Началното образование трябва да бъде задължително. Техническото и професионалното образование трябва да бъдат общодостъпни, а висшето образование трябва да бъде еднакво достъпно за всички на основата на техните способности.

      2. Образованието трябва да бъде насочено към цялостно развитие на човешката личност и засилване на уважението към правата на човека и основните свободи. То трябва да съдейства за разбирателството, търпимостта и приятелството между всички народи, расови или религиозни групи, както и за осъществяване дейността на Организацията на Обединените нации за поддържане на мира.

      3. Родителите имат право, с приоритет, да избират вида образование, което да получат техните деца.

            Член 27

      1. Всеки човек има право свободно да участва в културния живот на обществото, да се наслаждава на изкуствата, да участва в научния напредък и да се ползва от неговите достижения.

      2. Всеки човек има право на закрила на моралните и материалните си интереси, които са резултат от каквото и да е научно, литературно или художествено произведение, на което той е автор.

            Член 28

      Всеки човек има право на социален и международен ред, при който правата и свободите, провъзгласени в тази декларация, могат да бъдат напълно осъществени.

            Член 29

      1. Всеки човек има задължения към обществото, в което единствено е възможно свободното и цялостно развитие на неговата личност.

      2. Всеки човек, при упражняването на своите права и свободи, е подчинен само на такива ограничения, установени със закон, изключително с цел да се осигури необходимото признаване и зачитане правата и свободите на другите и за удовлетворяване на справедливите изисквания на морала, обществения ред и общото благоденствие в едно демократично общество.

      3. Тези права и свободи при никакви обстоятелства не могат да бъдат упражнявани в противоречие с целите и принципите на Организацията на Обединените нации.

            Член 30

      Нищо в тази Декларация не може да бъде тълкувано като предоставящо право на дадена държава, група или лице да се занимават с каквато и да е дейност или да извършват действия, насочени към унищожаване на правата и свободите, провъзгласени в нея.

Стандартни правила за изравняване на възможностите на хората с увреждания

A/RES/48/96

85-то пленарно заседание

      Генералната асамблея на Организацията на обединените нации, припомняйки резолюция 1990/26 от 24 май 1990 г. на Съвета за икономика и социални въпроси, в която Съветът оторизира Комисията за социално развитие да обмисли на своята Тридесет и втора сесия създаването на ад хок отворена работна група от правителствени експерти, финансирана от доброволни вноски, която да изработи стандартни правила за равни възможности на децата, младежите и възрастните хора с увреждания в тясно сътрудничество със специализирани агенции, други междуправителствени органи и неправителствени организации - особено организации на инвалиди. Комисията по желание може да създаде такава работна група, която да финализира правилата и да ги предаде за обсъждане в Съвета за икономика и социални въпроси през 1993 г., а след това те трябва да бъдат представени на 48 Асамблея на ООН.

      Припомняйки всичко това в резолюция 32/2 от 20 февруари 1991 г. Комисията за социално развитие реши да създаде ад хок отворена работна група от правителствени експерти в съответствие с резолюция 1990/26 на Съвета за икономика и социални въпроси. Отбелязвайки с признателност участието на много държави, специализирани агенции, междуправителствени органи и неправителствени организации, особено организации на инвалиди, в обсъжданията на работната група и така също изказвайки признателност за финансовата подкрепа на много страни-членки, приветствайки факта, че работната група успя да изпълни мандата си за три сесии по пет работни дни всяка, приемайки с благодарност доклада на работната група за изработването на стандартните правила за равни възможности на хората с увреждания, вземайки бележки от дискусиите върху техния проект на 33 сесия на Комисията за социално развитие на Съвета за икономика и социални въпроси, Генералната асамблея реши:

      1. Приема стандартните правила за равни възможности на хората с инвалидност, отбелязани по-нататък в анекса на тази резолюция;

      2. Изисква от държавите-членки да приложат правилата в развитието на националните си програми за инвалидността;

      3. Умоляват се държавите-членки да приемат изискванията за подаване на информацията на специалния докладчик по прилагането на правилата;

      4. Изисква Генералният секретар да подпомага прилагането на правилата и да докладва на петдесетата сесия на Генералната асамблея;

      5. Умолява държавите-членки да подпомагат финансово и по други начини прилагането на правилата.

Анекс

Увод

Основа и текущи нужди

      1. Хора с инвалидност има във всички части на света и на всички нива в обществото. Броят на инвалидите е голям и непрекъснато нараства.

      2. Причините за инвалидността и последствията от нея са различни в различните страни. Те са продиктувани от нееднаквите социално-икономически обстоятелства и нееднаквата политика на държавите за благоденствието на техните граждани.

      3. Сегашната политика спрямо инвалидите е резултат от развитието на обществото през последните 200 години. В много случаи тя отразява общите условия на живот и социално-икономическата политика в различни времена. Животът на инвалидите зависи до голяма степен и от много други специфични обстоятелства. Невежеството, пренебрежението, суеверията и страха са социални фактори, които в миналото са допринасяли за изолацията на инвалидите и са забавяли тяхното развитие.

      4. През годините политиката спрямо инвалидите се развива от елементарни грижи в определени институции до образование на децата с инвалидност и рехабилитация на по-възрастните хора с увреждания. Чрез образованието и рехабилитацията те стават по-активни и се превръщат в движеща сила в бъдещото развитие на политиката спрямо тях. Бяха създадени организации на инвалидите и техните семейства, които заработиха за по-добри условия. След Втората световна война се зароди концепцията за интеграция, което доведе до по-нарастваща загриженост за възможностите на хората с увреждания.

      5. До края на 60-те години организациите в някои страни започнаха да формулират друга концепция за инвалидността. Тази концепция показва близката връзка между ограниченията, с които се сблъскват инвалидите, пригаждането и структурирането на тяхната околна среда и отношението на населението към тях. В същото време проблемите с инвалидността в развиващите се страни бяха все повече и повече изтъквани. В някои от тези страни процентът на хората с инвалидност е доста голям и по-голямата част от тях са изключително бедни.

Предишни международни действия

      6. Правата на инвалидите са били обект на внимание в Организацията на обединените нации и други международни организации през продължителен период от време. Най-важното постижение в Международната година на инвалидите (1981), беше изработването на Световната програма за действие по проблемите, свързани с инвалидите, приетата от Общото събрание на ООН резолюция 37/52 на 3 декември 1982 г. Годината на инвалидите и Програмата за действие осигуриха силен тласък за напредък в тази област. Тези два фактора очертаха правото на инвалидите за равни възможности с другите граждани и равен дял в подобряването на жизнените условия в резултат на икономическото и социалното развитие. За пръв път инвалидността беше дефинирана като функция на връзката между хората с увреждания и тяхната околна среда.

      7. През 1987 г. в Стокхолм се проведе глобална среща на експерти, които разгледаха прилагането на Програмата за действие точно пет години след като ООН беше обявила Декадата на инвалидите. На тази среща беше предложено водеща философия по-нататък да бъде определянето на приоритетите за действие през следващите години. Основата на тази философия трябва да бъде признаването на правата на инвалидите.

      8. В последствие на тази среща беше препоръчано Генералната асамблея да свика специална конференция, на която да се подготви Международна конвенция за елиминирането на всички форми на дискриминация срещу хора с увреждания, като тя бъде ратифицирана от всички държави-членки в края на декадата.

      9. Проект за конвенция беше подготвен в Италия и беше представен на четиридесет и втората сесия на Генералната асамблея. Следващ вариант на конвенцията беше подготвен в Швеция и представен на четиридесет и четвъртата сесия. И в двата случая не беше постигнат консенсус по приемането на такава конвенция. Много от представителите на различните страни считаха, че съществуващите документи за човешките права гарантират същите права както на здравите хора, така и на инвалидите.

Стандартните правила

      10. Воден от обсъжданията на Генералната асамблея Съвета за икономика и социални въпроси на неговата първа редовна сесия през 1990 г. финално реши да се концентрират усилията в изработването на международен инструмент от по-различен вид. С резолюция 1990/26 от 24 май 1990 г. Съветът оторизира Комисията за социално развитие да обмисли на своята тридесет и втора сесия създаването на ад хок отворена работна група от правителствени експерти, финансирана от доброволни дарения, която да изработи стандартни правила за изравняване на възможностите на децата, юношите и възрастните хора с инвалидност. Тази група трябва да работи в тясно сътрудничество със специализираните агенции, различни международни институции и неправителствени организации - особено организации на инвалиди. Съветът изискваше така също от Комисията да финализира текста на правилата и да го представи за обсъждане на четиридесет и осмата сесия на Генералната асамблея през 1993 г.

      11. Последвалите дискусии на четиридесет и петата сесия на Генералната асамблея показаха, че има широка подкрепа за новата инициатива да се изработят правила за равни възможности на хората с увреждания.

      12. На тридесет и втората сесия на Комисията за социално развитие голям брой представители се включиха в дискусиите, което доведе до приемането на резолюция 32/2 от 20 февруари 1991 г. С нея Комисията взе решение да се създаде работна група в съответствие с резолюция 1990/26 на Съвета за икономика и социални въпроси.

Цел и съдържание на Стандартните правила за равни възможности на хора с увреждания

      13. Стандартните правила за равни възможности на хората с увреждания бяха изработени на основата на опита, натрупан по време на Декадата на инвалидите - 1983-1992 г. Политическите и моралните основи на Стандартните правила се базират върху Международния закон за човешките права, Универсалната декларация за човешките права, Международното споразумение за икономически, социални и културни права, Международното споразумение за граждански и политически права, Конвенцията за правата на децата, Конвенцията за елиминиране на всички форми на дискриминация на жените и Световната програма за действие, отнасяща се за хората с инвалидност.

      14. Макар че правилата не са задължителни, те могат да бъдат международно приети, когато се прилагат от голям брой страни с намерение да се отнесат към тях както с международен закон. Правилата изискват силна морална и политическа подкрепа, от името на държавата да се предприемат действия за равни възможности на инвалидите. В тях са показани важни принципи за отговорност, действие и взаимодействие. Показани са и области от изключителна важност като качество на живот, пълноценно участие и равенство. Правилата предлагат инструмент за провеждане на политика и действия в полза на инвалидите и техните организации. Те предлагат база за техническо и икономическо сътрудничество между страните-членки на ООН и други международни организации.

      15. Целта на Правилата е да гарантират, че момичетата, момчетата, мъжете и жените с инвалидност като членове на техните общества могат да упражняват същите права и задължения като другите. Във всички общества по света има все още пречки, които не позволяват на инвалидите да се ползват от своите права и свободи. Това от своя страна създава трудности за тяхното пълноценно участие в обществените дейности. Отговорност на държавите е да вземат необходимите мерки за отстраняване на тези пречки. Хората с инвалидност и техните организации трябва да играят активна роля като партньори в този процес. Изравняването на възможностите може да има основен принос и в усилията за мобилизиране на човешките ресурси. Специално внимание трябва да се отдели на групите от жени, деца и възрастни хора, бедните, работници-емигранти, граждани с две или повече увреждания, местното население и етнически малцинства. Освен това има и голям брой бежанци с инвалидност, които имат специални нужди, заслужаващи внимание.

Фундаментални концепции в политиката спрямо инвалидите

      16. Концепциите, изложени по-долу, са залегнали и в Правилата. Те са вградени и в Световната програма за действие по отношение на инвалидите. В някои случаи те отразяват развитието по време на Декадата на инвалидите.

Инвалидността и затрудненията

      17. Терминът "инвалидност" обобщава голям брой функционални ограничения, срещащи се сред населението на всяка страна. Хората могат да бъдат инвалидизирани вследствие на физически, интелектуални или сензорни увреждания, а така също медицински условия или умствени заболявания. Тези увреждания и заболявания могат да бъдат временни или постоянни.

      18. Терминът "затруднени" означава загуба или ограничение на възможности за участие в живота на общността на равно ниво с останалите граждани. Той отразява сблъсъка между личността с инвалидност и околната среда. Целта на този термин е да фокусира слабостите в околната среда, а така също и тези слабости в някои организирани дейности в обществото като например информирането, комуникациите и образованието, които препятстват равноправното участие на инвалидите в живота на общността.

      19. Използването на двата термина "инвалидност" и "затруднения", както са дефинирани в параграф 17 и 18 по-горе, трябва да се разглежда в светлината на новата история на инвалидността. През седемдесетте години на миналия век имаше силна реакция от страна на организациите на инвалидите и професионалистите, ангажирани в тази област срещу терминологията по това време. Термините "инвалидност" и "затруднения" бяха използвани по неясен и объркващ начин, което даваше малко насоки за провеждането на правилна политика спрямо хората с увреждания или предприемане на политически действия. Терминологията отразяваше медицинския и диагностичния подход, което пренебрегва недостатъците и дефицитите на заобикалящото общество.

      20. През 1980 г. Световната здравна организация прие международен класификатор на уврежданията, инвалидностите и затрудненията, което предложи по-прецизен и в същото време по-относителен подход. Този класификатор прави ясна разлика между "Увреждане", "Инвалидност" и "Затруднение". Класификаторът е използван обширно в области като рехабилитация, образование, статистика, политика, законодателство, демография, социология, икономика и антропология. Някои от хората, които го ползват, изразяват притеснение, че дефиницията на термина "затруднение" все още е много медицинска и концентрирана върху индивида, и не изяснява адекватно взаимодействието между социалните условия или очаквания и възможностите на индивида. Тези и други притеснения, изразени в следващите дванадесет години след приемането на класификатора ще бъдат взети предвид при неговата промяна.

      21. В резултат на натрупания опит в прилагането на Програмата за действие и дискусиите, които се проведоха по време на Декадата на инвалидите, имаше задълбочаване и разширяване на знанията и разбирането по въпросите на инвалидността и използваната терминология. Настоящата терминология признава необходимостта от обхващането на два фактора - индивидуалните нужди - такива като рехабилитация и технически помощни средства и слабостите на обществото - различните препятствия за участие в неговия живот.

Превенция

      22. Терминът "Превенция" означава действия, целящи предотвратяване появяването на физически, интелектуални, психиатрични или сензорни увреждания. Това е първичната превенция, а вторичната цели уврежданията да не доведат до постоянни функционални ограничения или инвалидност. Превенцията може да включва различни дейности - такива като основни грижи за здравето, натална и постнатална профилактика, култура на храненето, имунизационни кампании срещу заразни болести, мерки, чрез които да се контролират ендемичните болести, правила за безопасност, програми за предотвратяване на злополуките, включително и адаптиране на работните места, така че да се избегне трудовата инвалидност и заболявания, и превенция на инвалидността, причинена от замърсяване на околната среда или въоръжени конфликти.

Рехабилитация

      23. Терминът "Рехабилитация" се отнася до процеса, целящ да се позволи на хората с инвалидност да достигнат и да поддържат тяхното оптимално физическо, сензорно, интелектуално, психиатрично и/или социално функционално ниво. Да им се осигурят инструменти, които да променят техния живот към по-висока степен на независимост. Рехабилитацията може да включва мерки, които да доведат до възстановяване на функции или компенсиране на загубата или отсъствието на определена функция, а така също и на функционално ограничение. Рехабилитационният процес не включва първоначалната медицинска грижа. Той включва широк кръг от мерки и дейности от по-основната и обща рехабилитация до целево ориентираните дейности като например трудова рехабилитация.

Изравняване на възможностите

      24. Терминът "Изравняване на възможностите" означава процес, при който различни системи от обществото и околната среда такива като услуги, информация и документиране са направени достъпни за всички и в частност за хората с увреждания.

      25. Принципът за равни права включва и това, че нуждите на всеки индивид са от еднаква важност и че тези нужди трябва да бъдат база за планиране в обществото. Всички ресурси трябва да бъдат мобилизирани по такъв начин, че да осигурят за всеки индивид равни възможности за участие.

      26. Хората с инвалидност са членове на обществото и имат правото да останат в своята местна общност. Те трябва да получат подкрепата, от която се нуждаят в обикновените структури на образованието, здравеопазването, трудоустрояването и социалните услуги.

      27. Щом хората с инвалидност достигнат равни възможности, те трябва да имат и равни задължения. След като тези права бъдат достигнати, обществото трябва да повиши и своите очаквания от инвалидите. Като част от процеса за равни възможности е и осигуряването на помощ на хората с инвалидност да приемат своята пълна отговорност като членове на обществото.

Преамбюл

      Имайки предвид обещанието, ???направено в Хартата на обединените нации да се предприемат действия в сътрудничество с ООН за достигане на по-висок жизнен стандарт, пълно трудоустрояване, по-добри условия за социален и икономически прогрес и развитие;

      потвърждавайки подкрепата си за човешки права и фундаментални свободи, социална справедливост, достойнство и ценност на човешката личност, обявени в Хартата;

      припомняйки в частност Международните стандарти за човешките права, които са залегнали в Универсалната декларация за човешките права, Международното споразумение за социални, икономически и културни права и Международното споразумение за граждански и политически права;

      подчертавайки, че правата, признати в тези документи, трябва да бъдат гарантирани еднакво за всички хора без дискриминация;

      припомняйки Конвенцията за правата на децата, която забранява дискриминацията на основата на инвалидност и изисква специални мерки, за да се гарантират правата на децата с инвалидност и Международната конвенция за защита на правата на всички работници-емигранти и техните семейства, която осигурява някои защитни мерки и за инвалидите;

      припомняйки така също клаузите в Конвенцията за елиминиране на всички форми на дискриминация срещу жените, сред които има и такива, гарантиращи правата на момичетата и жените с инвалидност;

      обръщайки внимание на Декларацията за правата на инвалидите, Декларацията за правата на умствено затруднените хора, Декларацията за социален прогрес и развитие, Принципите за защита на хората с умствени заболявания и за подобряване на грижата за умственото здраве и други свързани с тях инструменти, приети от Генералната асамблея;

      така също обръщайки внимание на конвенции и препоръки, приети от Международната организация на труда, засягащи участието в трудоустрояването без дискриминация на инвалидите;

      имайки предвид препоръките на ЮНЕСКО и по-специално Световната декларация за образование за всички, Световната здравна организация, Детският фонд към ООН и други организации;

      обръщайки внимание на подкрепата на държавите, свързана със защитата на околната среда;

      вземайки предвид опустошенията, причинени от въоръжени конфликти и осъждайки използването за производството на оръжия на и без друго оскъдните ресурси;

      признавайки, че Световната програма за действие, засягаща инвалидите, представя най-ранните амбиции от страна на международната общност да тълкува различни международни документи и препоръки от практическо и конкретно значение;

      признавайки, че целта на Декадата на инвалидите на ООН (1983-1992) да се приложи Световната програма за действие е още валидна и изисква спешни и продължителни действия;

      припомняйки, че Световната програма за действие е базирана на концепции, които са еднакво валидни в развиващите се и индустриалните страни;

      с убеждение, че са необходими интензивни усилия, за да могат хората с увреждания напълно и еднакво с останалите граждани да прилагат човешките си права и да участват в живота на обществото;

      подчертавайки, че хората с инвалидност и техните родители или попечители, защитници и организации трябва да бъдат активни партньори на държавите в планирането и прилагането на всички мерки, засягащи техните граждански, политически, икономически, социални и културни права;

      в изпълнение на резолюция 1990/26 на Съвета за икономика и социални въпроси и базирайки се на специфичните мерки, изисквани за равенство на инвалидите с останалите хора, изброени подробно в Световната програма за действие,

      се приемат Стандартни правила за изравняване на възможностите на хората с инвалидност, отбелязани по-долу с цел:

      А. Да се наблегне, че всички действия по отношение на инвалидността предполагат адекватни знания и опит, свързани с условията и специалните нужди на хората.

      Б. Да се наблегне, че процесът, през който минава всеки аспект от организацията на обществото е достъпен за всички и е базиран на целите на социалноикономическото развитие.

      В. Да се подчертаят основни аспекти на социалната политика в сферата на инвалидността, включително и активно насърчаване на техническото и икономическото коопериране.

      Г. Да се осигурят модели за вземане на политически решения, необходими за достигането на равни възможности, имайки предвид големите различия на техническо и икономическо ниво. Този процес трябва да отразява адекватно разбиране на културния контекст, в който се реализира и хората с инвалидност да имат основна роля в него.

      Д. Да се предложат национални механизми за тясно сътрудничество между държавите, организациите на ООН, други междуправителствени органи и организации на инвалидите.

      Е. Да се предложи ефективен механизъм за наблюдение на процеса, по който държавите смятат да достигнат изравняване на възможностите за хората с увреждания.

I. Предпоставки за равно участие

Правило 1. Предизвикване на загриженост

      Държавите трябва да предприемат действия за предизвикване на загриженост в обществото за хората с инвалидност, техните права, техните нужди, техния потенциал и техния принос.

      1. Държавите трябва да са сигурни, че отговорните власти разпространяват актуална информация за достъпни програми и услуги за хора с увреждания, техните семейства, професионалистите, които работят с тях и като цяло за обществото. Информацията за хората с увреждания трябва да бъде представена в достъпна форма.

      2. Държавите трябва да инициират кампании за подкрепа на инвалидите и провежданата политика спрямо тях, предавайки послания, че хората с инвалидност са граждани със същите права и задължения както останалите, така че трябва да се вземат всички мерки за отстраняване на препятствията за тяхното пълно участие.

      3. Държавите трябва да окуражават описването на инвалидите в масмедиите в позитивна светлина. Организациите на хората с увреждания трябва да бъдат консултирани по тези въпроси.

      4. Държавите трябва да бъдат сигурни, че обществените програми за образование отразяват във всичките си аспекти принципа за пълно участие и равенство.

      5. Държавите трябва да поканят хора с инвалидност и техните семейства и организации да участват в обсъждането на обществени образователни програми по въпросите на инвалидността.

      6. Държавите трябва да окуражават предприятия в частния сектор да включват въпросите, свързани с инвалидността във всички аспекти на тяхната дейност.

      7. Държавите трябва да инициират и промоцират програми, целящи повишаване нивото на загриженост за хората с инвалидност, техните права и потенциал. Повишаването на самоувереността ще помогне на инвалидите да се възползват от предоставените им възможности.

      8. Повишаването на загрижеността трябва да бъде важна част от образованието на децата с инвалидност и на рехабилитационните програми. Хората с увреждания могат така също да си помагат един на друг за повишаване на загрижеността чрез своята дейност и дейността на техните организации.

      9. Повишаването на загрижеността трябва да бъде част от образованието на всички деца и трябва да бъде компонент от обучението на учителите и други професионалисти.

Правило 2. Медицински грижи

      Държавите трябва да осигурят ефективни медицински грижи за хората с инвалидност.

      1. Държавите трябва да работят за осигуряването на програми, движени от мултидисциплинарни екипи от професионалисти за ранно откриване, оценка и лечение на уврежданията. Това трябва да предотврати, намали или елиминира инвалидизиращия ефект. Такива програми трябва да осигурят пълно участие на хора с увреждания и техните семейства на ниво индивидуални личности и организации в планирането и оценката.

      2. Служителите от местната общност трябва да са обучени в области като ранно откриване на увреждания, осигуряване на първоначална помощ и осигуряване на съответните услуги.

      3. Държавите трябва да осигурят медицински грижи за инвалидите и така също за децата с увреждане по същата система, както за останалите граждани.

      4. Държавите трябва да осигурят условия целия медицински и парамедицински персонал да има адекватна подготовка и оборудване, за да полага грижи за хора с увреждания. Хората с увреждания трябва да имат достъп до подходящи технологии и методи за лечение.

      5. Държавата трябва да осигури медицински и парамедицински персонал, който да бъде обучен така, че да не дава неприемливи съвети на родителите, така че да се ограничат възможностите за техните деца. Тази подготовка трябва да бъде непрекъснат процес, базиран на най-новата достъпна информация.

      6. Държавите трябва да осигурят регулярно лечение и лекарства на хората с увреждания, от които имат нужда, за да се запази или подобри тяхното ниво на функциониране.

Правило 3. Рехабилитация

      Държавите трябва да осигурят рехабилитационни услуги за хората с увреждания, за да се постигне и запази оптимално ниво на независимост и функциониране.

      1. Държавите трябва да развият национални рехабилитационни програми за всички групи инвалиди. Тези програми трябва да се базират на актуалните индивидуални нужди на принципа на пълно участие и равенство.

      2. Тези програми трябва да включват широк кръг от дейности, такива като основни умения, за да се подобрят или компенсират засегнатите функции, съветване на инвалидите и техните семейства в дух на това повече да разчитат на себе си и осигуряване на услуги като оценка и напътствия за бъдещата работа.

      3. Всички хора с инвалидност, включително и тези с тежки или множествено увреждания, които имат нужда от рехабилитация, трябва да имат достъп до тази услуга.

      4. Хората с увреждания и техните семейства трябва да имат възможност да участват в структурирането и организацията на рехабилитационните услуги, отнасящи се до тях.

      5. Всички рехабилитационни услуги трябва да са на разположение в местната общност, където живее гражданинът с увреждане. Все пак в някои случаи, за да се достигне определена цел в обучението, специални и ограничени във времето рехабилитационни курсове може да бъдат организирани в центрове с пансион.

      6. Хора с увреждания и техните семейства трябва да бъдат насърчавани да се включват в рехабилитацията, например като обучени преподаватели, инструктори и консултанти.

      7. Държавите трябва да вземат под внимание експертизите на организациите на хората с увреждания за формулировката и оценката на рехабилитационните програми.

Правило 4. Услуги в помощ на инвалидите

      Държавите трябва да осигурят и развиват услуги в помощ на инвалидите, включително и това да ги снабдяват с технически помощни средства, за да им се помогне да повишат своето ниво на независимост във всекидневния живот и да упражняват правата си.

      1. Държавите трябва да осигурят снабдяването с помощни средства и приспособления, персонална помощ, ако е необходимо преводач и всичко според нуждите на инвалидите, за да се достигне до изравняване на възможностите.

      2. Държавите трябва да подпомагат развитието, производството, разпространението и поддръжката на помощни средства и да популяризират знания за тях.

      3. За да се постигне това, трябва да бъде използвано общодостъпното техническо ноу-хау. В страни, където високотехнологичната индустрия е развита, това трябва да се използва за подобряването стандарта и ефективността на помощните средства. Важно е да се стимулира развитието и производството на просто устроени и евтини помощни средства, като се използват местни материали и местни производствени мощности, когато това е възможно. Хора с увреждания може да бъдат включени в производството.

      4. Държавите трябва да признаят, че всички хора с увреждане, които имат нужда от помощни средства, е необходимо да имат достъп до тях, включително и във финансовия смисъл на тази дума. Това може да означава, че техническите помощни средства трябва да бъдат осигурявани безплатно или на такава ниска цена, че инвалидите и техните семейства да могат да си ги позволят.

      5. В рехабилитационните програми за осигуряване на технически помощни средства държавите трябва да вземат предвид специфичните изисквания за момичета и момчета, свързани с дизайна, трайността и възрастовите особености.

      6. Държавите трябва да подпомагат развитието и осигуряването на лична помощ, ако е необходимо и преводач, за хората с тежки или множествени увреждания. Такива програми ще повишат нивото на участие във всекидневния живот вкъщи и на работното място, в училище и по време на отдих.

      7. Програмите за персонална помощ трябва да бъдат направени по такъв начин, че хората с увреждания да имат влияние при съставянето и получаването им.

II. Целеви области за равноправно участие

Правило 5. Достъпност

      Държавите трябва да признаят важността на достъпа в процеса на изравняване на възможностите в обществото. За хората с инвалидност от всякакъв вид държавите трябва да: а) Въведат програма за действие и да направят околната среда достъпна, и б) Да предприемат мерки за достъп до информация и комуникации.

      А. Достъп до физическата среда

      1. Държавите трябва да инициират мерки за премахването на препятствията за участие във физическата околна среда. Тези мерки трябва да развият стандарти и да очертаят основни линии за приемането на закони, които да осигуряват достъпност до различни области на обществения живот, такива като жилищно настаняване, обществени сгради, обществен транспорт и други транспортни средства, улици и други комуникационни възли.

      2. Държавата трябва да осигури на архитектите, конструкторите и инженерите, които са заети с оформянето на околната среда, достъп до адекватна информация по въпросите на инвалидността.

      3. Изискванията за достъпност трябва да бъдат включени в оформянето и конструирането на физическата околна среда от началото на този процес.

      4. Организациите на инвалидите трябва да участват в консултациите, когато се развиват стандартите и нормите за достъпност. Те така също трябва да бъдат включени на местно ниво в първоначалното ниво на планиране на строителните проекти, за да се осигури максимална достъпност.

      Б. Достъп до информация и комуникации

      5. Хората с увреждания и, когато е необходимо, техните семейства или застъпници, трябва да имат пълен достъп до информация за диагнозата, правата, услугите и програмите на всички етапи. Тази информация трябва да бъде представена в достъпна форма за инвалидите.

      6. Държавите трябва да развият стратегия с цел да направят информационните услуги и документацията достъпни за различните групи хора с увреждания. Брайловият шрифт и едрият печат, звукозаписът и други технологии трябва да бъдат използвани за осигуряването на достъп до писмена информация и документация на хора със зрителни увреждания. По същия начин необходимите технологии трябва да се използват за осигуряване на достъп до говорима информация за хората с увреден слух или затруднения при разбирането на говора.

      7. Трябва да се обмисли използването на жестомимичната реч в обучението на глухи деца, в техните семейства и общността, където живеят. Превод на жестомимична реч трябва така също да бъде осигурен, за да се улесни комуникацията на глухите хора с останалите граждани.

      8. Внимание така също трябва да се обърне и на нуждите на хора с други комуникационни проблеми.

      9. Държавите трябва да насърчават медиите, особено телевизията, радиото и вестниците, да направят своите услуги достъпни.

      10. Държавите трябва да осигурят достъпност и до новите компютъризирани информационни системи и услуги, като за това се мисли още при конструирането им, или по-късно те се адаптират за хората с увреждания.

      11. Трябва да се правят консултации с организациите на инвалидите, когато се приемат мерки за достъпност на информационните услуги.

Правило 6. Образование

      Държавите трябва да признаят принципа за равни възможности в началното, средното и висшето образование за деца, младежи и възрастни с увреждания в интегрирана среда. Образованието на инвалидите е неразделна част от общата образователна система.

      1. Централните образователни власти са отговорни за образованието на инвалидите по същия начин, както и за останалите граждани. Образованието на хората с увреждания трябва да бъде неразделна част от националните образователни програми и организирането на училищата.

      2. Образованието в масовите училища предполага осигуряването на преводач от жестомимична реч и други подпомагащи услуги. Трябва да се осигури адекватен достъп и помощ, предвидена да посрещне нуждите на различни категории инвалиди.

      3. Групи от родители и организации на инвалидите трябва да бъдат включени в образователния процес на всички нива.

      4. В страните, където образованието е задължително, това трябва да се отнася и за момичетата и момчетата с всички видове и всички нива на инвалидност, включително и най-тежките.

      5. Специално внимание трябва да бъде обърнато в следните области:

      А. Много малки деца с инвалидност;

      Б. Деца с инвалидност в предучилищна възраст;

      В. Възрастни с инвалидност и особено жени.

      6. За да се приспособи образователното обслужване на децата с инвалидност, държавите трябва да:

      А. Имат ясно изразена политика, разбиране и одобрение на ниво училища и от по-широката общност;

      Б. Да определят гъвкави програми, към които може да се добавя и да се адаптират;

      В. Осигуряване на качествени материали и непрекъснато обучение на учители и помощен персонал.

      7. Интегрираното обучение и програмите, базирани на местната общност, трябва да се разглеждат като допълващи се подходи в осигуряването на икономически ефективно обучение на хора с увреждания. Националните програми за местните общности трябва да ги насърчават да използват и развиват своите ресурси за осигуряване на местно ниво на образователни услуги за инвалидите.

      8. В случаите, когато общата училищна система не отговаря на нуждите на всички хора с увреждания, може да се организира специално обучение. То трябва да бъде ориентирано към подготовка на учениците за включване в масовите училища. Качеството на това обучение трябва да покрива същите стандарти както общото образование и трябва да бъде тясно свързано с него. Като минимум учениците с инвалидност трябва да имат достъп до същите образователни ресурси, както здравите деца. Държавите трябва да се стремят към съответствие на дипломите от специалните училища с тези от масовите. Всепризнато е, че в някои случаи специалното образование може да се счита за най-приемливото за някои ученици с увреждания.

      9. Поради особените комуникационни нужди на глухите и сляпоглухите ученици, тяхното образование може да бъде най-добре осигурено в специални училища или в специални паралелки в масовите училища. Като начало особено специално внимание трябва да се фокусира върху указания за културна чувствителност, което ще има за резултат ефективни комуникационни умения и максимум независимост за глухите и сляпоглухите хора.

Правило 7. Трудоустрояване

      Държавите трябва да признаят принципа, че хората с инвалидност трябва да бъдат насърчавани да упражняват човешките си права, особено в областта на трудоустрояването. В селските и градските райони те трябва да имат равни възможности за продуктивно и рентабилно трудоустрояване на трудовия пазар.

      1. Законите и правилниците в областта на трудоустрояването не трябва да дискриминират хората с увреждания и не трябва да създават препятствия за тяхното трудоустрояване.

      2. Държавите трябва активно да подпомагат интеграцията на хора с увреждания в откритото трудоустрояване. Тази активна помощ може да се прояви чрез различни мерки, такива като трудова рехабилитация, насърчаване въвеждането на квотната схема, резервиране на работни места за инвалиди, отпускане на заеми и помощи за започване на малък бизнес, сключване на специални договори и даване на приоритетни права върху определено производство, намаление на данъците, договори с отстъпки или друга техническа и финансова помощ за предприятията, трудоустрояващи хора с инвалидност. Държавите трябва да окуражават работодателите да направят необходимите приспособления за приемането на хора с увреждания.

      3. Държавните програми за действие трябва да включват:

      А. Мерки за пригаждане на работните места и околната среда по такъв начин, че те да бъдат достъпни за хора с различни увреждания;

      Б. Подпомагане за използването на нови технологии и развиване производството на технически помощни средства, инструменти и приспособления, като освен това се вземат мерки за улесняване на достъпа до тях, за да могат инвалидите да намерят и задържат работа;

      В. Осигуряване на подходящо обучение и трудоустрояване, а така също оказване на непрекъсната подкрепа като лична помощ или преводач от жестомимична реч.

      4. Държавите трябва да инициират и подкрепят кампании за предизвикване на обществена загриженост с цел да се преодолеят негативното отношение и предразсъдъците, засягащи работниците с увреждания.

      5. В капацитета си на работодател държавите трябва да създават благоприятни условия за трудоустрояването в обществения сектор.

      6. Държавите, работническите организации и работодателите трябва да се кооперират за осигуряване на справедлив подбор на кадрите и насърчаваща политика, което включва условия на труд, степен на заплащане, мерки за подобряване на околната среда, за да се избегнат наранявания и увреждания, и мерки за рехабилитация на работници, претърпели трудова злополука.

      7. Целта винаги трябва да бъде хората с инвалидност да получат работа на открития трудов пазар. За инвалидите, чиито нужди не могат да бъдат посрещнати на открития пазар, защитеното трудоустрояване в малки предприятия може да бъде алтернатива. Важно е качеството на такива програми да бъде оценявано в тясна връзка с тяхната ефективност при осигуряването на възможности за хората с увреждания за реализация на трудовия пазар.

      8. Трябва да се вземат мерки за включване на хората с увреждания в обучения и програми за трудоустрояване в частния и обществения сектор.

      9. Държавите, работническите организации и работодателите трябва да се кооперират с организации на инвалидите по всички въпроси, засягащи обучението и трудоустрояването, включително и това за определяне на гъвкаво работно време или работа на непълен ден, разделяне на едно работно място между двама души, самонаемане и придружаващи грижи за инвалидите.

Правило 8. Приходи, поддръжка и социално осигуряване

      Държавите са отговорни за социалното осигуряване и финансовата поддръжка на хората с увреждания.

      1. Държавите трябва да осигурят адекватна подкрепа за доходите на инвалидите, които поради своето увреждане или последствията от него временно са загубили или намалили своите доходи и им е била отказана работа. Държавите трябва да направят така, че при осигуряването на финансова подкрепа да се вземат предвид често извършваните разходи на инвалидите и техните семейства, които са в резултат от увреждането им.

      2. В страните, където социалното осигуряване, социалното застраховане или други социални схеми съществуват или се развиват за основното население, трябва да е сигурно, че инвалидите не са изключени или дискриминирани в тези системи.

      3. Държавите трябва така също да осигурят финансова подкрепа и социално-осигурителна закрила за хората, които полагат грижи за инвалиди.

      4. Социално-осигурителните системи трябва да включват поощрение за възстановяване на капацитета на инвалидите сами да си осигуряват приходи. Такива системи трябва да осигурят и допринесат за организацията развитието и финансирането на трудовата рехабилитация. Те трябва така също да са в помощ на службите за трудоустрояване.

      5. Социално-осигурителните програми трябва да поощряват хората с увреждания да търсят работа, за да установят или възстановят своя капацитет за добиване на доходи.

      6. Помощ от финансов характер трябва да се оказва дотогава, докогато инвалидизиращите условия не окуражават човека с увреждане да потърси работа. Тя трябва да бъде намалена или спряна, когато инвалидът успява да си осигури адекватни и сигурни доходи.

      7. Страните, в които голяма част от социалните осигуровки идват от частния сектор, трябва да окуражават местните общности, организациите за благополучие и семействата да развиват мерки за самопомощ и да окуражават действията за трудоустрояване на инвалидите.

Правило 9. Семеен живот и личен интегритет

      Държавите трябва да спомагат за пълното участие на инвалидите в семейния живот. Те трябва да ги насърчават в упражняването на правото им за личен интегритет и да гарантират, че законите не дискриминират хората с увреждания, че са третирани с респект техните сексуални връзки, правото на брак и родителство.

      1. Хората с инвалидност трябва да имат възможност да живеят със семействата си. Държавите трябва да окуражават включването на интересуващи се граждани в курсове за семейно консултиране, в които се разглеждат въпросите за инвалидността и нейният ефект върху семейния живот. Семействата с инвалиди трябва да имат достъп до служби за всекидневни грижи и отдих. Държавите трябва да премахнат всички ненужни препятствия пред граждани, които искат да осиновят дете или да полагат грижи за възрастен с инвалидност.

      2. Не трябва да се отказва на хора с увреждания възможността да упражняват своята сексуалност, да имат сексуални връзки и да бъдат родители. Вземайки предвид, че хората с инвалидност може да срещат трудности в това да създадат семейство, държавите да ги окуражават да търсят консултации. Хората с увреждане трябва да имат същия достъп, както останалите граждани до методи за семейно планиране, а така също и до информация в достъпна форма за сексуалните функции на тяхното тяло.

      3. Държавите трябва да насърчават мерки за промяна на негативното отношение към брака, сексуалността и правото на брак на инвалидите, особено момичетата и жените с увреждания, които все още се утвърждават в обществото. Медиите трябва да бъдат окуражавани да играят важна роля в премахването на това негативно отношение.

      4. Хората с инвалидност и техните семейства трябва да бъдат напълно информирани за вземаните предпазни мерки срещу сексуално и други форми на насилие. Хората с увреждания са особено уязвими за насилие в семейството, общността или институциите. Ето защо те трябва да бъдат обучени как да избягват насилието, как да откриват, че срещу тях се извършва насилие и как да докладват такива действия.

Правило 10. Култура

      Държавите трябва да гарантират, че инвалидите са интегрирани и могат да участват в културните дейности на равна основа.

      1. Държавите трябва да гарантират, че хората с увреждане имат възможност да използват своя творчески, артистичен и интелектуален потенциал не само за тяхна лична облага, но и за обогатяване на общността - без разлика дали тази общност е в селски или градски район. Примери за такива дейности са танци, музика, литература, театър, пластично изкуство, рисуване и скулптура. Особено в развиващите се страни трябва да се наблегне на традиционни и съвременни форми на изкуство, такива като кукловодство, рецитация и разказвачество.

      2. Държавите трябва да насърчават осигуряването на достъп до местата за културни изяви и услуги. Това са театри, музеи, кина и библиотеки.

      3. Държавите трябва да инициират развитието и използването на специални технически приспособления, за да се направят литературата, филмите и театрите достъпни за хората с увреждания.

Правило 11. Отдих и спорт

      Държавите ще вземат мерки да гарантират правото на инвалидите на отдих и спорт.

      1. Държавите трябва да инициират мерки да направят местата за отдих и спорт, хотели, плажове, спортни зали и т.н., достъпни за хора с увреждания. Тези мерки трябва да съдържат програми за подпомагане на персонала в центровете за отдих и спорт, включително и проекти за развиване на методи за достъп и участие, информация и обучение.

      2. Туристическите и пътническите агенции, хотелите, доброволните организации и други институции, включени в организирането на дейностите по отдиха и възможностите за пътуване, трябва да предлагат своите услуги на всички, вземайки предвид специалните нужди на инвалидите. Подходяща подготовка трябва да се осигури, за да се подпомогне този процес.

      3. Спортните организации трябва да бъдат окуражавани да създават възможности за участие на хора с увреждане в техните инициативи. В някои случаи мерките за достъпност могат да бъдат достатъчни за откриване на възможности за участие. В други случаи са необходими специални съоръжения или специални игри. Държавите трябва да подкрепят участието на инвалиди в национални и международни спортни прояви.

      4. Хората с инвалидност, участвайки в спортни дейности, трябва да имат достъп до инструкция и обучение от същото качество, както и другите участници.

      5. Организирането на спорта и отдиха трябва да се извършва след консултации с организации на инвалидите, когато тези услуги обхващат и хора с увреждания.

Правило 12. Религия

      Държавите ще подкрепят равното участие на инвалидите в религиозния живот на техните общности.

      1. Държавите трябва да окуражават, след консултация с религиозните власти, предприемането на мерки да се елиминира дискриминацията и да се направят религиозните дейности достъпни за хора с увреждания.

      2. Държавите трябва да подкрепят разпространението на информация по въпросите на инвалидността сред религиозните институции и организации. Държавите трябва така също да окуражават религиозните власти да включват информация за политиката спрямо инвалидността при обучението на своите професионалисти, а така също и в програмите за религиозно образование.

      3. Те трябва да подкрепят и достъпността на религиозната литература за хората със сензорни увреждания.

      4. Държавите и религиозните организации трябва да се консултират с организациите на инвалидите, когато се предприемат мерки за равно участие в религиозните дейности.

III. Мерки за прилагане на правилата

Правило 13. Информация и проучвания

      Държавите поемат крайната отговорност за събирането и разпространението на информация за жизнените условия на хората с инвалидност и да насърчават изчерпателни проучвания във всички аспекти, включително и препятствията, които засягат живота на хората с увреждания.

      1. Държавите трябва на определени интервали от време да събират специфична джендър статистика и друга информация, засягаща жизнените условия на хора с инвалидност. Такова събиране на данни може да бъде проведено във връзка с национално преброяване и проучвания на домакинствата и може да бъде предприето в тясно сътрудничество с университети, проучвателни институти и организации на хора с увреждания. Събирането на данни трябва да включва и въпросите за програмите, услугите и тяхното използване.

      2. Държавите трябва да обмислят създаването на банка данни по въпросите на инвалидността, която да включва статистика за услугите и програмите на разположение на хората с увреждания, а така също и всякаква информация за различните категории инвалиди. Те трябва да имат предвид нуждата да се защити личната конфиденциалност и интегритет на хората с увреждания.

      3. Държавите трябва да инициират и подкрепят програми за проучване на социалните, икономическите проблеми и въпросите свързани с участието в обществения живот, които засягат хората с инвалидност и техните семейства. Такива проучвания трябва да включват изследвания за причините, видовете и честотата на различните инвалидности, достъпа до съществуващи ефикасни програми и необходимостта от развиването и оценката на услуги и мерки за подкрепа.

      4. Държавите трябва да развият и приемат терминология и критерии за провеждането на национални проучвания в сътрудничество с организациите на инвалидите.

      5. Държавите трябва да улеснят участието на инвалиди в събирането на данни и проучвания. За да предприемат такива проучвания, държавите трябва особено да насърчават набирането на квалифицирани личности с увреждания.

      6. Държавите трябва да подкрепят размяната на проучвания, открития и опит.

      7. Държавите трябва да вземат мерки за разпространението на информация и знания за инвалидността до всички политически и административни нива в националната, регионалната и локалната сфера.

Правило 14. Провеждане на политика и планиране

      Държавите ще гарантират, че всички аспекти на инвалидността са включени в провежданата политика и националното планиране.

      1. Държавите трябва да инициират и планират адекватна политика за хората с инвалидност на национално ниво, да стимулират и подкрепят действията на регионално и локално ниво.

      2. Държавите трябва да включват организациите на инвалидите във всички вземания на решения, свързани с планирането и програмите, отнасящи се до хората с увреждания и засягащи техния икономически и социален статус.

      3. Нуждите и грижите на хората с увреждания трябва да бъдат включени в развиването на генералните планове и да не се третират отделно.

      4. Крайната отговорност на държавите за положението на инвалидите не освобождава останалите от техните отговорности. Всеки отговорен за услугите, дейностите или осигуряването на информация в обществото трябва да бъде окуражаван да поеме отговорност за правенето на такива програми, които да са достъпни за инвалиди.

      5. Държавите трябва да улесняват приемането на програми и мерки в полза на инвалидите в местните общности. Един начин за постигането на това може да бъде чрез разработването на ръководства, справочници и осигуряване на обучителни програми за местния персонал.

Правило 15. Законодателство

      Държавите имат отговорност да създадат законова основа и мерките за достигане на целите за пълно участие и равенство на хората с инвалидност.

      1. Националното законодателство, обединявайки правата и задълженията на гражданите, трябва да включва правата и задълженията на инвалидите. Държавите са задължени да дадат възможност на инвалидите да упражняват правата, включително и техните човешки, граждански и политически права на равна основа с останалите граждани. Държавите трябва да гарантират, че организациите на инвалидите са включени в изработването на националното законодателство и по-специално в частта му, засягаща правата на хората с увреждания, а така също и текущото му оценяване.

      2. Законодателни действия може да са необходими, за да се премахнат условията, които имат неблагоприятен ефект върху живота на инвалидите, включително случаите на измъчване и преследване. Всякакви дискриминационни клаузи срещу инвалидите трябва да бъдат премахнати. Националното законодателство трябва да осигури подходящи санкции в случаите на нарушение на принципа за недискриминация.

      3. Националното законодателство, засягащо инвалидите може да се прояви в две форми. Правата и задълженията може да бъдат включени в общото законодателство или да бъдат отделени в други раздели. Специалното законодателство за хора с инвалидност може да бъде установено по няколко начина:

      А. С гласуването на отделно законодателство, третиращо изключително проблемите на инвалидността;

      Б. С включването на инвалидността в законодателство, третиращо специфични въпроси;

      В. Със упоменаването на хората с инвалидност в специални текстове, които служат да интерпретират съществуващото законодателство.

      Комбинацията на тези различни подходи може да бъде желателна. Други Положителни действия в тази насока също може да бъдат обмислени.

      4. Държавите могат да обмислят въвеждането на официално установен от закона механизъм за оплаквания, за да се защитят интересите на хората с увреждания.

Правило 16. Икономическа политика

      Държавите имат финансовата отговорност за националните програми и мерки за създаването на равни възможности на хората с увреждания.

      1. Държавите трябва да включат въпросите, свързани с инвалидността, в законния бюджет на националните, регионалните и локалните правителствени органи.

      2. Държавите, неправителствените организации и други заинтересовани органи трябва да си взаимодействат в определянето на най-ефективни начини за подкрепящи проекти и мерки, отнасящи се до хората с увреждания.

      3. Държавите трябва да обмислят използването на икономически мерки (заеми, данъчно облекчение, целево насочени субсидии, специални фондове и т.н.), които да стимулират и подкрепят равното участие на хората с инвалидност в живота на обществото.

      4. В много държави е препоръчително да се основе фонд за инвалидите, който може да подпомага различни пилотни проекти и програми от типа "Помогни си сам" на ниво обикновени хора.

Правило 17. Координация на работата

      Държавите са отговорни за установяването и укрепването на национални координационни комитети или подобни органи, които да служат като отправни точки по въпросите на инвалидността.

      1. Националните координационни комитети или подобни органи, трябва да бъдат постоянни и основани на законова база и приемлив административен правилник.

      2. Комбинацията от представители на частни и обществени организации е най-добрия начин да се постигне всеобхватен и мултидисциплинарен състав. Могат да бъдат включени представители и от заинтересованите министерства, организации на инвалиди и други неправителствени организации.

      3. Организациите на хора с увреждания трябва да имат значително влияние в националните координационни комитети, за да се осигури добра обратна връзка с тях.

      4. Националните координационни комитети трябва да имат достатъчно автономия и ресурси, за да поемат своите отговорности, свързани с техните компетентности. Комитетите трябва да докладват за дейността си на най-високо правителствено ниво.

Правило 18. Организации на хора с инвалидност

      Държавите трябва да признаят правото на организациите на хората с увреждания да представляват инвалидите на национално регионално и локално равнище. Държавите трябва така също да признаят консултативната роля на организациите на инвалиди при вземането на решения по въпросите на инвалидността.

      1. Държавите трябва да насърчават и подкрепят икономически и по други начини формирането и укрепването на организации на хора с увреждания, техните семейства или застъпници. Държавите трябва да признаят, че тези организации имат важна роля в развитието на политиката спрямо инвалидността.

      2. Държавите трябва да установят непрекъсната връзка с организациите на хората с увреждания и да гарантират тяхното участие в развитието на правителствената политика.

      3. Ролята на организациите на инвалидите може да бъде да идентифицират нуждите и приоритетите, да участват при планирането, прилагането и оценката на услугите и мерките, засягащи живота на инвалидите, да спомагат за предизвикване на обществена загриженост и да се застъпват за промяна.

      4. Като инструмент за самопомощ организациите на хората с увреждания осигуряват и възможности за развитие на умения в различни области, взаимопомощ между членовете и обмяна на информация.

      5. Организациите на хора с увреждания могат да изпълняват своята консултативна роля по много различни начини, като например имат постоянно представителство в ръководството на правителствено финансирани агенции, участвайки в обществени комисии и осигурявайки експертни знания в различни проекти.

      6. Консултативната роля на организациите на хора с увреждания трябва да бъде непрекъсната, за да се развие и задълбочи обмяната на гледни точки и информация между държавите и организациите.

      7. Организациите трябва да бъдат постоянно представени в националните координационни комитети или подобни органи.

      8. Ролята на локалните организации на инвалидите трябва да бъде развита и укрепена, за да се гарантира влиянието им в местната общност.

Правило 19. Обучение на персонала

      Държавите са отговорни за осигуряването на адекватно обучение на персонал на всички нива, включен в планирането и осигуряването на програми и услуги, касаещи хората с увреждания.

      1. Държавите трябва да гарантират, че всички власти, осигуряващи услуги в областта на инвалидността имат подходящо обучен персонал.

      2. В обучението на професионалисти в тази област, а така също в осигуряването на информация по въпросите на инвалидността в общите обучителни програми, принципът за пълно участие трябва да бъде подходящо отразен.

      3. Държавите трябва да развиват обучителни програми, консултирайки се с организациите на инвалидите и хора с увреждания трябва да бъдат включени като преподаватели, инструктори или съветници в програмите по обучение на персонала.

      4. Обучението на обществени работници е от особена стратегическа важност, най-вече в развиващите се общности. В него трябва да бъдат включени хора с инвалидност и то да обхваща развиването на съответни ценности, компетентност и технологии, а така също и умения, които може да бъдат практикувани от хора с инвалидност, техните родители, семейства и членове на общността.

Правило 20. Национален мониторинг и оценяване на програмите за инвалидите при прилагането на правилата

      Държавите са отговорни за текущия мониторинг и оценка за прилагането на националните програми и служби, засягащи равните възможности на хората с увреждания.

      1. Държавите трябва периодично и системно да оценяват програмите, свързани с инвалидността и да оповестяват на каква база е извършено оцеяването и какви резултати има от него.

      2. Държавите трябва да развиват и приемат терминология и критерии за оценка на програмите и услугите, свързани с инвалидността.

      3. Такива критерии и терминология трябва да бъдат развити в тясно сътрудничество с организациите на инвалидите от най-ранния концептуален и планов стадий.

      4. Държавите трябва да участват в международно сътрудничество, за да развият общи стандарти в националната оценка на проблемите, свързани с инвалидността. Държавите трябва да насърчават националните координационни комитети да участват в този процес.

      5. Оценката на различните програми в областта на инвалидността трябва да бъде изградена на етап планиране, така, че средният ефект от достигането на целите в набелязаната политика също да бъде премерен.

Правило 21. Техническо и икономическо коопериране

      Индустриализираните и развиващите се страни имат отговорността да се кооперират и да вземат мерки за подобряване на жизнените условия на хората с увреждания в развиващите се страни.

      1. Мерки за постигането на равни възможности за хора с инвалидност, включително и бежанци с увреждания, трябва да бъдат интегрирани в общите програми за развитие.

      2. Такива мерки трябва да бъдат интегрирани във всички форми на техническо и икономическо коопериране на двустранно и многостранно правителствено и неправителствено ниво. Държавите трябва да подложат на дискусия въпросите, свързани с инвалидността на международно равнище.

      3. Когато се планират и преглеждат програмите за техническо и икономическо коопериране, специално внимание трябва да бъде обърнато на ефекта от тези програми върху положението на инвалидите. От най-голяма важност е да се искат консултации от хората с инвалидност и техните организации за всяко развитие на проекти, предвидени за тях. Те трябва да бъдат директно включени в разработването, прилагането и оценката на такива програми.

      4. Приоритетните области за технологично и икономическо коопериране трябва да включват:

      А. Развитие на човешките ресурси чрез придобиване на умения и възможности, реализиране на потенциала на хората с увреждания и иницииране на трудово ангажиращи дейности за и на инвалиди.

      Б. Развитие и разпространение на свързани с инвалидността подходящи технологии и ноу-хау.

      5. Държавите са така също окуражавани да подкрепят формирането и укрепването на организации на хора с увреждания.

      6. Държавите трябва да вземат мерки за обогатяването на знания, свързани с инвалидността сред персонала, включен на всички нива в администрирането на програмите за техническо и икономическо коопериране.

Правило 22. Международно коопериране

      Държавите ще участват активно в международното коопериране, отнасящо се до политиката за равни възможности на инвалидите.

      1. В рамките на Обединените нации държавите трябва да участват в развитието на политиката спрямо инвалидността с помощта на специализираните агенции и други заинтересовани междуправителствени организации.

      2. Когато е уместно, държавите трябва да въвеждат аспекти, свързани с инвалидността в общи преговори, засягащи стандартите, обмена на информация, програми за развитие и т.н.

      3. Държавите трябва да насърчават и подкрепят обмяната на знания и опит сред:

      А. Неправителствените организации, свързани с проблемите на инвалидността;

      Б. Проучвателните институции и отделни личности, ангажирани с проучване на въпроси, свързани с инвалидността;

      В. Представители на професионални групи и програми, свързани с инвалидността;

      Г. Организации на хора с увреждания;

      Д. Националните координационни комитети.

      4. Държавите трябва да гарантират, че Обединените нации и специализираните агенции, а така също и всички междуправителствени и междупарламентарни органи на глобално или регионално ниво ще включат в своята работа глобални и регионални организации на инвалидите.

IV. Механизми за мониторинг

      1. Целта на механизма за мониторинг е да се осигури допълнителен ефект от прилагането на правилата. Той ще подпомогне всяка държава в оценката на нейното ниво на прилагане на правилата и в измерването на прогреса. Мониторингът трябва да идентифицира препятствията и да предложи подходящи мерки, които ще допринесат за успешното прилагане на правилата. Мониторинговият механизъм ще разпознае икономическите, социалните и културните особености, съществуващи в отделните страни. Важен елемент така също трябва да бъде осигуряването на консултативни служби и обмяната на опит и информация между държавите.

      2. Правилата ще бъдат наблюдавани в рамките на сесиите на Комисията за социално развитие. Специален докладчик, с подходящ и обширен опит по въпросите, свързани с инвалидността и международните организации, ще бъде назначен, ако е необходимо, финансиран от извънбюджетни ресурси за три години да наблюдава прилагането на правилата.

      3. Докладчикът или Секретариата могат да се консултират с международни организации на хора с увреждания със съвещателен статус в Съвета за икономика и социални въпроси и представители на инвалиди, които все още нямат свои организации. Всички те трябва да бъдат поканени за създаването на панел от експерти, като в него Организациите на инвалидите ще имат мнозинство, вземайки предвид различните видове инвалидност и необходимото справедливо географско разпределение.

      4. Панелът от експерти ще бъде насърчен от докладчика да наблюдава, съветва и осигурява обратна връзка, а така също и да дава предложения по въвеждането, прилагането и мониторинга на правилата.

      5. Специалният докладчик ще изпраща въпросници до държавите, обвързани в ООН и до междуправителствени и неправителствени организации, включително и до организациите на инвалидите. Тези въпросници трябва да се отнасят до плана за прилагане на правилата в отделните държави. Те трябва да са селективни и да покриват определен брой специфични правила за задълбочена оценка. При изготвянето на въпросниците докладчикът трябва да се консултира с панела от експерти и Секретариата.

      6. Специалният докладчик трябва да търси директен диалог не само с държавите, а така също и с местните неправителствени организации. Да се интересува от техните мнения и коментари по всякаква информация, която има намерение да включи в докладите. Докладчикът трябва да осигури консултативни служби за прилагането и мониторинга на правилата и да оказва помощ при изготвянето на отговорите на въпросниците.

      7. Отделът за координиране на политиката и устойчивото развитие към Секретариата на ООН, Програмата за развитие на ООН и други механизми в системата на тази организация, такива като регионалните комисии и специализираните агенции и интерагенции ще се кооперират със специалния докладчик в неговата работа по прилагането и мониторинга на правилата на национално ниво.

      8. Докладчикът подпомогнат от Секретариата ще подготвя доклади, които ще бъдат подадени до Комисията за социално развитие на нейната 34 и 35 сесия. При изготвянето на тези документи докладчикът трябва да се консултира с панела от експерти.

      9. Държавите трябва да насърчават националните координационни комитети или подобни органи да участват в прилагането и мониторинга. Като специализирани по въпросите на инвалидността институции на национално ниво, те трябва да бъдат насърчени да създадат процедура за координиране мониторинга на правилата. Организациите на инвалидите трябва да бъдат насърчени за включване в мониторинга на всички нива.

      10. С извънбюджетни средства трябва да се открият едно или повече работни места за съветници по въпросите на стандартните правила, които ще бъдат на разположение на държавата. В техните функции се включва:

      А. организиране на национални и регионални семинари по съдържанието на правилата;

      Б. изработване на ръководство за подпомагане на стратегията по прилагането на правилата;

      В. разпространение на информация за най-добрите практики, свързани с приложението на правилата.

      11. На своята 34 сесия Комисията за социално развитие трябва да основе открита работна група, която да преглежда докладите и да прави препоръки как да се подобри прилагането на правилата. При преглеждането на доклада Комисията и работната група ще се консултират с международни организации на инвалидите и специализираните агенции, в съответствие с правило 71 и 76 от правилата за процедура за работата на функционалните комисии към Съвета за икономика и социално развитие.

      12. На своята сесия, последваща мандата на специалния докладчик, Комисията трябва да проучи възможността за подновяване на този мандат с назначението на нов докладчик или да се обмисли друг мониторингов механизъм, а така също трябва да се направят необходимите препоръки до Съвета по икономика и социални въпроси.

      13. Държавите трябва да бъдат окуражени да правят вноски в Доброволния фонд на Обединените нации за инвалидите, за да се улесни прилагането на правилата.

Световна програма за действие по отношение на хората с инвалидност

Обединени нации

Ню Йорк, 1983

      Световната програма за действие по отношение на хората с инвалидност е приета от Генералната асамблея на Организацията на обединените нации на 3 декември 1982 г. на нейната 37-а редовна сесия с резолюция 37/52.

Тема: Изравняване на възможностите за хора с увреждания

      Основният резултат от Международната година на инвалидите е формулирането на Световна програма за действие по отношение на хората с увреждания, приета от Генералната асамблея през декември 1982 г. с резолюция 37/52.

      Световната програма за действие е глобална стратегия за подобряване на превенцията на инвалидността, рехабилитацията на хора с увреждания и изравняване на техните възможности с цел пълно включване в социалния живот и националното развитие. Световната програма така също подчертава необходимостта да се доближат проблемите на инвалидността до перспективите за човешките права.

      Нейните три части предлагат анализ на принципите, концепциите и дефинициите, свързани с инвалидността; общ поглед на положението на инвалидите в световен мащаб и препоръки за действие на национално, регионално и международно равнище.

      "Изравняването на възможностите" е централна тема на Световната програма и нейната водеща философия за достигането на пълно участие на хората с увреждания във всички аспекти на социалния и икономическия живот. Важен принцип, залегнал в тази тема, е, че въпросите, свързани с инвалидите, не трябва да се разглеждат изолирано, а в контекста на обикновените обществени проблеми.

 Световна програма за действие по отношение на хората с инвалидност

I. Цели, основа и концепции

А. Цели

      1. Целта на Световната програма за действие по отношение на хората с инвалидност е да поощрява вземането на мерки за превенция на инвалидността, подобряване на рехабилитацията и реализирането на пълно участие на инвалидите в социалния живот за достигане на равенство и пълноценно развитие. Това означава възможности, равни с тези на цялото население и равен дял при подобряването на жизнените условия в резултат от социалното и икономическото развитие. Тези концепции трябва да се приложат с еднаква компетенция и еднаква спешност във всички страни без разлика на какво ниво е тяхното развитие.

Б. Основа

      2. Повече от 500 милиона души в света са инвалиди в резултат на умствено, физическо или сензорно увреждане. Те имат право на същите права и възможности, както останалите човешки същества. Много често техният живот е непълноценен заради физическите и социалните бариери в обществото, които препятстват пълното им участие в него. Заради това милиони деца и възрастни във всички части на света често водят живот в сегрегация и унижения.

      3. Анализът на ситуацията с инвалидите трябва да бъде очертан в контекста на различното ниво на икономическо и социално развитие в отделните страни и различните култури. Въпреки всичко навсякъде основната отговорност за ограничаването на условията, водещи до увреждания и справянето с последствията от инвалидността пада върху правителствата. Това не отслабва отговорността на обществото като цяло, на отделните личности и организации. Правителствата трябва да са водещи в пробуждане съзнанието на населението, разглеждайки ползите за отделни лица и обществото от включването на инвалидите във всяка област на социалния, икономическия и политическия живот. Правителствата трябва така също да гарантират, че хората с тежка инвалидност имат възможността да достигнат жизнен стандарт, равен на този на техните съграждани. Неправителствените организации могат по различен начин да помогнат на правителствата при формулирането на нуждите, като предлагат подходящи решения и осигуряват услуги, допълващи тези на държавата. Разпределянето на финансовите и материалните ресурси сред всичките слоеве на населението, без да се пропускат селските райони на развиващите се страни, може да бъде от основно значение, като бъдат разширени обществените услуги и подобрени финансовите възможности.

      4. Много случаи на инвалидизиране може да бъдат избегнати, като се вземат мерки срещу недохранването, замърсяването на околната среда, лошата хигиена, недостатъчни пренатални и постнатални грижи, болести от водните басейни и всички видове злополуки. Международната общност може да достигне голям напредък при предотвратяването на инвалидността, причинена от полиомиелит, тетанус, коклюш, дифтерит и ограничаване на случаите на туберкулоза чрез световни програми за имунизация.

      5. В много страни предпоставки за достигане на целите, набелязани в програмата, са икономическото и социалното развитие, разширените услуги от хуманитарната област, осигурени на цялото население, преразпределението на ресурсите и приходите и като цяло подобряването на жизнения стандарт. Необходимо е да се положат всякакви усилия за предотвратяването на войните, водещи до опустошения, катастрофи, мизерия, глад, страдания, болести, масова инвалидност. Така също трябва да се предприемат мерки на всички нива за укрепването на международния мир и сигурност, да се уреждат всички международни спорове с мирни средства и да се елиминират всички форми на расизъм и расова дискриминация в страните, където те все още съществуват. Желателно е така също да се препоръча на страните членки на Организацията на обединените нации максимално да използват своите ресурси за мирни цели, превенция на инвалидността и задоволяване нуждите на хората с инвалидност. На развиващите се страни трябва да се окаже всестранна помощ за постигането на тези цели, което ще подпомогне и прилагането на програмата. Реализирането на тези цели изисква продължителни периоди на усилия, по време на които се очаква броят на инвалидите да расте. Без ефективни действия последствията от инвалидността ще се добавят към останалите препятствия на развитието. Следователно всички страни трябва да включат в техните общи планове за развитие незабавни мерки за превенция на инвалидността, за подобряване на рехабилитацията на хората с инвалидност и за изравняване на техните възможности.

В. Дефиниция

      6. Световната здравна организация прави следните различия между увреждане, инвалидност и затруднение:

      "Увреждане: всяка загуба или аномалия в психологичната, физическата и анатомичната структура или функция."

      "Инвалидност: всяко ограничение или липса на способност в резултат на увреждане за изпълнение на определена дейност по начин, считан за нормален за човешко същество."

      "Затруднение: недостатък в резултат от увреждане или инвалидност, който ограничава или не позволява изпълнението на нормална житейска роля в зависимост от възрастта, пола, социалните и културните фактори за определена личност. (бележка под линия: Международна класификация на уврежданията, инвалидността и затрудненията - Световна здравна организация, Женева, 1980 г.)

      7. Затруднението е функция на връзката между хората с инвалидност и тяхната околна среда. То се появява, когато те се сблъскват с културни, физически или социални бариери, препятстващи техния достъп до различните системи в обществото, които са на разположение на останалите граждани. Оттук следва, че затруднението е загуба или ограничение на възможностите за участие в живота на общността на равно ниво с останалите.

      8. Инвалидите не формират хомогенна група. Например ментално болните, зрително, слухово или речево увредените и тези с ограничена мобилност се сблъскват с различни бариери от различен вид, които трябва да бъдат преодолени по различен начин.

      9. Дефинициите по-долу са развити съобразно тези перспективи. Това са дефиниции на работни термини в Световната програма като превенция, рехабилитация и изравняване на възможностите.

      10. Превенция означава мерки, целящи предотвратяването на опасност от ментални, физически и сензорни увреждания (първична превенция) или в случай на увреждане, предотвратяване на негативните психически, психологически и социални последствия от него.

      11. Рехабилитация означава целево ориентиран и ограничен във времето процес, даващ възможност на увредените хора да достигнат оптимално ниво на ментално, физическо и социално функциониране. По този начин на тях им се дава инструмент за промяна на собствения живот. Този процес може да включва мерки, целящи компенсиране загубата или ограничението на определена функция - например чрез използването на технически помощни средства. Други мерки може да са свързани със социалното нагаждане и пренагаждане на личността.

      12. Изравняването на възможностите означава процес, при който общите системи на обществото такива като физическа и културна среда, жилищно настаняване, транспорт, социални и здравни услуги, образование и трудови възможности, културен и социален живот, включително и съоръжения за спорт и отдих, са направени достъпни за всички.

Г. Превенция

      13. Стратегията на превенцията е свързана основно с намаляването на инцидентите, водещи до увреждания и инвалидност. Главните елементи на тази стратегия варират в зависимост от степента на развитие на определена държава. Те са както следва:

      а) Най-важните мерки за превенция на уврежданията са избягването на войните, подобряване на образованието, икономическия и социалния статус на най-непривилегированите групи от населението, идентификация на видовете увреждания и техните причинители в определени географски райони, въвеждането на специфични мерки за по-добри практики на хранене, подобряване на здравните услуги, ранно откриване на заболяванията, пренатални и постнатални грижи, точни инструкции за опазване на здравето - включително обучение на лекарите и пациентите, семейно планиране, законодателство и правила, модифициране на жизнен стил, качествени услуги за трудоустрояване, образование, разглеждащо рисковете на околната среда, подпомагане по-доброто информиране на отделни семейства и общностите като цяло.

      б) Докато превенцията търпи развитие, старите рискови ситуации намаляват, но се появяват нови. Тези променящи се обстоятелства изискват и промени в стратегията, такива като програми за храненето, насочени към специфични групи от населението, които са в риск за здравето вследствие недостиг на витамин А; подобрени медицински грижи, свързани с процеса на остаряването; обучение и правила за намаляване инцидентите в индустрията, селското стопанство, по пътищата и вкъщи; контрол на замърсяването на околната среда, на употребата на наркотици и алкохол. Във връзка с това на стратегията на Световната здравна организация под мотото "Здраве за всички до 2000 година чрез по-добри първоначални медицински грижи" трябва да се обърне особено внимание.

      14. Трябва да се вземат мерки за възможно най-ранно откриване на симптомите и сигналите за увреждане, за да бъдат те последвани от незабавни лечебни действия, които могат да предотвратят инвалидността или поне да доведат до значително намаляване на нейната тежест и много често може да не позволят превръщането й в трайно условие на живот. За ранното откриване е важно медико-социалните служби да осигурят подходящо образование, техническа помощ и ориентиране на семействата.

Д. Рехабилитация

      15. Рехабилитацията обикновено включва следните видове услуги:

      а) Ранно откриване, диагностициране и интервенция;

      б) медицински грижи и лечение;

      в) социално, психологическо и други видове консултиране и помощ;

      г) обучение в дейности, свързани с грижата за себе си, което включва: мобилност, комуникация и всекидневни умения, като се осигури на хората със зрителни, слухови и умствени увреждания всичко необходимо;

      д) осигуряване на технически средства и средства за мобилност и други необходими приспособления;

      е) специализирани образователни услуги;

      ж) услуги, обхващащи трудовата рехабилитация (включително и издаването на ръководства в тази област) и трудоустрояване на открития и защитен трудов пазар;

      з) допълнителна (последваща) рехабилитация.

      16. Във всички рехабилитационни услуги акцентът е необходимо да бъде поставен върху възможностите на индивида, чийто интегритет и достойнство трябва да се уважават. На нормалното развитие и съзряване на децата с инвалидност трябва да се отдели максимум внимание. Необходимо е да се използват способностите на инвалидите да извършват определена работа или да изпълняват различни дейности.

      17. Важен ресурс за рехабилитация съществува в семействата на хората с инвалидност и общностите, където те живеят. При оказване помощ на инвалидите е необходимо да се положат всякакви усилия те да не се разделят от семействата си, а така също трябва да се подпомагат семейства и общностите, които работят в тази насока. При планирането на рехабилитация и подпомагащи програми трябва да се вземат предвид обичаите и структурата на семейството и общността и да се стимулират техните възможности да отговорят на нуждите на хората с увреждания.

      18. Услугите за инвалиди трябва да се осигуряват винаги, когато е възможно в рамките на съществуващите социални, здравни, образователни и трудови структури на обществото. Това включва всички нива на здравните грижи; началното, средното и висшето образование, общи програми за трудова квалификация и трудоустрояване; а така също мерки за социално осигуряване и социални услуги. Рехабилитационните услуги целят да улеснят участието на хората с увреждания в обикновените дейности на общността. Рехабилитацията трябва да се провежда в естествена среда, подпомогната от съответните служби в общността и специализираните институции. Големите институции трябва да бъдат избягвани. Специализираните институции, където те са нужни, е необходимо да бъдат организирани така, че да гарантират ранна и дълготрайна интеграция на инвалидите в обществото.

      19. Рехабилитационните програми трябва да дават възможност инвалидите да участват при формирането и организирането на услугите, които те и техните семейства считат за необходими. Процедурите за участие на хората с увреждания във вземането на решения, свързани с тяхната рехабилитация, е необходимо да бъдат включени в системата. Когато хора с инвалидност, такива като тежко умствено увредените граждани, не са в състояние да представляват себе си в процеса на вземането на решения, засягащи техния живот, те може да бъдат представлявани от членове на техните семейства или упълномощени лица.

      20. Необходимо е да се увеличат усилията за интегрираното развитие на рехабилитационни услуги в други служби, като те се направят по-достъпни. Те не трябва да разчитат на вносни скъпи съоръжения, материали и технологии. Трансферът на технологии между държавите трябва да се увеличи и да се концентрира върху методи, които са функционални и свързани с необходимите условия.

Е. Изравняване на възможностите

      21. За да се постигнат целите за "пълно участие и равенство" рехабилитационните мерки, насочени към инвалидите, не са достатъчни. Опитът показва, че най-вече околната среда определя ефекта от увреждането или инвалидността върху ежедневния живот на личността. Човек е затруднен, когато няма достъп до възможности, с които общността като цяло разполага, свързани с фундаментални елементи на живота, включително и семейния живот - образование, трудоустрояване, жилищно настаняване, финансова и лична сигурност, участие в социални и политически групи, религиозни дейности, интимни и сексуални връзки, достъп до обществени съоръжения, свобода на движението и обичаен стил на ежедневния живот.

      22. Обществата понякога обслужват само хора с пълни физически и умствени способности. Те трябва да признаят факта, че въпреки превантивните мерки винаги ще има определен брой хора с увреждания и обществата трябва да идентифицират и премахнат препятствията за тяхното пълно участие. Така че винаги когато е възможно педагогически, образованието на децата с увреждания трябва да се провежда в обикновените училища, трудоустрояването на инвалидите е необходимо да се осъществява на открития трудов пазар, а жилищното настаняване трябва да е достъпно както за останалата част от населението. Задължение на всяко правителство е да гарантира, че благата от програмите за развитие достигат и до гражданите с инвалидност. Мерките за реализирането на този ефект трябва да бъдат включени в общия процес на планиране и административната структура на всяко общество. Допълнителните услуги, от които инвалидите могат да имат нужда, трябва доколкото е възможно да бъдат част от общата система на услугите в страната.

      23. Горното не се отнася само до правителствата. Всеки, който отговаря за какъвто и да е вид предприятие, трябва да го направи достъпно за хора с инвалидност. Това се отнася и за обществените агенции на различни нива, неправителствените организации, фирмите и частните лица. Същото е необходимо да се прилага и на международно ниво.

      24. Хората с постоянна инвалидност, които имат нужда от обществено подкрепени услуги, помощни средства и приспособления, позволяващи им да живеят доколкото е възможно нормално вкъщи и в общността, трябва да имат достъп до всичко това. Тези, които живеят с такива инвалиди и им помагат в ежедневната дейност, тря бва също да получат подкрепа, за да могат да почиват и да имат възможност да задоволяват собствените си потребности.

      25. Принципът за равни права на инвалидите и здравите хора включва и това, че нуждите на всяка личност са от еднаква важност, и те трябва да бъдат база за планирането в обществото. Всички ресурси трябва да бъдат ангажирани по такъв начин, че да се гарантира равна възможност за участие на всеки индивид. Политиката спрямо инвалидността трябва да гарантира на инвалидите достъп до всички обществени услуги.

      26. Тъй както инвалидите имат равни права, необходимо е да имат и равни задължения. Техен дълг е да участват в изграждането на обществото. Обществата трябва да повдигнат нивото на очаквания, доколкото това засяга инвалидите и да мобилизират техния ресурс за социални промени. Това означава, освен всичко друго, че младите хора с увреждания трябва да имат възможност за кариера и трудова квалификация - не ранно пенсиониране и обществена помощ.

      27. От хората с инвалидност се очаква да изпълнят своята роля в обществото и да посрещнат своите задължения като възрастни. Имиджът на инвалидите зависи от социалното отношение, базирано на различни фактори, които могат да бъдат най-голямата бариера пред равенството и участието им в обществения живот. Ние виждаме инвалидността, показана като бял бастун, патерици, слухови апаратчета, инвалидни колички, но не и личността. Изисква се фокусът да се постави на способността, а не на неспособността на инвалидите.

      28. Навсякъде по света хората с увреждания се обединяват в организации, които да защитават техните права и да имат влияние сред хората, вземащи решения в правителството и всички сектори на обществото. Ролята на тези организации включва възможността да се чува техния глас, да идентифицират нуждите, да изразяват мнение за приоритетите, да правят оценка на услугите и да защитават промените и обществената загриженост. Като носител на саморазвитието тези организации осигуряват усъвършенстването на уменията в преговорния процес, организационните способности, взаимната подкрепа, обмяната на информация, а така също често трудовите умения и възможности. От гледна точка на тяхната особена важност в процеса на участие е наложително тяхното развитие да бъде окуражавано.

      29. Умствено затруднените хора сега започват да изискват да имат свой собствен глас и настояват за своето право да участват при вземането на решения и в дискусии. Дори тези хора с ограничени комуникационни умения се показват способни да изразяват собствена гледна точка. В това отношение тези инвалиди имат какво да научат от правозащитните движения на граждани с други инвалидности. Това развитие трябва да се окуражава.

      30. Необходимо е да се подготви и разпространи информация за подобряване положението на инвалидите. Всички обществени медии трябва да се обединят и да се опитат да направят презентации, които да подпомогнат разбирането на правата на инвалидите. Тези презентации трябва да са насочени към обществото и към самите хора с увреждания. Това ще помогне да се избегне засилването на традиционните стереотипи и предразсъдъци.

Ж. Концепции, приети в системата на Обединените нации

      31. В Хартата на Обединените нации потвърждението на принципите за мир, вяра в човешките права, фундаментални свободи, достойнство, ценност на човешката личност и социална справедливост са от особена важност.

      32. Универсалната декларация за човешките права потвърждава правото на всички хора, без каквито и да е различия, на брак; собственост; равен достъп до обществените услуги; социална сигурност и упражняването на икономически, социални и културни права. Международното споразумение за човешките права (бележка под линия: Резолюция 2200-А (XXI) на Генералната асамблея), Декларацията за правата на умствено затруднените хора (бележка под линия: Резолюция 2856 (XXVI) на Генералната асамблея), Декларацията за правата на инвалидите (бележка под линия: Резолюция 3447 (XXX) на Генералната асамблея) дават специфичен израз на принципите, съдържащи се в Декларацията за човешките права.

      33. Декларацията за социален прогрес и развитие (бележка под линия: Резолюция 2542 (XXIV) на Генералната асамблея) прокламира нуждата от защита правата на физически и умствено затруднените хора, а така също гарантиране на тяхното благополучие и рехабилитация. Тя гарантира на всеки правото и възможността на полезен и продуктивен труд.

      34. В рамките на Секретариата на Обединените нации определен брой служби провеждат дейности, свързани с по-горните концепции, а така също и със Световната програма за действие. Сред тях са: отделите за човешки права,  международни икономически и социални въпроси, техническо коопериране и развитие, обществена информация, наркотични вещества и Конференцията на Обединените нации за търговия и развитие. Регионалните комисии също имат важна роля Икономическата комисия за Африка, в Адис Абеба - Етиопия, Икономическата комисия за Европа в Женева - Швейцария, Икономическата комисия за Латинска Америка в Сантяго - Чили, Икономическата и социалната комисия за Азия и тихоокеанския район в Бангкок - Тайланд и Икономическата комисия за Западна Азия в Багдад - Ирак.

      35. Други организации и програми на Обединените нации също са приели подход, свързан с прилагането на Световната програма за действие по отношение на инвалидите. Това включва:

      а) Мандатът, който се съдържа в резолюция 3805 (XXX) на Генералната асамблея за нови измерения на техническото коопериране, които ще наложи Програмата за развитие на ООН, вземайки предвид важността да се достигнат най-бедните и уязвими слоеве на обществото, отговаряйки на правителствените изисквания за помощ за посрещането на техните най-спешни нужди, което се съдържа и в концепцията за техническо коопериране между развиващите се страни.

      б) Концепцията, приета от Фонда за деца на ООН UNICEF, свързана с основни услуги за всички деца и стратегията, приета от същата институция през 1980 г. да се наблегне на засилването на семейните и обществените ресурси за подпомагането на децата с инвалидност да израстват в своята естествена среда;

      в) Върховния комисар за бежанците към ООН с неговата програма за инвалиди бежанци;

      г) Агенцията за подпомагане и работа с палестинските бежанци към ООН в Близкия изток UNRWA, която освен другите си задължения е ангажирана и с превенцията на уврежданията сред палестинските бежанци, а така също и с премахването на бариерите пред бежанците;

      д) Концепциите за специфични мерки за превенция на инвалидността при катастрофи, а така също и превенцията на постоянната инвалидност в резултат на наранявания или лечение по време на катастрофи - въпроси, придвижвани от Координатора за подпомагане при катастрофи към ООН (UNDRO).

      е) Центърът за човешките селища към ООН (UNCHS) с неговата ангажираност за премахването на физическите бариери и общия достъп до околната среда;

      ж) Организацията за индустриално развитие към ООН (UNIDO), чиято дейност е свързана с производството на лекарства за превенция на инвалидността, а така също и на технически помощни средства за хората с увреждания.

      36. Специализираните агенции в системата на Обединените нации, заети с подпомагане и различни други дейности имат дълъг списък от ангажименти, свързани с инвалидите. Програмите за превенцията на инвалидността, храненето, хигиената, образованието на децата и възрастните с инвалидност, трудовата рехабилитация, трудоустрояването и други представляват богат опит и ноу хау, което разкрива възможности за по-нататъшно изпълнение и в същото време прави възможна обмяната на този опит с правителствени и неправителствени организации, ангажирани с въпросите и на инвалидността. Тези агенции и техните програми включват:

      а) Стратегия за основните нужди на Международната организация по труда (ILO) и принципите, залегнали в препоръка н-р 99 за трудовата рехабилитация на инвалидите, 1955 г.

      б) Организацията за храните и селското стопанство към Обединените нации (FAD) с подчертаването на проблема за връзката между храненето и инвалидността.

      в) Концепцията за адаптираното образование, препоръчана от експертна група на UNESCO, отнасяща се до образованието на инвалидите, в която водещи са два принципа, залегнали в Декларацията от Сандберг (бележка под линия: Обединени нации - Документ А/36/766):

      - инвалидите ще получат образование от съответните служби в местните общности, адаптирано към техните специфични нужди;

      - чрез децентрализация и десекториране на службите нуждите на инвалидите ще бъдат взети предвид и задоволени в рамките на общностите, където те живеят.

      г) Програмата на Световната здравна организация "Здраве за всички до 2000 г." и свързания с нея подход за първоначални медицински грижи, чрез който страните членки на Световната здравна организация са вече ангажирани с превенцията на заболяванията и уврежданията, водещи до инвалидност. Концепцията за първоначална медицинска грижа, така, както е разработена от Международната конференция, проведена в Алма Ата през 1978 г., при прилагането й здравните аспекти на инвалидността са описани в политиката на Световната здравна организация, одобрена от Световната здравна асамблея през 1978 г.

      д) Организацията за гражданска авиация (ICAO), която одобри препоръки до страните членки, отнасящи се до улесняване придвижването на пътници с инвалидност.

      е) Изпълнителният комитет на Универсалния пощенски съюз (UPU), който прие препоръки, приканвайки всички национални пощенски администрации да подобрят достъпа на инвалиди до техните сгради.

II. Настоящо положение

А. Общо описание

      37. Има голям и нарастващ брой хора с инвалидност в света. След проучвания на различни сегменти на населението от опитни изследователи приблизителният им брой е определен около 500 милиона. В повечето страни поне един човек от десет е инвалид с физическо, умствено или сензорно увреждане и поне 25% от хората са засегнати от присъствието на инвалидност.

      38. Причините за уврежданията са различни по света, а така също и преобладаването и последствията от инвалидността. Тези различия са в резултат от нееднаквите социално-икономически обстоятелства и различните грижи, които всяко общество полага за своите членове.

      39. Проучване, направено от експерти, показа, че поне 350 милиона души с увреждания живеят в райони, където услугите, необходими да преодолеят своите ограничения, са недостъпни. На много места инвалидите се сблъскват с физически, културни и социални бариери, които затрудняват техния живот дори ако имат достъп до рехабилитационна помощ.

      40. Много фактори са отговорни за нарастващия брой на инвалидите и ограниченията им в обществото. Те включват:

      а) войни и последствията от войните или други форми на насилие и разрушения, мизерия, глад, епидемии и големи премествания на населението;

      б) големият брой обременени и мизерстващи семейства, а така също и пренаселени и нездравословни жилища и жилищни условия;

      в) население с голям брой неграмотни хора и малка загриженост за основни социални, здравни и образователни услуги;

      г) отсъствие на точни познания за инвалидността, нейните причинители, превенцията и лечението; включително стигма, дискриминация и неразбиране на инвалидността;

      д) неподходящи програми за здравни грижи и услуги;

      е) ограничения, сред които недостиг на ресурси, географска отдалеченост, физически или социални бариери, пречещи на много хора да се възползват от съществуващите услуги;

      ж) насочването на ресурсите към тясно специализирани услуги, които не са приложими към нуждите на мнозинството от населението, търсещо помощ;

      з) отсъствието или слабото наличие на инфраструктура, касаеща услугите и социалната помощ, здравеопазването, образованието, трудовата рехабилитация и трудоустрояването;

      и) ниската приоритетност на социалното и икономическото развитие и действията, свързани с изравняването на възможностите, превенцията на инвалидността и рехабилитацията;

      й) индустриалните, селскостопанските и транспортните злополуки;

      к) природните катастрофи и земетресенията;

      л) замърсяването на околната среда;

      м) стрес и други психосоциални проблеми, свързани с прехода от традиционно към модерно общество;

      н) необмислена употреба на лекарства и/или сгрешени терапевтични субстанции, забранени медикаменти и стимуланти;

      о) погрешно лечение на ранени хора по време на катастрофи, което е причина за предотвратима инвалидност;

      п) урбанизацията и нарастването на населението и други индиректни фактори.

      41. Връзката между инвалидността и мизерията е ясно установена. Ако приемем, че рискът от увреждания при мизерия е по-голям, обратното също е вярно - инвалидността може да доведе до мизерия. Раждането на увредено дете или появяването на инвалидност в семейството често налага тежки изисквания при ограничените ресурси и променя етиката и нравите, така че го тласка в по-дълбока мизерия. Комбинираният ефект на тези фактори има като резултат по-висок процент хора с инвалидност сред най-бедните слоеве от обществото. Поради тази причина броят на засегнатите семейства, живеещи в мизерия, стабилно нараства. Негативното влияние на тази тенденция сериозно възпрепятства процеса на развитие.

      42. Съществуващите знания и умения могат да предотвратят появата на много увреждания и инвалидност. Могат да помогнат на хората да победят или минимизират инвалидността и могат да допринесат народите да премахнат бариерите, които изключват инвалидите от участие в ежедневния живот.

1. Инвалидността в развиващите се страни

      43. Проблемите с инвалидността в развиващите се страни трябва да бъдат специално разгледани. Осемдесет процента от всички инвалиди живеят в изолирани селскостопански райони в развиващите се страни. В някои от тези страни около 20% от цялото население са хора с увреждания. Ако включим семействата и роднините на инвалидите в тази статистика, ще се окаже, че 50% от общото население е засегнато по един или друг начин. Проблемът става по-комплексен, като се вземе предвид, че по-голямата част от тези хора са изключително бедни. Те живеят в райони, където медицинските и други свързани с тях услуги са оскъдни или напълно липсващи и затова инвалидността не може да бъде открита навреме. Когато те получават медицинско внимание, ако това се случва въобще, увреждането може да се окаже вече необратимо. В много страни ресурсите не са достатъчни да бъде открита или предотвратена инвалидността и да се посрещнат нуждите от рехабилитация и други услуги. Квалифицираният персонал, проучванията за нови по-ефективни стратегии и подходи за рехабилитация, осигуряването и производството на технически помощни средства за инвалидите са крайно недостатъчни.

      44. В такива страни проблемът с инвалидността е допълнително усложнен от бума на населението, който неумолимо покачва броя на хората с инвалидност в пропорционално и абсолютно отношение. Така че има спешна нужда като пръв приоритет да се помогне на тези страни да развият демографската си политика, за да се предотврати покачването броя на инвалидите и да се осигурят рехабилитационни и други услуги на вече инвалидизираните граждани.

2. Специални групи

      45. Последствията от недоимъка и инвалидността са особено сериозни при жените. Има много страни, където жените са обект на социална, културна и икономическа онеправданост, която спъва техния достъп до здравни грижи, образование, професионална подготовка и трудоустрояване. Ако освен всичко друго жените са физически или умствено увредени, техният шанс да преодолеят своята инвалидност е минимален, което прави трудно участието им в живота на общността. В семействата отговорността за грижата за родителите с инвалидност често пада върху жените, а това значително ограничава тяхната свобода и техните възможности да участват в други дейности.

      46. За много деца наличието на увреждане води до отхвърляне или изолиране от придобиването на опит, който е част от нормалното развитие. Тази ситуация може би е допълнително изострена по вина на семейството и от начина на мислене и поведението на общността по време на критичните години, когато се формира личността и облика на децата.

      47. В повечето страни броят на възрастните хора е нарастващ и вече две трети от инвалидите са в напреднала възраст. Много от причинителите на тяхната инвалидност, като артрит, мозъчен кръвоизлив, сърдечни заболявания, влошаване на слуха и зрението, не се срещат толкова често при по-младите инвалиди и може да изискват различни форми на превенция, лечение, рехабилитация и услуги.

      48. С появяването на виктимологията като клон от криминологията истинската степен на нараняванията, нанесени на жертвите на престъпления, вследствие на които е причинена временна или постоянна инвалидност, едва сега стана общо известна.

      49. Жертвите на изтезания, които са били физически или умствено инвалидизирани, не от злополуки при раждане или нормална дейност, а при умишлено нараняване, формират друга група от инвалиди.

      50. По света днес има над 10 милиона бежанци и изселени хора в резултат на причинени от човека катастрофи. Много от тези граждани са физически или психологически инвалидизирани в резултат на това, че са били жертва на преследване, насилие или случайност. Повечето от тях са в страните от третия свят, където услугите и помощните средства са изключително оскъдни. Да бъдеш бежанец е само по себе си затруднение, да бъдеш инвалид бежанец е двойно затруднение.

      51. Хората, работещи в чужбина, често изпадат в затруднено положение, свързано със серия от пречки в резултат на разликите в окръжаващата среда, незнанието на езика на страната, в която са емигрирали, предубежденията и дискриминацията, липсата или недостигът на професионален опит и неподходящите жилищни условия. Специфичното положение на работниците емигранти в страната, в която работят, излага тях и техните семейства на здравни рискове и повишена опасност от професионални злополуки, които често водят до инвалидност. Ситуацията с работниците емигранти, получили увреждания, може да бъде допълнително утежнена от необходимостта да се върнат в своите страни, където в повечето случаи специалните услуги и помощните средства за хора с увреждания са много ограничени.

Б. Превенция

      52. Съществува устойчиво увеличаване на дейностите по превенция на уврежданията, такива като подобряване на хигиената, образованието, храненето, по-добрия достъп до продукти и здравни грижи посредством достъпно първично медицинско обслужване със специално внимание към майчиното и детското здравеопазване, съвети за родителите относно генетичните фактори и пренаталните грижи; имунизация и контрол на заболяванията и инфекциите, превенция на злополуките и подобряване качеството на окръжаващата среда. В някои части на света такива мерки имат значим принос за намаляване на разпространението на физическите и менталните увреждания.

      53. При преобладаващата част от световното население, особено при хората, живеещи в страни в ранни стадии на икономическо развитие, тези превантивни мерки достигат ефективно само до малка част от нуждаещите се. Повечето развиващи се страни трябва в бъдеще да изградят система за ранно установяване и превенция на уврежданията чрез периодични медицински прегледи, особено на бременните жени, бебетата и малките деца.

      54. В Декларацията от Лийдс за превенция на инвалидността от 12 ноември 1981 година международна група от учени, лекари, здравни администратори и политици насочи вниманието, между другото, към следните практически мерки за превенция на инвалидността:

      "3. Уврежданията, възникващи поради недохранване, инфекции, небрежност могат да бъдат предотвратени чрез евтини подобрения в първичното здраво обслужване...

      4. ...Много увреждания на късната възраст могат да бъдат предотвратени или забавени. Има обещаващи изследвания за контрол върху наследствените и дегенеративните състояния...

      5. ...Инвалидността не трябва да води до затруднения. Невъзможността да се използват основни лекарства много често утежнява уврежданията, а начинът на мислене и институционалната подредба на обществото увеличават шанса уврежданията да поставят хората в неблагоприятно положение. Необходимо е да се предприемат спешни действия за непрекъснато образование на обществото и професионалистите.

      6. Предотвратимата инвалидност е основна причина за икономически загуби и човешки лишения във всички страни - индустриализирани и развиващи се. Тези загуби може бързо да се намалят.

      Технологиите, които ще предотвратят или контролират повечето видове инвалидност, са достъпни и се усъвършенстват. Необходима е само ангажираност на обществото за преодоляване на проблемите. Приоритетът на съществуващите национални и международни здравни програми е те да бъдат гъвкави, за да се гарантира широкото разпространение на знания и технологии.

      7. Въпреки че съществуват технологии за превантивен и медицински контрол на повечето видове инвалидност напоследък забележителният прогрес в биомедицинските проучвания обещава революционно нови инструменти, които могат значително да засилят всички интервенции. Базовите и прилежащите проучвания заслужават подкрепа през идващите години."

      55. Става все по-признат фактът, че програмите за превенция на уврежданията или гарантиране, че уврежданията няма да ескалират в по-ограничаващи видове инвалидност са по-евтини за обществото в далечна перспектива, отколкото по-късно да се полагат грижи за хора с тежка инвалидност. Това се отнася например за програмите, свързани с безопасност на труда, които все още се пренебрегват в много страни.

В. Рехабилитация

      56. Рехабилитационните услуги са често осигурявани от специализирани институции. Съществува обаче нарастваща тенденция да се набляга повече на интегрирането на услугите в обикновената обществена структура.

      57. Има еволюция в съдържанието и духа на дейностите, описани като рехабилитация. Традиционно рехабилитацията се разглежда като схема от терапии и услуги, осигурени на инвалидите в институционална среда - често под контрола на медицинските власти. Това положение все повече се променя с въвеждането на програми, които както осигуряват медицински, социални и педагогически услуги, така също включват общностите и семействата в подкрепа усилията на инвалидизираните им членове да преодолеят ефекта от уврежданията в нормална социална среда. Все повече се признава, че дори тежко инвалидизираните хора могат до голяма степен да живеят самостоятелно, ако имат осигурени необходимите услуги. Броят на нуждаещите се от грижи в институции е доста по-малък, отколкото се считаше преди и дори тези хора могат да имат живот, независим в неговите основни елементи.

      58. Много инвалиди се нуждаят от технически помощни средства. В някои страни технологиите, необходими за производството на тези средства, са добре развити и се произвеждат много сложни приспособления, които да бъдат в помощ на мобилността, комуникацията и всекидневния живот на инвалидите. Цените на тези приспособления са високи и малък брой страни са в състояние да ги осигуряват.

      59. Много хора имат нужда от по-прости приспособления, за да се улесни тяхната мобилност, комуникация и всекидневен живот. Такива помощни средства се произвеждат и са достъпни в някои страни. В много други държави обаче те не могат да бъдат доставени поради липса на достъпност или висока цена. Все по-голямо внимание се отделя за конструирането на по-опростени и евтини приспособления с местни методи на производство, които са лесни за адаптиране в различните страни. Тези приспособления трябва да са подходящи и на разположение на максимален брой инвалиди.

Г. Изравняване на възможностите

      60. Правото на хората с увреждания да вземат участие в живота на своето общество може да бъде постигнато преди всичко чрез политически и социални действия.

      61. Много страни са предприели важни стъпки да елиминират или намалят бариерите пред пълното участие. Законодателството в много случаи постановява на хората с увреждания да се гарантира правото на и възможността за образование, трудоустрояване и достъп до обществени услуги, премахване на културните и физически бариери и отхвърляне на дискриминацията спрямо тях. Има преход от институционализиране към живот в общността. В някои развити и развиващи се страни в областта на образованието все повече се набляга на "интегрираното образование" за сметка на институционализирането и специалните училища. Търсят се начини общественият транспорт да стане достъпен, а също и методи да се осигури достъп до информация за хората със сензорни увреждания. Нараства осъзнаването на нуждата от такива мерки. В много случаи общественото образование и различни кампании са насочени към промяна на нагласата и действията на обществото спрямо хората с увреждания.

      62. Често хората с увреждания поемат инициативата за създаване на условия за по-добро разбиране на процеса на изравняване на възможностите. В този контекст те защитават своята интеграция в обществото.

      63. Въпреки тези усилия хората с увреждания все още са далече от постигането на равни възможности и степента на интеграция на хората с увреждания в обществото е недостатъчна в повечето страни.

1. Образование

      64. Около 10% от децата са инвалиди. Те имат същото право на образование, както останалите деца и изискват активна интервенция и специални услуги. Но повечето от децата с увреждания в развиващите се страни не получават нито задължителното образование, нито специални услуги.

      65. Има големи разлики между страните с високо образователно ниво на инвалидите и страните, където такива възможности са ограничени или не съществуват.

      66. Има и липса на познания за потенциала на хората с увреждания. Често пъти липсва законодателство, което да третира техните нужди, недостига на преподавателски персонал и улеснения. Инвалидите от повечето страни и досега не са облагодетелствани от възможността да се образоват пожизнено.

      67. Значителен напредък е постигнат в преподавателските техники и много иновативни подобрения са направени в областта на специалното образование, но много още може да бъде постигнато в областта на обучението на инвалидите. Прогресът обаче е ограничен в малък брой страни или градски центрове.

      68. Напредък носят програмите, свързани с ранното откриване, оценката, интервенцията и специалното образование в разнообразна среда на много деца инвалиди, които могат да се образоват в обикновените училища, докато други изискват особено интензивни програми.

2. Трудоустрояване

      69. На много хора с инвалидност се отказва трудоустрояване или им се предлага неквалифицирана работа с ниско заплащане. Вярно е, че дори и при това положение може да се демонстрира как при правилна оценка, обучение и трудоустрояване огромното мнозинство от инвалидите могат да изпълняват голям брой задачи в съответствие с преобладаващите работни норми. Във времена на безработица и икономически сътресения инвалидите са обикновено първите уволнени и последните отново наети. В някои индустриализирани страни, изпитващи ефекта от икономическа рецесия, степента на безработица сред инвалидите е двойно по-голяма в сравнение с останалите, търсещи работа. В много страни са вземани различни мерки и развивани различни програми за създаването на работни места на хора с инвалидност. Това включва защитени работилници, защитени територии, специално предназначени позиции, квотни схеми, субсидии за работодатели, които обучават и по-късно наемат инвалиди, кооперативи на и за инвалиди, и т.н. Фактическият брой на работниците с инвалидност, трудоустроени по обикновен или специален начин е много по-малък от броя на работоспособните хора с увреждания. По-широкото прилагане на ергономичните принципи води до адаптиране на работното място, инструментите, машините и оборудването на сравнително ниска цена, което помага да се разширят възможностите за трудоустрояване на инвалиди.

      70. Много от хората с увреждания, особено в развиващите се страни, живеят в селскостопанските райони. Когато семейната икономика е базирана на селското стопанство или свързана с него дейност и когато съществуват традиционните разширени семейства е възможно на инвалидите да се дадат за изпълнение някои полезни задачи. Тъй като повечето семейства се преместват от селскостопанските райони към градските центрове, а работата на село става по-механизирана и по-комерсиална, паричните транзакции заменят бартерните системи, разширеното семейство като институция се дезинтегрира, трудоустрояването на инвалидите става все по-трудно. Поради пренаселеността на градските райони, конкуренцията за трудоустрояване е голяма, а икономически продуктивните дейности са оскъдни. Много инвалиди от тези райони страдат от принудително бездействие и стават зависими; други трябва да прибягнат до просия.

3. Социални въпроси

      71. Пълното участие в основните единици на обществото, семейството, социалните групи и общности е същността на човешкия опит. Правото на изравняване на възможностите за такова участие е залегнало в Универсалната декларация за човешките права и трябва да се приложи към всички хора, включително и към инвалидите. В действителност обаче хората с увреждания често нямат възможност за пълно участие в дейностите на социокултурната система, от която те са част. Това се получава поради физическите и социалните бариери, които са издигнати от невежество, безразличие и страх.

      72. Отношението и поведението на обществото често изключва инвалидите от социалния и културния живот. Хората са склонни да избягват връзки и лични контакти с инвалиди. Широко разпространените предразсъдъци и дискриминация, засягащи инвалидите и степента, до която те са изключени от нормални социални отношения, създават психологически и други проблеми на тези хора.

      73. Често пъти професионалистите и друг обслужващ персонал, с който инвалидите са в контакт, не могат да оценят потенциала за участие на инвалидите в нормален социален живот и така не допринасят за интеграцията на тези хора.

      74. Заради тези бариери често пъти е трудно или невъзможно за инвалидите да имат близки и интимни връзки с другите членове на обществото. Бракът и родителството често пъти са недостижими за хора, които са идентифицирани като "инвалиди", дори когато няма функционални ограничения, изключващи тази възможност. Нуждите на умствено затруднените хора от лични и социални връзки, включително и сексуално партньорство, сега са все по-признати.

      75. Много хора с инвалидност са не само изключени от нормален социален живот в тяхната общност, но фактически те са ограничени в рамките на определени институции. Въпреки че "колониите за прокажени" от миналото бяха частично ликвидирани и големите институции сега са по-малко на брой от преди, прекалено много хора днес все още са институционализирани, при положение че няма нищо в тяхното състояние, което да оправдава това.

      76. Много инвалиди са изключени от активно участие в живота на обществото, защото вратите са прекалено тесни за минаването на инвалидни колички; стълбите, водещи до сградите, автобусите, влаковете, самолетите не могат да бъдат изкачени; телефоните и ключовете за осветлението не могат да бъдат достигнати; санитарните възли също не могат да бъдат ползвани от инвалиди. По същия начин тези хора могат да бъдат изключени и поради друг тип бариери, например устната комуникация, която пренебрегва слухово увредените, и писмената информация, която пренебрегва нуждите на зрително увредените граждани. Такива бариери се явяват в резултат от невежество и липса на загриженост; те съществуват независимо от факта, че повечето от тях могат да бъдат избегнати на не много висока цена, ако има добро планиране. Макар че някои страни въведоха законодателство и започнаха кампании за обществено образоване, за да се елиминират такива препятствия, проблемът си остава нерешен.

      77. Общо, съществуващите услуги, приспособления и социални дейности за превенция на уврежданията, рехабилитацията на инвалидите и тяхната интеграция в обществото са тясно свързани с правителственото и общественото желание и възможности да се отделят ресурси за приходи и услуги на групи от населението, които са в неизгодно положение.

Д. Инвалидността и новия международен икономически ред

      78. Трансферът на ресурси и технологии от развитите към развиващите се страни, както се очаква в рамките на новия международен икономически ред, а така също и други уговорки за засилване икономиките на развиващите се държави, ако се приложат на практика, ще облагодетелстват населението на тези страни, включително и инвалидите. Подобряването на икономическите условия в развиващите се страни и особено в техните селскостопански райони ще създаде нови възможности за трудоустрояване на инвалидите и необходимите ресурси за превенция, рехабилитация и изравняване на възможностите. Трансферът на подходящи технологии, ако се управлява правилно, може да доведе до развитието на индустрия, специализирана за масово производство на технически помощни средства за справяне с ефектите от физически, умствени или сензорни увреждания.

      79. Международната стратегия за развитие за Третата декада на Обединените нации (бележка под линия: Резолюция 35/56 на Генералната асамблея) постановява, че трябва да се положат особени усилия за интегрирането на инвалидите в процеса на развитие и следователно вземането на ефективни мерки за превенция, рехабилитация и изравняване на възможностите е необходимо да бъде основна задача. Позитивните действия в тази област ще бъдат част от по-общите усилия за мобилизиране на всички човешки ресурси за развитие. Промените в международния икономически ред трябва да вървят ръка за ръка с вътрешни промени, целящи постигането на пълно включване на групи от населението в неизгодно положение.

Е. Последствия от икономическото и социалното развитие

      80. Колкото по-успешни са усилията за развитие, водещи до по-добро хранене, образование, жилищно настаняване, санитарни условия и здравни грижи, толкова по-добри са възможностите за превенция на уврежданията и лечение на инвалидността. Прогресът в тази насока може да бъде много улеснен в области като:

      а) обучение на персонал за социална помощ, обществено здравеопазване, медицина, образование и трудова квалификация;

      б) подобрен капацитет за местно производство на приспособления, необходими на инвалидите;

      в) установяване на система за социални услуги и социално осигуряване, кооперативи и програми за взаимопомощ на национално и общностно ниво;

      г) подходяща професионална ориентировка и служби за професионална квалификация, а така също и повишаване на възможностите за заетост на инвалидите.

      81. Докато икономическото развитие води до промяна на размера и разпределението на населението, до преобразуване на стила на живот, до промени в социалната структура и връзки, службите, необходими за решаване на човешките проблеми, обикновено не се подобряват и разширяват достатъчно бързо. Такъв дисбаланс между икономическото и социалното развитие увеличава трудностите за интегрирането на инвалидите в техните общности.

III. Предложения за прилагането на Световната програма за действие по отношение на инвалидите

А. Увод

      82. Целите на Световната програма за действие по отношение на инвалидите са да се подпомогне вземането на ефективни мерки за превенция на инвалидността, подобряване на рехабилитацията, равенство и реализирането на пълно участие на инвалидите в социалния живот и развитието. При прилагането на Световната програма трябва да се вземе под внимание особеното положение на развиващите се страни и основно на най-слабо развитите. Твърде сложното изпълнение на задачата за подобряване на жизнените условия на цялото население и общия недостиг на ресурси прави достигането на целите на програмата много по-трудно в тези страни. В същото време трябва да бъде признато, че прилагането на Световната програма за действие само по себе си допринася за процеса на развитие чрез мобилизирането на всички човешки ресурси и при пълно участие на цялото население. Макар че някои страни вече са инициирали или предприемат някои действия, препоръчани в Програмата, е необходимо да се направи много повече. Това се отнася и до страните с висок жизнен стандарт.

      83. Тъй като положението на инвалидите е тясно свързано със средното развитие на национално ниво, решението на проблемите в развиващите се страни зависи до голяма степен от създаването на подходящи международни условия за по-бързо социално и икономическо развитие. Следователно установяването на нов международен икономически ред е в директна връзка с прилагането целите на програмата. От особена важност е, че притокът на ресурси към развиващите се страни ще бъде значително увеличен, както е съгласувано в Международната стратегия за развитие за Третата декада на Обединените нации.

      84. Достигането на тези цели изисква многосекторна и мултидисциплинарна глобална стратегия за комбинирана и координирана политика и действия, свързани с изравняване на възможностите на инвалидите, ефективни рехабилитационни услуги и мерки за превенция.

      85. Инвалидите и техните организации трябва да бъдат консултирани за по-нататъшното развитие на Световната програма за действие и нейното прилагане. Във връзка с това трябва да бъдат положени всякакви усилия, за да се окуражи формирането на организации на инвалидите на местно, национално, регионално и международно ниво. Техните уникални познания, базирани на опита, могат да дадат значителен принос за планирането на програми и услуги за хората с инвалидност. Чрез техните дискусии по тези въпроси те представят гледната точка, най-широко обхващаща всички притеснения на инвалидите. Тяхното влияние върху отношението на обществото е достатъчно основание за консултации с тях и като сила за промяна те имат значително влияние за превръщането на проблемите, свързани с инвалидността в приоритети за обществото. Самите инвалиди трябва да имат основно влияние в оценката на ефективността на политиката, програмите и услугите, предвидени за тяхно облагодетелстване. Специални усилия трябва да бъдат положени за включването на умствено увредените хора в този процес.

Б. Национални действия

      86. Световната програма за действие е предвидена за всички народи. Времето за нейното прилагане и изборът на приоритетни части могат да варират в отделните държави в зависимост от съществуващата ситуация и техните ресурси, ниво на социално-икономическо развитие, културни традиции, а така също и техния капацитет да формулират и приложат дейностите, посочени в Програмата.

      87. Националните правителства носят крайната отговорност за прилагането на мерките, препоръчани в тази част. Независимо от различните форми на управление в отделните страни местните власти и другите органи на управление от обществения и частния сектор ще бъдат призовани да прилагат националните мерки, съдържащи се в Световната програма за действие.

      88. Страните членки трябва спешно да инициират национални дългосрочни програми за достигане на целите на Световната програма за действие; такива програми трябва да бъдат неразделна част от общата национална политика за социално-икономическо развитие.

      89. Въпросите, засягащи инвалидите, трябва да бъдат разглеждани в рамките на общ контекст, а не отделно. Всяко министерство или друг ръководен орган от частния и обществения сектор, работещи в специфична област, трябва да бъдат отговорни за въпросите, свързани с инвалидите, които са от тяхна компетентност. Правителствата трябва да установят фокусна позиция, например национална комисия, комитет или подобен орган, който да наблюдава прилагането на Световната програма за действие от правителствените и неправителствените агенции и организации. Установените механизми трябва да включват всички засегнати страни, включително и организациите на инвалидите. Органът-наблюдател трябва да има достъп до всички, които вземат решения дори и на най-високо ниво.

      90. За да се приложи Световната програма за действие от страните членки е необходимо:

      а) да планират, организират и финансират дейностите на всяко ниво;

      б) да създадат чрез законодателството необходимата законова база и органи за постигането на набелязаните цели;

      в) да се осигурят възможности за ликвидиране на бариерите, препятстващи пълното участие;

      г) да се осигурят рехабилитационни услуги с оказването на хранителна, социална, медицинска, образователна помощ и трудова квалификация с необходимите технически помощни средства;

      д) да се създадат или пуснат в действие подходящи обществени или частни организации;

      е) да се подкрепи създаването и развитието на организации на хората с увреждания;

      ж) да се подготви и разпространи информация, свързана със Световната програма за действие сред всички слоеве на населението, включително и сред хората с инвалидност и техните семейства;

      з) да се окуражава общественото образование, за да се осигури по-широко разбиране на ключовите въпроси, отнасящи се до Световната програма за действие и нейното прилагане;

      и) да се улеснят проучванията, свързани със Световната програма за действие;

      й) да се окуражава техническата помощ и коопериране, свързани със Световната програма за действие;

      к) да се улесни участието на хората с инвалидност и техните организации във вземането на решения, свързани със Световната програма за действие.

      91. Страните членки трябва да увеличат помощта си за организациите на инвалидите и да им помогнат да организират и координират представянето на интересите и затрудненията на инвалидите.

      92. Страните членки трябва активно да търсят и окуражават по всеки възможен начин развитието на организации, съставени от/или представящи инвалиди. Такива организации, чиито членове и ръководни органи са инвалиди, или в някои случаи техни роднини имат решаващо влияние. Много от тях нямат средства да се защитават и да се борят за техните права.

      93. Страните членки трябва да установят директен контакт с такива организации, да осигурят канали за тяхното влияние върху правителствената политика и вземането на решения във всички области, които ги засягат. За тази цел държавите трябва да окажат финансова подкрепа на организациите на инвалидите.

      94. Организации и други органи на всички нива трябва да гарантират, че хората с инвалидност могат да участват в техните дейности във възможно най-голяма степен.

2. Превенция на уврежданията, инвалидността и затрудненията

      95. Технологията за превенция и контрол на повечето видове инвалидност е на разположение и се подобрява непрекъснато, но не винаги се използва пълноценно. Страните членки трябва да вземат подходящи мерки за превенция на уврежданията и инвалидността и да осигурят разпространението на съответни знания и технологии.

      96. Координирани програми за превенция са необходими за всички нива на обществото. Те трябва да включват:

      а) общностно базирана система за първоначална здравна грижа, която да достига до всички слоеве на населението - особено селските райони и бедните градски квартали;

      б) ефективни грижи и консултации за майките и децата, а така също и консултации за семейно планиране и семеен живот;

      в) обучение за храненето и прилагането на подходящи диети - специално за майките и децата. Това включва производството и използването на храни, богати на витамини и други добавки.

      г) имунизация срещу заразни болести, което е във връзка с Разширената програма за имунизиране на Световната здравна организация;

      д) система за ранно откриване и ранна интервенция;

      е) правила за безопасност и обучителни програми за превенция на злополуките вкъщи, на работното място, по пътищата и по време на отдих;

      ж) адаптиране на работната среда, приспособленията и осигуряване на трудови здравни програми, за да се предотвратят случаи на инвалидизиране по време на работа и професионални заболявания;

      з) мерки за контролиране на непредпазливата употреба на лечение, медикаменти, алкохол, тютюн и други стимуланти или успокоителни, за да се предотвратят случаите на инвалидизиране от натравяния, особено сред децата и старите хора. Особено обезпокоителен е ефектът върху неродените деца, ако бременните жени злоупотребяват с такива субстанции;

      и) дейности в областта на образованието и общественото здраве, които да допринесат за постигането стил на живот, осигуряващ максимална защита срещу причинителите на увреждания;

      й) устойчиво образование на обществото и професионалистите, а така също и информационни кампании, свързани с програми за превенция на инвалидността;

      к) подходящо обучение за медицинския и парамедицинския персонал, който може да бъде призован за оказване на помощ на жертвите при извънредни ситуации;

      л) превантивни мерки, включени в обучението на селскостопанските работници, които да помогнат за намаляването на инцидентите, водещи до инвалидност;

      м) добре организирана трудова квалификация и практика на работниците с цел да се предотвратят инциденти по време на работа, водещи до инвалидност в различна степен. Трябва да се обърне внимание на факта, че в развиващите се страни често се използват остарели технологии. В много случаи тези технологии са доставени от индустриализираните страни. Старите технологии, неподходящи за условията в развиващите се страни, заедно с ниската квалификация на работниците и незадоволителните мерки за охрана на труда, допринасят за повишаване броя на инцидентите.

      3. Рехабилитация

      97. Страните членки трябва да развият и осигурят рехабилитационни услуги, необходими за достигането на целите на Световната програма за действие.

      98. Страните членки се окуражават да осигурят за всички хора здравни грижи и свързани с тях услуги, необходими за елиминирането или намаляването на инвалидизиращия ефект от уврежданията.

      99. Това включва осигуряването на социални, здравни и трудови услуги, необходими на инвалидите за достигането на оптимално ниво на функциониране. В зависимост от фактори като разселване на населението, география и етап на развитие услугите могат да бъдат предложени по следните канали:

      а) общностно базирани работници;

      б) общите служби, осигуряващи здравни, образователни и трудови услуги;

      в) други специализирани служби, когато общите методи са неприложими за оказването на услуги.

      100. Страните членки трябва да осигурят достъп до технически помощни средства, подходящи при местните условия за всички, за чието функциониране или независимост те са от основна важност. Необходимо е да се осигурят технически помощни средства по време на и след рехабилитационния процес. Трябва да се даде възможност за поправка или замяна на остарелите приспособления.

      101. Необходимо е инвалидите, които имат нужда от такива приспособления, да имат финансовите ресурси, а така също и практическата възможност да ги купят и да се научат да ги използват. Импортните такси или други процедури, които могат да блокират достъпа до тях, трябва да бъдат елиминирани в страните вносителки. Важно е да се подкрепя местното производство на технически помощни средства, като се вземат предвид технологичните, социалните и икономическите условия, при които ще бъдат използвани. Развиването на такова производство трябва да следва средното технологично развитие в определена страна.

      102. За да се стимулира местното производство на помощни средства, страните членки трябва да обмислят създаването на национални центрове, натоварени с тази отговорност. В много случаи съществуващите специални училища, технологични институти и т.н. могат да служат като база за това. Във връзка с това е необходимо да се обмисли регионално коопериране.

      103. Страните членки се окуражават да включват в общите системи за социални услуги персонал, компетентен да осигурява консултации и друга помощ за справяне с проблемите на инвалидите и техните семейства.

      104. Когато ресурсите на общите социални служби са недостатъчни за посрещането на тези нужди, могат да се открият специални институции, докато се подобри качеството на общата система.

      105. В рамките на наличните ресурси страните членки се окуражават да инициират всякакви специални мерки за осигуряването на пълен комплект от услуги на инвалидите в селските и бедните градски райони.

      106. Инвалидите не трябва да бъдат отделяни от техните семейства и общности. Системата от услуги трябва да взема предвид проблемите с транспортирането и комуникациите; нуждата от подпомагащи социални, здравни и образователни услуги; съществуването на често пъти рискови жизнени условия. Особено в бедните градски райони съществуват социални бариери, които възпрепятстват инвалидите да търсят и получават услуги. Държавите членки трябва да осигурят справедливо разпределение на тези услуги според нуждите сред всички групи от населението във всички географски райони.

      107. Здравните и социални услуги за умствено увредените хора са били пренебрегвани в много страни. Психиатричните грижи за тези хора трябва да бъдат придружени от социална подкрепа и указания, като се има предвид, че те и техните семейства често пъти са под особено напрежение. Където има на разположение такива услуги, продължителността на чакането и вероятността от прехвърляне от една институция към друга са намалени. В случаите когато умствено затруднените хора са допълнително обременени с проблеми от умственото заболяване, трябва да се гарантира, че здравният персонал, който осигурява услугите за тях е наясно със специфичните нужди, породени от увреждането.

4. Изравняване на възможностите

А) Законодателство

      108. Страните членки трябва да поемат отговорността и да гарантират, че на инвалидите са предоставени равни права с останалите граждани.

      109. Страните членки трябва да вземат необходимите мерки за елиминирането на всякакви дискриминационни практики, като се обърне специално внимание на инвалидността.

      110. При оформянето на националното законодателство, касаещо човешките права, и с респект към националните комитети или подобни координиращи национални органи, ангажирани с проблемите на инвалидността, специално внимание трябва да бъде обърнато на условията, които могат да имат неблагоприятен ефект върху възможността на инвалидите да упражняват правата и свободите, гарантирани за техните съграждани.

      111. Страните членки трябва да обърнат внимание на специфичните права, такива като право на образование, работа, социална сигурност и защита срещу нечовешко или унизително отношение, като те се разгледат през перспективата за приложение и към инвалидите.

Б) Физическа околна среда

      112. Страните членки трябва да работят, за да стане околната среда достъпна за всички, включително и за хора с различна по вид инвалидност, както е посочено в параграф 8 на този документ.

      113. Страните членки трябва да приемат политика за наблюдение на степента на достъпност при планирането на селища, включително и в селските райони на развиващите се страни.

      114. Страните членки се окуражават да приемат политика, гарантираща достъпа на инвалидите до всички обществени сгради и съоръжения, държавни жилища и транспортната система. Освен това трябва да се вземат мерки за подобряване на достъпа до съществуващите обществени сгради, жилища, съоръжения и транспорт навсякъде, където това е възможно, особено като се използват случаите, когато се извършват ремонти и подновяване.

      115. Страните членки трябва да окуражават осигуряването на подпомагащи инвалидите услуги, така че те да могат да живеят колкото е възможно по-самостоятелно в своите общности. Работейки в тази насока, трябва да се гарантира, че хората с увреждания имат възможността сами да развиват и управляват тези услуги, както вече се прави в някои страни.

В) Поддържане на доходите и социалното осигуряване

      116. Всяка страна членка трябва да работи за включването в нейната система на закони, правилници и постановления, обхващащи общите и спомагателните цели на Световната програма, отнасящи се до социалното осигуряване.

      117. Държавите членки трябва да гарантират, че инвалидите имат равни възможности да добият всички форми на доходи и социално осигуряване. Този процес трябва да бъде съобразен с икономическата система и степента на развитие на страните членки.

      118. Където социалното осигуряване, социалното застраховане или други подобни системи съществуват за цялото население, те трябва да бъдат преразгледани, за да е сигурно, че на инвалидите и техните семейства са гарантирани необходимите облаги и услуги за превенция на инвалидността, рехабилитация и изравняване на възможностите. Трябва също така да се види дали правилниците, регулиращи тази система, приложими за осигуряващите и получаващите услуги, не изключват или не дискриминират хора с увреждания. Установяването и развитието на обществена система за социални грижи, трудова безопасност и защита на здравето е основна предпоставка за достигането на набелязаните цели.

      119. Необходимо е да има лесно достъпна процедура, чрез която инвалидите и техните семейства могат да апелират за безпристрастно изслушване срещу решения, засягащи техните права или облагодетелстване.

Г) Образование и квалификация

      120. Държавите членки трябва да приемат политика, която да признава правата на инвалидите за равни образователни възможности с останалите граждани. Образованието на децата с увреждания трябва да се осъществява доколкото е възможно в обикновените училища. Отговорността за тяхното обучение трябва да носят образователните власти и законите за задължително образование трябва да се отнасят и до децата с всички видове увреждания, включително и най-тежките.

      121. Държавите членки трябва да позволяват по-голяма гъвкавост при прилагането спрямо инвалидите на всякакви правила, отнасящи се до възрастта за приемане в училище, преминаването от клас в клас и когато е необходимо - гъвкава  процедурата за изпитване.

      122. Трябва да бъдат спазени основни критерии при развиването на образователните услуги за деца и възрастни с инвалидност. Тези услуги трябва да бъдат:

      а) индивидуализирани, базирани на нуждите, преценени съгласувано между властите, администраторите, родителите и учениците с увреждания, като се поставят ясно установени цели на програмата и краткосрочни подцели, които регулярно да се преглеждат и където е необходимо да се ревизират;

      б) достъпно разположени - училището да бъде на подходящо разстояние за пътуване от дома на ученика, или мястото, където той е отседнал, освен ако не съществуват специални обстоятелства;

      в) обширни - обслужващи всички хора със специални нужди без значение на тяхната възраст или степен на инвалидност и такива, че нито едно дете в училищна възраст да не бъде изключено от образователния процес поради остротата на неговата инвалидност, или да получи образователна услуга със значително по-ниско качество от останалите деца;

      г) предлагащи определен избор, съизмерим с обхвата на специалните нужди за дадена общност.

      123. Интегрирането на децата с инвалидност в общата образователна система изисква планиране от всички засегнати групи.

      124. Ако по някаква причина съоръженията на обикновените училища са неподходящи за някои деца с инвалидност, обучението им за определен период от време трябва да бъде организирано в специални учебни заведения. Качеството на тези училища трябва да бъде равно на това в общата образователна система и те да са тясно свързани с нея.

      125. Включването на родителите във всички нива на образователния процес е жизнено важно. На родителите трябва да се оказва необходимата помощ да осигурят доколкото е възможно нормална семейна обстановка за децата с инвалидност. Персоналът трябва да бъде обучен да работи с родителите на децата с инвалидност.

      126. Държавите членки трябва да осигурят участието на инвалидите в разработването на образователните програми, като се обърне специално внимание на селскостопанските райони.

      127. Ако приспособленията в курсовете за възрастни не са подходящи за посрещане на нуждите на някои инвалиди, необходимо е да се открият специални курсове или обучителни центрове, докато се модифицират обикновените програми. Държавите членки трябва да дадат възможност на инвалидите за образование на университетско ниво.

Д) Трудоустрояване

      128. Държавите членки трябва да приемат политика и подпомагаща структура от услуги, за да се гарантира, че инвалидите в градските и селските райони имат равна възможност за продуктивно и доходно трудоустрояване на открития трудов пазар. На трудоустрояването в селското стопанство и развиването на подходящи инструменти и приспособления трябва да се обърне особено внимание.

      129. Страните членки могат да подпомогнат интегрирането на инвалидите на открития трудов пазар чрез различни мерки, такива като поощрително ориентирана квотна система, резервирани или посочени работни места, заеми или безвъзмездна помощ за стартиране на малък бизнес и кооперативи, сключване на специални договори или приоритетни права за производство, намаление на данъците, договорни отстъпки или друга техническа и финансова помощ за предприятията, трудоустрояващи инвалиди. Държавите членки трябва да подпомагат развитието на технически приспособления и да улесняват достъпа на хората с увреждания до тях или до друга помощ, която им е необходима, за да вършат работата си.

      130. Политиката и подпомагащите структури обаче не трябва да ограничават възможностите за трудоустрояване и не трябва да възпрепятстват жизнеността на частния сектор в икономиката. Държавите членки трябва да запазят способността си да вземат различни мерки съобразно тяхното вътрешно положение.

      131. Трябва да има взаимно коопериране на централно и местно ниво между правителството и организациите на работодателите и работниците, за да се развие обща стратегия и предприемат общи действия с оглед да се осигурят повече и по-добри възможности за трудоустрояване на инвалидите. Това коопериране може да се отнася до политиката за набиране на кадри; мерки за подобряване на работната среда, за да се избегнат затруднения, наранявания и увреждания; мерки за рехабилитация на работници, пострадали по време на работа или пригаждане на работни места съобразно изискванията за хора с увреждания.

      132. Тези услуги трябва да включват трудова оценка и ръководство за действие, трудова квалификация (включително и такава, осигурена в обучителни работилници), трудоустрояване и последващо наблюдение. Защитеното трудоустрояване трябва да бъде на разположение на тези, които заради своите специални нужди или особено тежка инвалидност може да не се справят с изискванията на конкурентното трудоустрояване. За тях трябва да има специални производствени работилници, надомна работа, схема за самонаемане; малки групи от хора с тежка инвалидност могат да бъдат настанени на работа при защитени условия в индустриалните предприятия.

      133. Когато действат като работодатели централните и местните власти могат да насърчават трудоустрояването на хора с инвалидност в обществения сектор. Законите и правилниците не трябва да издигат бариери пред трудоустрояването на инвалидите.

Е) Отдих

      134. Държавите членки трябва да гарантират, че инвалидите имат същите възможности за отдих, както останалите граждани. Това включва възможността да се посещават ресторанти, кина, театри, библиотеки и т.н., а така също и курорти, спортни арени, хотели, плажове и други места за отдих. Държавите членки трябва да предприемат действия за отстраняването на всички препятствия до центровете за почивка. Туристическите власти, пътническите агенции, хотелите, доброволните организации и други, включени в организирането на отдиха или възможностите за пътуване трябва да предлагат услугите си на всички и да не дискриминират инвалидите. Това включва например справка за достъпността да бъде регулярно подавана в общата информация, адресирана до обществото.

Ж) Култура

      135. Държавите членки трябва да гарантират, че инвалидите имат възможността да използват своя творчески, артистичен и интелектуален потенциал напълно, не само за тяхно собствено облагодетелстване, а така също за обогатяване на общността. Ето защо трябва да бъде осигурен достъп до културна дейност. Ако е необходимо, специални усилия може да се положат, за да се посрещнат нуждите на хора с умствени или сензорни увреждания. Това може да включва комуникационни средства за глухите, литература на брайл или касети за зрително увредените и материали за четене, адаптирани с индивидуалния умствен капацитет на инвалида. Културните дейности включват танци, музика, литература, театър и пластични изкуства.

З) Религия

      136. Трябва да се вземат мерки, за да се гарантира, че хората с инвалидност имат възможност да се облагодетелстват напълно от религиозните дейности, упражнявани в общността. По този начин ще стане възможно и пълното участие на инвалидите в тези дейности.

И) Спорт

      137. Важността на спорта за хората с инвалидност става все по-призната. Следователно държавите членки трябва да окуражават всички форми на спортна дейност на хората с увреждания чрез осигуряването на подходящи съоръжения и правилна организация на тези дейности.

5. Общностна дейност

      138. Държавите членки трябва приоритетно да осигурят информация, обучение и финансова помощ на местните общности за развитието на програми, които да доведат до достигане целите на Световната програма за действие.

      139. Трябва да се работи за окуражаване и улесняване кооперирането на местните общности и обмяната на информация и опит. Правителствата, облагодетелствани от международната техническа помощ и техническо коопериране по въпросите на инвалидността трябва да гарантират, че благата от тази помощ ще достигнат общностите в най-остра нужда.

      140. Важно е да се подкрепи активното участие на местните власти, агенции и общностни организации, такива като граждански сдружения, профсъюзи, женски организации, организации на потребителите, служебни клубове, религиозни органи, политически партии и асоциации на родителите. Всяка общност може да учреди подходящ орган, в който организациите на инвалидите да имат влияние и да служи за отправна точка за комуникация и координация при мобилизирането на ресурсите и инициирането на различни дейности.

6. Обучение на персонала

      141. Всички власти, отговорни за развитието и осигуряването на услуги за инвалиди, трябва да обърнат внимание на въпросите, свързани с персонала и особено набирането и обучението на специалистите.

      142. Обучението на базираните в общността работници, натоварени с ранното откриване на уврежданията, осигуряването на начална помощ, отпращането към необходимите служби и последващ контрол са жизнено важни, както и обучението на медицинските екипи и други свързани с тях центрове. Винаги, когато е възможно, услугите трябва да са свързани помежду си и да бъдат интегрирани от първоначалната медицинска грижа през училището до развитието на общностните програми. Държавите членки трябва да развият и засилят обучението на лекарите, в което да се наблегне на инвалидностите, причинени от безразборната употреба на някои фармацевтични продукти. Трябва да се ограничи продажбата на определени частно патентовани лекарства, чиято неконтролирана употреба в дългосрочен план може да доведе до рискове за здравето на отделни личности и обществото.

      143. Ако услугите, свързани с умствена и физическа инвалидност, са насочени към нарастващ брой хора, необхванати до настоящия момент, е необходимо да се осигурят допълнително здравни и социални работници в съответните общности. Някои от техните дейности са вече свързани с превенцията и обслужването на инвалидите. Те ще имат нужда от специално ръководство и инструкции, например за елементарни рехабилитационни мерки и техники в помощ на инвалидите и техните семейства. Ръководствата може да бъдат съставени от рехабилитационни специалисти на общностно или районно ниво в зависимост от това каква територия трябва да покрият. Специално обучение ще е необходимо за професионалистите от периферните райони, които ще бъдат отговорни за наблюдението на местните програми за хора с увреждания и за връзката между рехабилитационните и другите служби на разположение в региона.

      144. Държавите членки трябва да гарантират, че общностните работници получават освен специализирани знания и умения, обширна информация, отнасяща се до социалните, хранителните, медицинските, образователните и квалификационните нужди на хората с инвалидност. Общностните работници с подходяща подготовка и надзор могат да осигурят повечето от услугите, необходими на инвалидите и могат да бъдат изключително ценни за преодоляване недостига от специалисти. Тяхното обучение трябва да включва подходяща информация за контрацептивните технологии и семейното планиране. Доброволците също могат да осигурят много полезни услуги и други форми на подкрепа. Необходимо е повече да се наблегне на разширяването на знанията, капацитета и отговорностите на осигуряващите други услуги в тази област, които вече са на работа в общностите като учители, социални работници, професионалисти и спомагателен здравен персонал, администратори, правителствени специалисти по планиране, общностни лидери, духовни и семейни консултанти. Личностите, работещи в обслужващите програми за инвалиди, трябва да бъдат обучени да разбират причините и важността на търсенето, стимулирането и подпомагането на пълното участие на инвалидите и техните семейства във вземането на решения, засягащи грижите, лечението, рехабилитацията и по-нататъшното трудоустрояване и организиране на живота.

      145. Специалното обучение на учители е динамично поле за действие и когато е възможно то трябва да се провежда в страната, където ще се прилагат знанията или поне на място със сходна културна основа и ниво на развитие.

      146. Осигуряването на подходящи програми за обучение на обикновени и специални учители е предпоставка за успешна интеграция. Концепцията за интегрирано образование трябва да бъде отразена във всички програми за обучение на учители.

      147. Когато се обучават специални учители е важно да се покрие колкото е възможно по-широк спектър от знания, тъй като в много развиващи се страни се налага един учител да изпълнява функцията на мултидисциплинарен екип. Трябва да се отбележи, че не винаги е необходимо и желателно особено високо ниво на квалификация и че мнозинството от персонала идва от средно и по-ниско ниво на обучение.

7. Информация и обществено образование

      148. Държавите членки трябва да насърчават обширни обществено информационни програми за правата, приноса и непосрещнатите нужди на хората с инвалидност, които да достигнат до всички засегнати и до обществото като цяло. Във връзка с това промяната на отношението е от особена важност.

      149. Напътствия и ръководства трябва да бъдат подготвени след консултации с организациите на инвалидите. Необходимо е да се окуражават масмедиите да дават точно и акуратно описание, а така също и добро представяне на инвалидността и хората с инвалидност по радиото, телевизията, филмите, фотографските материали и печата. Основното в тези напътствия е инвалидите да имат възможност да представят сами проблемите си пред обществото и да предлагат как те да бъдат решени. Включването на информация за реалностите на инвалидността в програмите за обучение на журналисти трябва да се окуражава.

      150. Обществените власти са отговорни за адаптирането на информацията, която подават така, че тя да достигне до всички, включително и до инвалидите. Това не се отнася само до информацията, спомената по-горе, но така също за всяка информация, засягаща гражданските права и задължения.

      151. Необходимо е да бъде създадена обществена информационна програма, за да е сигурно, че най-уместната информация достига до всички слоеве на населението. В добавка към обикновените медии и другите нормални канали за комуникация внимание трябва да бъде обърнато на:

      а) подготвянето на специални материали за информиране на инвалидите и техните семейства за правата, облагите и услугите на тяхно разположение, а така също и стъпките, които трябва да се предприемат, за да се коригират провалите и нарушенията в системата. Тези материали трябва да са във формат, достъпен за ползване и разбираеми за хората със зрителни, слухови или други комуникационни ограничения;

      б) подготвянето на специални материали за групи от населението, които не са лесно достижими чрез нормалните канали за комуникация. Такива групи може да са разделени от различните езици, култура, ниво на грамотност, географски разстояния и други фактори;

      в) приготвянето на нагледни материали, аудио-визуални презентации и ръководства за местните социални работници в отдалечените райони и във всички случаи, когато нормалните форми за комуникация са по-малко ефективни.

      152. Държавите членки трябва да гарантират, че текущата информация, свързана с програми, услуги, законодателство, институции, експертиза и технически помощни средства е на разположение на инвалидите, техните семейства и професионалистите.

      153. Властите, отговорни за общественото образование, трябва да осигурят представянето на систематична информация за реалностите на инвалидността и нейните последствия, а така също и за превенцията, рехабилитацията и равните възможности на инвалидите.

      154. Хората с увреждания и техните организации трябва да имат равен достъп, трудоустрояване, адекватни ресурси и професионална подготовка за участие в средствата за информация, за да могат да се изразяват свободно в масмедиите и да споделят своята гледна точка и опит с останалата общественост.

В. Международни действия

1. Общи аспекти

      155. Световната програма за действие, така както е приета от Генералната асамблея, установява международен дългосрочен план, базиран на разширени консултации с правителствата, различни органи в системата на Обединените нации, междуправителствени и неправителствени организации, включително и организации на хора с увреждания. Прогрес в постигането на целите на програмата може да бъде реализиран по-бързо, ефективно и икономично, ако се поддържа тясно сътрудничество на всички нива.

      156. С оглед ролята, която ще играе Центърът за социално развитие и хуманитарни въпроси към отдела за международни икономически и социални проблеми, извършил планирането в Обединените нации в областта на превенцията на инвалидността, рехабилитацията и изравняването на възможностите на инвалидите, и именно заради това този център трябва да бъде отправна точка за координиране и мониторинг за прилагането на Световната програма за действие, включително нейното разглеждане и оценка.

      157. Фондът, учреден от Генералната асамблея за Международната година на инвалидите, трябва да бъде използван за посрещане исканията за помощ на развиващите се страни и организации на инвалиди в по-нататъшното прилагане на Световната програма за действие.

      158. Като цяло съществува нуждата от приток на ресурси към развиващите се страни, за да се постигнат целите на Световната програма за действие. Следователно Генералният секретар ще търси нови пътища и средства за набиране на фондове и ще вземе необходимите следващи мерки за мобилизиране на ресурсите. Доброволните вноски от правителства и частни източници трябва да бъдат окуражавани.

      159. Административният комитет за координиране трябва да обмисли намесването в Световната програма за действие на организации в системата на Обединените нации и трябва да използва съществуващите механизми за връзка и координация на политиката и действията, включително и общи подходи за техническо коопериране.

      160. Международните неправителствени организации трябва да се присъединят към общите усилия за изпълнение целите на Световната програма за действие. Съществуващите връзки между такива организации и системата на Обединените нации трябва да бъдат използвани за тази цел.

      161. Всички международни организации и органи трябва да се кооперират и да помагат на организации, обединяващи или представящи инвалиди и да се гарантира, че те имат възможност да изкажат мнението си, когато се дискутират въпроси, свързани със Световната програма за действие.

2. Човешки права

      162. За да стане реалност мотото на Международната година на инвалидите "Пълно участие и равенство", много спешно във всички звена на ООН бяха премахнати бариерите, което означава, че комуникациите са напълно на разположение на хора със сензорни увреждания и се приема план за действие, включващ административна политика и практика, с която да се окуражава трудоустрояването на инвалиди в системата на Обединените нации.

      163. В определянето статуса на хората с инвалидност, с респект към човешките права, приоритет трябва да се даде на използването на договореностите в ООН и други инструменти, а така също и споразуменията на други международни организации в системата на Обединените нации, които защитават човешките права на всички граждани. Този принцип се съдържа в мотото на Международната година на инвалидите: "Пълно участие и равенство".

      164. Организациите и органите, включени в системата на ООН и отговорни за подготвянето и администрирането на международни споразумения и договорености, а така също други инструменти, които могат да имат директно или индиректно влияние върху живота на инвалидите, трябва да гарантират, че напълно са взети предвид всички аспекти на тяхното положение.

      165. Държавните екипи, работещи по договореностите, свързани с човешките права, трябва да обръщат специално внимание в своите доклади за приложението на споразуменията за положението на хората с увреждания. Работната група към Съвета за икономически и социални въпроси, натоварена с проучването на докладите, отнасящи се до международната договореност за икономически, социални и културни права и Комисията за човешки права, имаща функцията да проверява докладите по споразумението за граждански и политически права, трябва също да обръщат внимание на тези аспекти от докладите.

      166. Може да съществуват определени условия, възпрепятстващи възможността на инвалидите да упражняват своите човешки права и свободи, признати за всички хора. Тогава Комисията по човешките права трябва внимателно да разгледа тези условия.

      167. Националните комитети или подобни координиращи органи, занимаващи се с проблемите на инвалидите, трябва така също да обръщат внимание на тези условия.

      168. Инцидентите на грубо нарушение на човешките права, включително и мъченията, могат да бъдат причина за умствена или физическа инвалидност. Комисията за човешките права трябва да разгледа тези нарушения с цел да предприеме мелиоративни действия.

      169. Комисията за човешките права трябва да продължи да обмисля методи за достигане на международно коопериране за прилагането на общопризнати основни права за всички, включително и за инвалидите.

3. Техническо и икономическо коопериране

а) Междурегионална помощ

      170. Развиващите се страни изпитват все по-големи трудности за мобилизирането на достатъчно ресурси за посрещане на притискащите ги нужди на инвалидите и милионите онеправдани хора в тези страни. Те са изправени пред нарастващите изисквания на приоритетните сектори, такива като селското стопанство, аграрното и индустриалното развитие, контрола на населението и т.н., свързани с основните нужди. Техните усилия следователно трябва да бъдат подкрепени от международната общност съобразно линията на параграф 82 и 83 (по-горе), и притокът на ресурси към развиващите се страни трябва да бъде значително увеличен, както е отбелязано в Международната стратегия за развитие през Третата декада за развитие на Обединените нации.

      171. Тъй като повечето международни технически кооперации и донорски агенции могат да подкрепят националните усилия на базата на официални искания от страна на правителствата, по-големи усилия трябва да бъдат насочени в приемането на програми, отнасящи се до инвалидите, за да се информират правителствата каква точно помощ да търсят от тези агенции.

      172. Виенският план за действие (бележка под линия: Обединени нации - Документ IYDP/SYMP/L.2/Rev. 1 от 16 март 1982), подготвен от Световния симпозиум на експертите по техническо коопериране на развиващите се страни и техническа помощ за превенция на инвалидността и рехабилитация на хората с увреждания, може да бъде ръководство за действията по прилагането на техническото коопериране, свързано със Световната програма за действие.

      173. Онези организации в системата на ООН, които имат мандат, ресурс и опит в областите, свързани със Световната програма, трябва да търсят заедно с правителствата, към които са акредитирани, начини да се допълнят съществуващите или планираните проекти в различни сектори с компоненти, отговарящи на нуждите на инвалидите и превенцията на инвалидността.

      174. Всички международни организации, чиито дейности имат отношение към финансовото или техническо коопериране, трябва да бъдат окуражени да гарантират, че приоритетът им е съгласуван с изискванията на държавите членки за помощ при превенцията на инвалидността, рехабилитацията и изравняването на възможностите, които са в съответствие с техните естествени приоритети. Такива мерки ще гарантират съсредоточаването на значителни ресурси в капиталови инвестиции и текущи разходи за услуги, свързани с превенцията, рехабилитацията и изравняването на възможностите. Тези действия трябва да бъдат отразени в програмите за икономическо и социално развитие на всички многостранни и двустранни подпомагащи агенции, включително технологичното коопериране сред развиващите се страни.

      175. В търсенето на сътрудничество с правителствата за по-добро посрещане на нуждите на инвалидите различни организации в системата на ООН, а така също и двустранни или частни институции трябва тясно да координират техните вложения, за да бъде приносът им по-ефективен за достигането на набелязаните цели.

      176. Тъй като повечето от вече включените организации на ООН имат специфична отговорност да насърчават установяването на проекти или да добавят компоненти към тях, насочени към хората с инвалидност, между тях трябва да бъде постигнато по-ясно разделение на отговорностите, за да се подобри отклика на Обединените нации на предизвикателството на Международната година на инвалидите и Световната програма за действие:

      а) Обединените нации и по-специално отделът за техническо коопериране, съвместно с други специализирани агенции, правителствени и неправителствени организации, трябва да движи дейностите по техническото коопериране в подкрепа на прилагането на Световната програма за действие; във връзка с това Центърът за социално развитие и хуманитарни въпроси към отдела за международните икономически и социални проблеми трябва да продължи да оказва основна помощ в прилагането на Световната програма за действие с проекти и дейности, свързани с техническото коопериране;

      б) програмата за развитие на ООН трябва да продължи работа в своето поле за действие, като отделя специално внимание в нормалните си програми и процедури на проектните изисквания на правителствата, които специално отговарят на нуждите на инвалидите и превенцията на инвалидността. Трябва особено да се окуражи техническото коопериране за превенция на инвалидността, рехабилитацията и изравняването на възможностите чрез използването на различни програми и услуги, такива като техническо коопериране между развиващите се страни, глобални и междурегионални проекти и Временния фонд за наука и технологии;

      в) главните усилия на UNICEF ще продължат да бъдат насочени към по-добри превантивни мерки, включващи по-голяма помощ за здравните услуги на майките и децата, здравно образование, контрол на болестите и подобряване на храненето; за тези, които вече са инвалидизирани, UNICEF насърчава развитието на интегрирани образователни проекти и подпомага рехабилитационните дейности на общностно ниво, използвайки скромни местни ресурси;

      г) специализираните агенции в рамките на своя мандат и отговорности, на базата на искания от правителствата, трябва да помагат за посрещане нуждите на хората с увреждания, използвайки шанса, предложен в програмния процес в отделни страни и поставяне началото на регионални, междурегионални и глобални проекти, а така също и чрез използване на техните собствени ресурси, когато това е възможно. Техните различни сфери на отговорности в този смисъл трябва да бъдат както следва:

      Международна организация по труда - трудова рехабилитация, охрана на труда и здравето на работещите;

      UNESCO - образование на децата и възрастните с инвалидност;

      Световна здравна организация - превенция на инвалидността и медицинска рехабилитация;

      Организация по храните - подобряване на храненето;

      д) В своите дейности по отпускане на заеми многостранните финансови институции трябва да вземат сериозно предвид целите и предложенията на Световната програма за действие.

б) Регионална и двустранна помощ

      177. Регионалните комисии на Обединените нации и други регионални органи трябва да окуражават регионалното и подрегионалното коопериране в областите: превенция на инвалидността, рехабилитация и изравняване на възможностите. Те трябва да наблюдават прогреса в техните региони, да идентифицират нуждите, да събират и анализират информация, да спонсорират дейностно ориентирани проучвания, да дават съвети и да се ангажират в техническото коопериране. Те трябва да включат в тяхната дейност планиране, проучване и развитие, подготовка на информационни материали и обучение на персонала; те трябва като временна мярка да улесняват дейностите по техническото коопериране между развиващите се страни, които са свързани с целите на Световната програма за действие. Те трябва да насърчават развитието на организациите на инвалидите като основен ресурс за разгръщането на дейностите, споменати по-горе в този параграф.

      178. Държавите членки, в сътрудничество с регионалните органи и комисии, трябва да бъдат окуражавани да основат регионални или подрегионални институции или офиси, натоварени да защитават интересите на инвалидите, като се консултират с организациите им и други подходящи международни организации. Друга функция е подпомагането на дейностите, споменати по-горе. Важно е да се разбере, че функцията на тези институции не е да осигуряват директни услуги, а да подпомагат иновативни концепции, като общностно базирана рехабилитация, координация, информация, обучение и съвети за организационното развитие на инвалидите.

      179. Страните донори трябва да се опитат да намерят средства в своите програми за двустранна и многостранна техническа помощ да отговорят на исканията на страните членки, свързани с националните или регионалните мерки за превенция на инвалидността, рехабилитацията и изравняването на възможностите. Тези мерки трябва да включват подпомагане на подходящи агенции и организации, които да разширят кооперираното уреждане на въпроси в или между регионите. Агенциите за техническо коопериране трябва активно да назначават на работа инвалиди във всички нива и дейности, включително и на ключови позиции.

4. Информация и обществено образование

      180. Обединените нации трябва да продължат дейностите за предизвикване на обществена загриженост относно целите на Световната програма за действие. Във връзка с това определени служби трябва редовно и автоматично да снабдяват с информация отделите за обществена информация със сведения за техните дейности, за да може да им бъде дадена гласност чрез пресконференции, специални рубрики, бюлетини, брошури, радио, телевизионни и всякакви други подходящи форми.

      181. Всички агенции, включени в проекти и програми, които са свързани със Световната програма за действие, трябва да продължат усилията си да информират обществеността. Необходимо е да се направят проучвания от онези агенции, чието поле на действие изисква включване в такава дейност.

      182. Обединените нации в сътрудничество със специализираните агенции трябва да разработят иновативни подходи за използването на различни медии, които да разпространяват информация, включително отнасяща се до принципите и целите на Световната програма за действие, до аудитория, недостигана редовно от конвенционалните медии или непривикнала да използва тези медии.

      183. Международните организации трябва да помагат на националните и общностните органи в подготвянето на програми за обществено образование, като предлагат план, учебни материали и основна информация за целите на Световната програма за действие.

Г. Проучване

      184. С оглед на това, че са налице много малко знания за мястото на инвалидите в различните култури, което определя отношението и поведението спрямо тях, съществува нужда да се проведат проучвания, изследващи социокултурните аспекти на инвалидността. Това ще доведе до по-добро разбиране на отношенията между инвалиди и здрави хора в различните култури. Резултатите от тези проучвания ще направят възможно предлагането на подходи, съобразени с реалностите на човешката среда. По-нататък е необходимо да се положат усилия за развиването на социални индикатори, свързани с образованието на инвалидите, като така ще се анализират проблемите и ще се правят съответните план-програми.

      185. Държавите членки трябва да развият програма за проучване на причините, видовете и инцидентите, довели до увреждания или инвалидност, а така също икономическите и социалните условия на инвалидите, наличността и ефикасността на съществуващите ресурси за справяне с техните проблеми.

      186. От особена важност са и изследвания, свързани с участието на инвалидите и други социални и икономически въпроси, засягащи техния живот или живота на семействата им. Необходимо е да се разбере как обществото се справя с тези проблеми. Някои данни за проучванията може да се вземат от националните статистически служби и бюрата по преброяване на населението; трябва да се подчертае обаче, че проучванията, насочени специално към инвалидността, са по-полезни и резултатни от данните, събрани при общите преброявания на населението.

      187. Съществува също нужда да се окуражават проучвания с оглед направата на по-добри технически помощни средства. Особени усилия трябва да се посветят на намирането на решения, които са подходящи за технологичните и икономическите условия в развиващите се страни.

      188. Организацията на обединените нации и нейните специализирани агенции трябва да следват тенденциите за провеждане на международно проучване по въпросите на инвалидността и свързаните с нея проблеми, за да се идентифицират съществуващите нужди и приоритети, когато се набляга на нови подходи във всички форми на дейност, препоръчани в Световната програма за действие.

      189. Обединените нации трябва да окуражават и подпомагат изследователски проекти, предвидени да повишат познанието по въпросите, третирани в Световната програма за действие. Организацията на обединените нации трябва да е запозната с резултатите от проучванията в различни страни и да се отнася с разбиране към предложенията за решаване на висящите въпроси. ООН трябва така също да обърне повече внимание на използването на резултатите от проучванията и разпространението на информация за тях. Много препоръчително е да се поддържа постоянна връзка с центровете за обработка на информация.

      190. Регионалните комисии на Обединените нации и други регионални органи трябва да включат в своите планове за дейност проучвания с цел да помогнат на правителствата при прилагането на предложенията, съдържащи се в Световната програма за действие. Ключът за максимална ефективност на разходите за проучванията е да се разпространява и обменя информация за резултатите от тях. Международните правителствени и неправителствени агенции трябва да играят активна роля за установяването на механизъм за сътрудничество между регионалните и местните институции за съвместни изследвания и обмен на информация.

      191. Проучвания на медицинско, психологично и социално ниво обещават намаляване на физическата, умствената и социалната инвалидност. Необходимо е да се развият програми, които включват идентифицирането на областите, където вероятността от прогрес след проучване е висока. Разликата между развитите и развиващите се страни не трябва да пречи на плодотворното сътрудничество, тъй като много проблеми са с универсален характер.

      192. Изследвания в следните области са ценни за развитите и развиващите се страни:

      а) клинични изследвания за ограничаването на събития, причиняващи инвалидност; оценка на личностния функционален капацитет в медицински, психологически и социален аспект; оценка на рехабилитационните програми, включително и информационните аспекти.

      б) проучвания за преобладаването на инвалидността, функционалните ограничения на инвалидите, условията, при които те живеят и проблемите, с които се сблъскват;

      в) проучване на здравните и социалните услуги, включително и придобивките и разходите при различните политики за рехабилитация и грижа за хората с увреждания, начини да се направят програмите колкото е възможно по-ефективни и търсене на алтернативни подходи. Проучвания на грижите за инвалидите в общността са особено подходящи за развиващите се страни, а оценката на експерименти и демонстрационни програми представлява интерес за всички. На разположение е много информация, която може да бъде продуктивна при вторичен анализ.

      193. Здравните и социалните научноизследователски институти трябва да бъдат окуражавани да провеждат проучвания и събират информация за инвалидите. Приложните изследвания са от особена важност за разработването на нови техники за получаване на услуги, подготовка на информационни материали, подходящи за различни езикови и културни групи и обучение на персонал, съобразено с условията в даден регион.

Д. Мониторинг и оценка

      194. Особено важно е оценката на положението на инвалидите да се прави периодично и основната линия трябва да бъде вземането на мерки за подобряване. Най-важните критерии за оценка на Световната програма за действие са предложени в мотото на Международната година на инвалидите: "Пълно участие и равенство". Мониторинг и оценка трябва да се провеждат периодично на международно и регионално ниво, а така също и на национално ниво. Индикаторите за оценка трябва да бъдат избрани от отдела за международни икономически и социални проблеми към Обединените нации след консултации със страните членки, съответните агенции в ООН и други организации.

      195. Системата на Обединените нации трябва да прави периодично оценка на прогреса, постигнат в прилагането на Световната програма за действие и във връзка с това трябва да избере подходящи индикатори след консултации с държавите членки. Комисията за социално развитие трябва да играе важна роля в това отношение. ООН, заедно със специализираните агенции, трябва да развият подходящи системи за събиране и разпространение на информация, за да се гарантира подобрението на програмите на всички нива на базата на резултатите от оценката. Във връзка с това Центърът за социално развитие и хуманитарни въпроси ще играе важна роля.

      196. От регионалните комисии ще се изисква да правят мониторинг и оценка, което ще допринесе за формирането на глобалното оценяване на международно ниво. Други регионални и международни органи ще бъдат окуражавани да вземат участие в този процес.

      197. На национално ниво оценката на програмите за инвалиди трябва да се прави периодично.

      198. Статистическите служби, заедно с други органи, специализирани агенции и регионални комисии са натоварени да се кооперират с развиващите се страни за разработването на реалистична и практична система за набиране на данни, базирани както на тотално преброяване, така и на представителни извадки. Може би е подходящо с оглед различните видове инвалидност да се подготви техническо ръководство, указващо как да се използват проучванията на домакинствата за набиране на специфична статистика, която да бъде основен инструмент и рамка, справочник за стартирането на програми след Международната година на инвалидите за подобряване положението на хората с увреждания.

      199. В изпълнението на тази обширна задача Центърът за социално развитие и хуманитарни въпроси трябва да играе главна роля, подкрепен от Статистическата служба на ООН.

      200. Генералният секретар трябва да докладва периодично за усилията на Обединените нации и специализираните агенции да наемат повече инвалиди и да направят съоръженията и информацията по-достъпни за тях.

      201. На базата на резултатите от периодичната оценка и развитието на световната икономика и социалното положение може да се наложи периодично да се ревизира Световната програма за действие. Тези ревизии трябва да се правят всеки пет години. Първата е през 1987 г. и тя е базирана на доклада на Генералния секретар пред Четиридесет и втората сесия на Генералната асамблея. Този преглед трябва да бъде част от процеса за преглед и оценка на Третата декада на Международната стратегия за развитие.

Справочник за международни и български институции, свързани с човешките права

      Това е четвъртата книга, която читалището издава по проект на Демократическата комисия при Посолството на САЩ в България. Вече бяха отпечатани на брайлов шрифт Универсалната декларация за правата на човека, Стандартни правила за изравняване на възможностите на хората с увреждания и Световна програма за действие по отношение на хората с инвалидност.

      В изложението са посочени адресите на най-важните институции на ООН, ЕС и България, свързани със защитата на правата на човека и в частност - на хората с увреждания. Накратко е представена и възможната процедура за защитата на тези права пред някои от институциите.

Организация на обединените нации

www.un.org

      UN Headquarters

      First Avenue at 46th Street

New York, NY 10017

ООН в България

      ул. Хан Крум н-р 25

      П.К. 700, София 1040, България

Телефон: (+-35-92; 96-96-100

Факс: (+-35-92; 981-31-84

www.un-bg.bg/index.php5

Комитет за човешките права към Организацията на обединените нации

      Няма нужда да сте адвокат или да разбирате сложни законови наредби, за да се обърнете към този комитет. Въпреки това има точни изисквания, които трябва да се изпълнят, за да има молбата ви ефект. Като начало трябва да са изчерпани всички легални мерки, които могат да се вземат в дадената държава, тоест не можете директно да се обърнете към комитета като първа инстанция. Обръщенията не могат да са анонимни. Освен това трябва да сте сигурни, че държавата, срещу която подавате оплакване, е ратифицирала документа, който гаранрира дадени човешки права. В противен случай държавата не е обвързана с никави задължения и съответно комисията няма отношение по този въпрос. Друго изискване е вашият проблем да не е обект на анализ от друга международна правозащитна организация в момента. Самият текст на обръщението към Комитета за защита на човешките права е свободен, но въпреки това има няколко основни момента, които трябва да се отразят: Име, задължително подпис, националност, място и дата на раждане, държавата, срещу която се оплаквате, след това трябв в хронологичен ред да се изложат събитията, които имат отношение към вашия случай, както и мерките, които са взети на местно ниво - съд, органи на властта (с посочени дати). Трябва също да се приложат и всички документи, които имат отношение към случая като съдебни решения, извадки от националния закон, който третира вашия случай. Трябва в текста ясно да изразите защо мислите, че има нарушение на вашите права. Ако става въпрос не за вас, а за друг човек трябва да се обясни защо той/тя не може да се обърне сам към тази институция. Трябва също да се каже дали в момента или преди това сте се обръщали към друга международна организация. Оплакването трябва да е на един от работните езици на комисията. Изпраща се по пощата. По имейл могат да се правят само ограничени запитвания. Ако вашият случай бъде приет за разглеждане от комитета, държавата получва 6 месеца срок да отвърне на вашите твърдения. След нейния отговор вие имате два месеца за доуточняващи отговори, след което комитета взема решение, което е финално. Има и по-бърза процедура, но тя е само ако се прецени, че ако не се вземат мерки ще настъпят необратими последици. За такива спешни случаи могат да се пращат обръщения по факса.

      Адресът на комитета за човешките права към Организацията на обединените нации е:

      Petitions Team

      Office of the High Commissioner for Human Rights

      United Nations Office at Geneva

      1211 Geneva 10, Switzerland

Fax: +41-22/917-90-22 (за особено спешни въпроси)

      E-mail:

tb-petitions@ohchr.org

Икономически и социален съвет на ООН

      По всички въпроси, спадащи към пълномощията на делегацията - изборът на помощни организации, публикуването на документация и техническото обслужване на срещите на Икономическия и социален съвет, можете да се обърете към:

      Отдел по въпросите на Генералната асамблея и управление на конференцията

      Филиал по въпросите на Икономическия и социален съвет

      Ms. Jennifer DeLaurentis

      Secretary of ECOSOC

Phone: +1(212) 963-46-40

Fax: +1 (212) 963-59-35

      Информация за изборите и кандидатурите:

      Ms. Nancy Beteta

Phone: +1(212) 963-5722

Fax: +1(212) 963-59-35

      E-mail:

beteta@un.org

      По всички въпроси, отнасящи се до докладите и реалното обслужване на срещите на Икономическия и социален съвет, се обръщайте към:

      Department for Economic and Social Affairs

      Office for ECOSOC Support and Coordination

      Director

      Mr. Nikhil Seth

Tel: +1(212) 963-18-11

Fax: +1(212) 963-17-12

      За общи запитвания:

ecosocinfo@un.org

Европейският съд по правата на човека

      I. Какви дела може да разглежда съдът?

      1. Европейският съд по правата на човека е международен орган, който, при определени условия може да разглежда жалби, подадени от лица, оплакващи се от нарушение на гарантираните им от Конвенцията за защита правата на човека права. Тази Конвенция е международен договор, по силата на който известен брой европейски държави се задължават да осигурят спазването на някои основни права. Тези гарантирани права са изброени в самата Конвенция, а така също и в Протоколи н-р 1, 4, 6 и 7, приети само от част от държавите. Желателно е да се запознаете с тези текстове и с приложените към тях формулирани от държавите резерви.

      2. Ако считате, че Вие лично и директно сте засегнат от нарушение на едно или повече от тези основни права от страна на една от държавите, Вие можете да подадете жалба в съда.

      3. Съдът може да разглежда само оплаквания, свързани с нарушения на правата, изложени в Конвенцията и нейните Протоколи. Съдът не е апелативен съд спрямо националните съдилища и не може нито да отменя, нито да променя решенията им. Също така, съдът не може да се застъпва пряко във Ваша полза пред органа, срещу който е насочена жалбата Ви.

      4. Съдът може да разглежда само жалби, които са директно насочени срещу държавите, ратифицирали Конвенцията или съответния Протокол и само ако те засягат събития, настъпили след определена дата. Тази дата е различна в зависимост от това срещу коя държава е насочена жалбата и в зависимост от това дали се отнася до право, залегнало в самата Конвенция или в някой от Протоколите към нея.

      5. Вие можете да отправяте жалби до съда само срещу действия и решения на властите на някоя от тези държави (законодателна, административна, съдебна и др.). Съдът не може да разглежда жалби срещу частни лица или частни организации.

      6. Съгласно условията на Член 35 т. 1 от Конвенцията, съдът може да разгледа дадена жалба само след изчерпване на всички вътрешноправни средства и само ако тя е внесена в срок от шест месеца, считано от датата, на която е взето окончателното решение. Съдът няма да е в състояние да разгледа нито една жалба, която не удовлетворява тези изисквания за допустимост.

      7. Ето защо, абсолютно небходимо е, преди да подадете жалба до съда, Вие да сте изчерпали всички правни средства в съответната държава, посредством които бихте могли да получите удовлетворение на Вашите искания, в противен случай трябва да докажете, че тези средства биха се оказали неефикасни. Съответно, Вие трябва първо да сте сезирали местните съдилища, включително и най-висшата инстанция, компетентна да разгледа въпроса. Пред нея трябва да сте повдигнали съществото на жалбата, която имате намерение впоследствие да представите пред съда.

      8. Използувайки съответните правни средства, Вие сте длъжни да се съобразявате с местните процесуални правила, включително със спазването на сроковете. Ако, например Вашият иск е бил отхвърлен поради неспазване на сроковете или на правилата относно компетенцията на някой орган, или при неправилно следване на съдебната процедура, съдът няма да е в състояние да се занимаие с жалбата Ви.

      9. Ако, обаче, се оплаквате от съдебно решение, не е необходимо да правите опити за преразглеждане на делото, след като сте изчерпали нормалните процедурни средства за обжалване в съдилищата. Не е нужно, също така да използувате безспорни производства, нито да сте искали помилване или амнистия. Петиции (отправени до Парламент, Държавен глава или Правителство, министър или омбудсман) няма да бъдат считани за ефективни вътрешноправни средства.

      10. След като бъде произнесено решението на най-висшия компетентен национален съдебен или друг орган, разполагате със срок от шест месеца, в рамките на който можете да подадете жалба до съда.

      11. Срокът престава да тече при първото получаване в съда или на Вашето първо писмо ясно излагащо, макар и в най-обобщен вид, предмета на жалбата, която искате да подадете или при получаване попълнения формуляр на жалбата. Едно първо писмо, съдържащо само искане за информация, не е достатъчно за да бъде прекъснат шестмесечния срок, който трябва да спазите.

      12. За информация, повече от 90% от разглежданите от Съда жалби се отхвърлят поради неспазване на някое от описаните по-горе условия за допустимост.

      II. Как да подадете жалба до съда

      13. Официалните езици на съда са английски и френски, но ако това е по-лесно за Вас, можете да пишете до Секретариата на съда и на официалния език на една от държавите, ратифицирали Конвенцията.

      14. Жалби до съда могат да се подават само по пощата (не по телефона). Ако изпратите Вашата жалба по електронна поща или факс, трябва да потвърдите това и с изпращането й по пощата. Личното Ви идване до Страсбург с цел да изложите устно обстоятелствата по Вашия случай е безпредметно.

      15. Цялата кореспонденция по Вашата жалба трябва да бъде отправена на следния адрес:

      The Registrar

      European Court of Human Rights

      Council of Europe

      F-67075 STRASBOURG CEDEX.

      Моля, не използвайте телбод, тиксо, както и не подвързвайте документите, които изпращате до съда. Всички страници трябва да бъдат номерирани последователно.

      16. При получаване на Вашето първо писмо или на формуляра на жалбата, Секретариатът на съда ще Ви отговори, съобщавайки Ви, че на Ваше име е заведена преписка (чиито номер трябва да бъде посочван в цялата следваща кореспонденция). Впоследствие от Вас може да бъде поискана допълнителна информация, документи или подробности по Вашите жалби. От друга страна, Секретариатът на съда не може да Ви информира относно законите в държавата, против която се оплаквате, нито да Ви дава правни съвети относно прилагането и тълкуването на националните закони.

      17. Във Ваш интерес е да водите акуратно кореспонденцията си със Секретариата на съда. Всякакво забавяне на отговора Ви или липсата на такъв, биха могли да бъдат изтълкувани като признак за това, че Вие повече не сте заинтересуван от продължаването на разглеждането на жалбата Ви. Така например, ако не отговорите на писмо, изпратено Ви от Секретариата на съда в срок от една година, досието Ви ще бъде унищожено.

      18. Ако считате, че Вашата жалба засяга някое от правата гарантирани от Конвенцията или Протоколите й и че изложените по-горе условия са удовлетворени, Вие трябва да попълните внимателно и четливо формуляра на жалбата и да ни го върнете в срок от максимум шест седмици.

      19. Съгласно условията на Член 47 от Правилника на съда, от съществено значение е в жалбите си да излагате следното:

      a) кратко резюме на фактите, по които се оплаквате и изложение на оплакванията Ви;

      b) да посочите кои от Правата Ви по Конвенцията считате, че са нарушени;

      c) да представите списък на официалните решения по Вашия случай, посочвайки датата на всяко решение, съда или органа, който е взел това решение и накратко подробностите по самото решение. Приложете към писмото си копие на пълния текст на тези решения. (Документите няма да Ви бъдат върнати. Ето защо, във Ваш интерес е да изпращате само копия, а не оригинали.)

      20. Член 45 от Правилника на съда изисква формулярът на жалбата да бъде подписан от Вас като жалбоподател или от Ваш представител.

      21. Ако желаете самоличността Ви да не бъде разкривана, може да заявите това, излагайки причините, поради които настоявате за подобно отклонение от нормалното правило за осигуряване публичен достъп до информацията по делата. съдът може да даде съгласието си за осигуряване анонимност в изключителни случаи и когато това е надлежно оправдано.

      22. Ако искате да подадете жалба до съда чрез адвокат или друг представител, Вие трябва да изпратите заедно с формуляра на жалбата пълномощно, с което го упълномощавате да действа от Ваше име. Представител на юридическа личност (фирма, асоциация и др.) или на група лица, трябва да представи доказателство за законното си право да ги представлява. При представяне на първоначалната жалба, Вашият представител (ако има такъв) не трябва задължително да е адвокат. Трябва да се отбележи, обаче, че по-нататък в хода на процедурата представителят на жалбоподателя, ако не са предвидени специални изключения, трябва да бъде адвокат с право да упражнява професията си в една от страните, ратифицирали Конвенцията. Адвокатът трябва да има най-малко пасивни познания на един от официалните езици на съда (английски или френски).

      23. Съдът не гарантира юридическа помощ, с която да Ви подпомогне за плащането на адвокат при написването на първоначалната Ви жалба. На по-късен етап на процедурата, след като бъде взето решение от съда да съобщи жалбата Ви на съответното правителство с цел получаване на писмен отговор, е възможно да се разгледа дали Вие бихте имали право на безплатна юридическа помощ, ако средствата Ви са недостатъчни за плащане хонорарите на адвокат и ако отпускането на такава помощ бъде счетено за необходимо за правилното протичане на разглеждането на делото. Отпускането на правна помощ не означава, че съдът ще Ви намери адвокат. По принцип Вие трябва да изберете и упълномощите свой адвокат.

      24. Вашето дело ще се гледа безплатно и Вие ще бъдете уведомявани от Секретариата на съда за хода му. Тъй като процедурата е предимно писмена, няма смисъл да се явявате лично в съда.

      Резерви към Конвенцията - България

      Резерва и декларация, съдържащи се в инструмента за ратифициране, депозиран на 7 септември 1992 г.

            Резерва

      Разпоредбите на втората алинея на член 1 от Допълнителния протокол не засягат обхвата или съдържанието на член 22, алинея 1 от Конституцията на Република България, според който: "Чужденците и чуждестранните юридически лица не могат да придобиват право на собственост върху земя освен при наследяване по закон. В този случай те следва да прехвърлят собствеността си".

            Декларация

      Разпоредбите на второто изречение на член 2 от Допълнителния протокол не следва да се тълкуват като налагащи на държавата допълнителни финансови задължения, свързани с образователни заведения със специфична философска или религиозна ориентация, освен задълженията на българската държава, заложени в Конституцията и в действащото в страната законодателство.

Български Хелзинкски Комитет

      От тях можете да получите помощ под формата на правна консултация или защита в сферата на човешките права.

      Програмата на БХК за правна защита съществува от 1995 г. Основен компонент в проекта е застъпничество пред вътрешните и международните съдилища при нарушени човешки права. Правната програма е извоювала редица вътрешни и международни правни победи в областта на граждански искове срещу полицията; решения на Европейския съд по правата на човека, на Комитета на министрите на Съвета на Европа и на Международната организация по труда. С предоставянето на правна помощ програмата цели да поощри привеждането на българското законодателство в съответствие с международните стандарти в областта на човешките права, както и да стимулира по-добро разбиране на правозащитните стандарти сред практикуващите юристи. Програмата също така изготвя и становища пред Конституционния съд по дела, които поставят правозащитни проблеми. В индивидуални случаи правната програма може да окаже правно съдействие, когато се прецени, че са нарушени основните човешки права и свободи. Съдействието се изразява в безплатни правни консултации на граждани или в процесуално представителство пред българските съдилища и Европейския съд по правата на човека в следните случаи:

      - свръхупотреба на сила от правоприлагащите органи;

      - нарушения правата на човека в затворените институции;

      - нарушения свободата на изразяване (свободата на словото);

      - правото на мирно събрание;

      - правото на свободно изповядване на религия;

      - незаконната дискриминация;

      - ограничение правото на справедлив процес.

      Писма с искания за правно съдействие се приемат само в писмен вид на пощенски адрес П.К. 146, София 1504 или на eлектронния адрес на правната програма на БХК:

legal@bghelsinki.org,

на вниманието на Свилен Овчаров.

      Приемат се само копия на документи и молим да се уточнява дали е необходимо връщането на документите. В 30-дневен срок се изпраща писмен отговор за възможността на БХК да окаже правно съдействие по случая.

      Поради изключително високия брой искания за правно съдействие, Правната програма не е в състояние да предостави такава винаги. Правната програма не оказва съдействие и не взима отношение в следните случаи:

      - имотни спорове или реституция;

      - ведомствени жилища;

      - пенсии или други социални придобивки;

      - трудови спорове;

      - спорове относно наемни правоотношения и други облигационни права.

      Български хелзинкски комитет

      ул. Върбица н-р 7, София 1504,

      телефон/факс:

02/943-48-76, 02/944-067-0, 02/943-44-05

      електронна поща:

bhc@bghelsinki.org

Хюман Райтс Уоч

      е друга организация, занимаваща се с човешките права. Нейната дейност е основно даване на публичност и фокусиране на медийното внимание върху нарушения на човешките права. Ето някои от техните адреси:

      Avenue des Gaulois, 7

      1040 Brussels

Tel: 32-(2/732-20-09

Fax: 32-(2/732-04-71

hrwbe@hrw.org

      9 rue Cornavin

      1201 Geneva

Tel: +41-22/738-04-81

Fax: +41-22/738-73-91

hrwgva@hrw.org

      Human Rights Watch

      Poststrasse 4-5

      10178 Berlin, Germany

Tel. +49/0/30-259-306-10

Fax. +49-(0/30-25-93-06-29

berlin@hrw.org

Амнести Интернешънъл

      е правозащитна организация с функции подобни на Хюман Райтс Уоч. Тя също има много публикации и се стреми да направи известни нарушенията на човешките права. Освен това се обръщат към Държавни институции с препоръки и анализи за определени случаи. Последната им работа в България е свързана с Домовете за деца с умствени и физически увреждания, както и за възрастни с умствени увреждания и условията за живот в тях. Тяхната намеса е довела до подобрение в тези институции. От интернет-адресът може да се намери форма за сигнал за нарушение на човешки те права. А може да се пише и на физическия адрес. Амнести Интернашънъл има много широка мрежа от членове - около 1,8 милиона, на чиято доброволна помощ разчитат.

            Web-site

www.amnesty.org

      На тази страница е формата за сигнал. Тя е адресирана към международния секретариат:

amnesty.org/contacts/contact_us/eng-000

Telephone: +44-20-741-355-00

Fax: +44-20-795-611-57

            Address

      1 Easton Street, London

      WC1X 0DW, UK

      International secretariat

Европейският икономически и социален комитет - гласът на гражданското общество

            Адрес:

      199 rue Belliard, B-1040 Brussels

Телефон: 322-546-90-11;

            Интернет:

www.esc.eu.int

Европейският омбудсман - разследване на вашите жалби

            Адрес:

      1 Avenue du President Robert Schuman, B.P. 403 F-67001 Strasbourg

Телефон: 333-88-17-23-13;

            Интернет:

www.euro-ombudsman.eu.int

Европейският супервайзор за защита на данни - закрила на личния ви живот

            Адрес:

      60 rue Wiertz, B-1047 Brussels

Телефон: 322-283-19-00

            Интернет:

www.edps.eu.int

Европейски център по превенция и контрол върху болестите

http://europa.eu.intcomm/healthph/overview/strategy/ecdc/ecdc/en.htm

Информационен център на Европейския съюз

      София 1000, ул. Московска 9

Тел./факс: 359-2/987-07-45

            e-mail:

infocentre@evropa.bg

http://www.evropa.bg.ic

Евро-инфо центрове в България

http://www.eic.bcci.bg/bg/index1.htp

Европейски документационни центрове

http://www.evropa.bg

Народно събрание

      Пл. Народно събрание 2

www.parliament.bg

            Председател

Тел.: 988-36-09; 939-23-34; 981-41-58

Парламентарен омбудсман в България

            Адрес:

      София 1000, ул. Георги С. Раковски н-р 155

Телефон: 02/980-95-10; 810-69-55

Факс: 02/810-69-63

            Електронна поща:

ombudsman-bg@europe.com

www.anticorruption.bg/ombudsman/

Комисия за защита от дискриминация

      бул. Драган Цанков 35

София 1125

Телефон: 02/870-64-46; 02/870-84-48

www.kzd-nondiscrimination.com

Комисия по въпросите на гражданското общество към НС

      Пл. Княз Александър Батенберг 1

            e-mail

kvgo@nt52.parliament.bg

тел.: 987-10-12; 939-32-69; 939-34-67

Факс:: 988-52-76

Комисия по въпросите на децата, младежта и спорта към НС

      Пл. Княз Александър Батенберг 1

Тел.: 939-30-82; 988-43-21;

Факс: 987-83-10

Комисия по Европейска интеграция

      Пл. Княз Александър Батенберг 1

Web kei.parliament.bg

      e-mail:

kei@parliament.bg

      Тел.: 987-38-88; 939-32-82

      Факс: 987-55-03

Комисия по жалбите и петициите на гражданите

Пл. Княз Александър Батенберг 1

            e-mail:

jalbi@parliament.bg

      Тел.: 987-90- 31; тел/факс 939-30-11

Комисия по здравеопазването

      Пл. Княз Александър Батенберг 1

      Тел.: 939-21-86; 987-15-31

Факс: 987-87-68

            e-mail:

475der@nt52.parliament.bg

Комисия по правата на човека и вероизповеданията

      Пл. Княз Александър Батенберг 1

            e-mail:

humanrights@parliament.bg

      Тел.: 939-33-57; 986-27-72

Факс: 987-88-59

Комисия по правни въпроси

      Пл. Княз Александър Батемберг 1

      Тел. Централа: 939-35-14; 987-76-24

Факс: 986-10-86

Комисия по труда и социалната политика

      Пл. Княз Александър Батенберг 1

            e-mail:

410arl@nt52.parliament.bg

      Тел.: 939-22-51; 939-22-45; 988-17-93

Факс: 986-15-23

Министерски съвет

            Министър-председател

      Пл. Княз Александър Дондуков 1

www.government.bg

            e-mail:

primeminister@government.bg

      Централа: 940-29-99

Тел.: 940-27-70

Министерство на здравеопазването

      Пл. Св. Неделя 5

www.mh.government.bg

            e-mail:

minister@mh.government.bg

            Министър:

      Тел.: 930-11-01

            Зам.-министър:

      Тел.: 930-13-08; 930-11-04

            Зам.-министър:

      Тел.: 930-11-05, 930-12-08

Министерство на труда и социалната политика

      П.к. 1051, ул. Триадица 2

www.mlsp.government.bg

            e-mail:

mlsp@mlsp.government.bg

      Централа: 811-94-43;

Факс: 988-44-05

            Гл. секретар:

      Тел.: 988-53-55

Министерство на регионалното развитие и благоустройството

      1202, ул. Св. Кирил и Методий 17-19

www.mrrb.government.bg

      централа.: 940-59

            Министър:

      Тел.: 940-55-17

            Зам.-министър:

      Тел.: 940-52-22

            Зам.-министьр:

      Тел.: 940-55-29

            Зам.-министър:

      Тел.: 940-55-97

            Зам.-министьр:

      Тел.: 940-54-63

            Гл. секретар:

      Тев.: 940-54-43

            Канцелария:

      Тел.: 940-52-71

Факс: 987-25-17

Президентство

      Президентска канцелария, Дирекция

      п.К. 1123, бул. Княз Александър Дондуков 2

www.president.bg

            e-mail:

president@president.bg

      Тел.: 923-92-96; 923-93-33

Съвет по икономическо развитие и социална политика към Президента

      Централа: 923-93-33

Гражданска защита

      Държавна агенция, Дирекция - София-област, бул. Витоша 4

            Директор:

      Тел.: 987-10-93

      Тел.: 987-13-2

Гражданска защита, Държавна агенция, Областна дирекция - София-град

            Директор:

      Тел.: 988-47-94

Факс:. 986-44-65

      Аварийноспасителни дейности, отдел дежурен - 955-55-66

Държавна агенция за закрила на детето

      ул. Триадица 2

www.sacp.govemment.bg

            e-mail:

sacp@sacp.government.bg

            Председател:

      Тел.: 933-90-10

            Секретар:

      Тел.: 933-90-16

            Връзки с

            обществеността:

      Тел.: 933-90-29

      Тел.: 933-90-14; 980-90-79; 933-90-50

      Факс: 980-24-15

Федерация на потребителите в България

      1303, бул. Стефан Стамболов 35А

            Председател:

      Тел.: 931-98-11

      Тел.: 833-32-85

Агенция за хората с увреждания

      1233 София, ул. Софроний Врачански н-р 104-106

      Тел.: 931-80-95; 832-90-73

Факс: 832-41-62

ahu.mlsp.government.bg/