Вестител

февруари 2009 г.
Брой 41, година 11
Издава:
Национално читалище на слепите "Луи Брайл"
адрес: гр. София, пл. "Славейков" 1Б
тел. 988-32-69, 980-32-50
E-mail: nllb@abv.bg и office@nlb.bg
Web: http://nlb.bg и http://nllb.hit.bg


Можете да четете по-стари броеве на списание "Вестител" и на адрес: http://vestitel.hit.bg



 

Редактори:
Спас Карафезов
Яна Йорданова

Предпечатна подготовка и печат: Иван Доброволов
Коректор: Керанка Милушева

Списание "Вестител" се издава с финансовата подкрепа на Globul.

Подписаните материали изразяват мнението на автора и не ангажират редакцията.

Съдържание

 

200 години от рождението на Луи Брайл

Празник без музика не може

Билет в една посока

Бабо, не мога да повярвам, че ти правиш това!

11 Международна конференция за подпомагане на хора със специални потребности чрез компютърните технологии

Наградени творби от литературния конкурс, посветен на 200-годишнината от рождението на Луи Брайл

Моите добри очи

"Тук мъртвите отварят очите на живите."

За брайловото писмо или ода за любовта

Време за отричане на митове

И слепите прогледнаха, четейки

Брайловата грамотност промени начина ми на живот



 


200 години от рождението на Луи Брайл

 

Хората от всички страни на света по свой начин отбелязват тази годишнина. Централните събития се състояха във Франция през седмицата на неговото рождение - 4 януари 1809 година. Посетен бе паметникът му и къщата музей в родното му село Купврей. Присъстващите гости от страната домакин и чужбина се поклониха пред неговата урна в Пантеона на великите синове на Франция. Известни органисти, сред тях и слепи, изпълниха творби за орган в катедралата Парижката Света Богородица.
Читалището, чийто патрон е Луи Брайл, стартира юбилейната годишнина с конкурс за правилно писане и художествено четене на релефното писмо. Той бе финансиран от Агенцията за хората с увреждания по проект, свързан със значението на брайловата писменост. В него участваха ученици и младежи. Успех отбелязаха представителите на училищата за деца с нарушено зрение от София и Варна, както и студенти и млади специалисти. Кулминация стана юбилейното честване в Столичната библиотека на 29 януари 2009 година. В присъствието на Негово превъзходителство Етиен дьо Понсен, посланик на Франция, и заместник-министъра на образованието и науката г-н Кирчо Атанасов, както и други гости, бе отбелязано голямото дело на създателя на писмото за слепи. Представен бе и първият портрет на Луи Брайл, нарисуван от български художник.
Преди 185 години Луи Брайл подреди своите шест точки в две колонки, достъпни за осезанието на пръстите. Чрез възможните 63 комбинации могат да се изпишат буквите, цифрите, нотите, математическите, физическите, химическите и други знаци. Изобретението на Луи Брайл направи слепите хора независими и самостоятелни при писането и четенето. И в нашия 21 век този шрифт остава незаменим. Той с нищо не е заместен от развитието на науката и техниката, но се допълва с новите технологии. Чрез тактилен дисплей текстовете в компютъра стават достъпни за незрящите хора. Говорещите програми са несравними с четенето на вътрешния глас. В това отношение брайловото писмо изравнява слепия с виждащия читател. Напълно верни са думите на лорд Колин Лоу, изречени в сградата на ЮНЕСКО на тема "Езиците на народите" - "Брайловото писмо е сравнимо с език и писменост." И както заявява той изобретението на Луи Брайл е ключ към грамотността.
Национално читалище на слепите обяви и литературен конкурс за написване на есе, посветено на брайловото писмо и неговото значение в живота на слепия човек. Класираните на първите три места творби ще бъдат публикувани в този брой. Българските слепи, както и техните сестри и братя от целия свят, се прекланят пред делото на Луи Брайл, равно със значението на писмеността в историята на човешкото развитие.

Спас Карафезов

обратно в съдържанието

Празник без музика не може



На 29 януари 2009 година Национално читалище на слепите "Луи Брайл" чества 200 години от рождението на своя патрон. По професия Луи Брайл е бил музикант. И едва ли е случайно, че музиката на тържеството беше не само хубава, но и два пъти повече от заплануваната. Неочаквано наложилото се удължаване на програмата разчупи стереотипа на този вид празненства и даде възможност на младите музиканти да покажат, че имат блестящ талант в импровизациите. Олга Коева впечатли гостите с изпълнение на "Патетична соната" от Лудвиг ван Бетовен и демонстрира способностите си не само като музикант, но и като композитор с нейно авторско произведение. Педро Барето, Сияна Миланова и Кийти Жекова, ученици в Музикалното училище, посрещнаха Негово превъзходителство Етиен дьо Понсен с обичаната от всички "Ръченица" на Петко Стайнов. Публиката остана впечатлена от виртуозното изпълнение на рояла на Красимир Чаков, който след това участва и в трио с Лара Ал Дакруни и Енчо Шахънов. Училището за деца с нарушено зрение в София, на което Луи Брайл също е патрон, беше представено от Катрин Витали и Ваня Стефанова, които изпълниха "Унгарски танц" от Брамс, "Ръченица" на Парашкев Хаджиев и откъс от "Пергинт" на Едвард Григ на четири ръце. И въпреки че тържеството протече доста по-различно от предвиденото в програмата, то беше едно достойно признание към делото на Луи Брайл, защото в него думите се редуваха с музика, а участниците показаха своите дарби и умения да боравят и с едното, и с другото. Нещо, което до голяма степен се дължи на шестте точки, превърнали писаното слово в достъпна територия за хората без зрение.


обратно в съдържанието

Билет в една посока

 

На 19 януари 2008 се качих на самолет от София за Лондон, този път с билет в една посока. Не исках да си мисля, че вече съм емигрант, но това беше факт. Щеше ми се да вярвам, че всичко изглежда като преместване в друг град - по-подреден, по-чист, с доста по-различни хора и климат. По-късно се оказа, че не е така. Различните неща са доста повече. Да си емигрант в една страна не е като да си на холидей. Носталгията бавно и сигурно завладява душата. Всичко в родината започва да ти изглежда много красиво и очакваш с нетърпение завръщането. Макар и за малко. Тази болка с времето сигурно отминава, защото гледам около себе си други емигранти, които да им се чуди човек - нито стандарта на живота им е по-висок, отколкото в България, нито пари са събрали, а не си отиват.
Емигрантският живот е голяма тема. Още по-голяма тема е интегрирането в обществото на един сляп емигрант. Няма да я разискваме сега, защото още не съм изпитал на гърба си всичко, което ми предстои. Виждам, че съм ново явление в милионния поток от чужденци, търсещи място в обществото на Великобритания. Сега ми се ще да разкажа повече за мястото, където живея, за нравите на хората и едно пътуване до Франция.
Рочестър е малко градче, почти обединено с още две градчета - Чатам и Струд, под общото име Медуей. Така се казва плавателната река, която пресича и трите населени места. Някога в този район е имало голямо и оживено пристанище, където е работил като чиновник писателят Чарлз Дикенс. Нивото на реката силно се влияе от приливите и отливите в морето. След обяд е пълноводна, а привечер с много силно течение започва да се оттегля, докато по средата остане една спокойна, не толкова голяма река. Оголеното дъно от двете й страни представлява не много красива гледка. По него може да се видят захвърлени колички от близките и по-далечни супермаркети, велосипеди и други боклуци. Странно е забавлението на някои младежи да отмъкнат количката и да я хвърлят в реката. След отлив чайките се спускат и усилено търсят нещо по дъното. Вероятно има малки рибки, които живо ги интересуват.
Рочестър има една главна улица, която, както навсякъде в Англия, се казва "Хай стрийт". Тя е пешеходна зона с малки магазинчета и стари сгради, всяка от които има своя интересна история. На едно малко все още действащо хотелче стои надписът, че тук през 16 век е пренощувал крал Хенри VIII на път за Доувър. На "Хай стрийт" има и много хубави ресторантчета, едно от които се помещава в сграда, строена преди 800 години, но ресторантът в нея е само от 400 години.
През зимата главната улица не е много оживена. Оживление настъпва в петък, когато всички заведения се изпълват с хора. Англичаните са почитатели на бирата. Пият я с удоволствие и се напиват с нея, което мисля, че на мен не може да ми се случи. Друга по-силна напитка е някакъв коктейл с водка - не по моя вкус. Аз пия сайдер - ябълково вино, защото е най-евтино и ми допада повече от бирата. Цената на напитките и храната в заведенията е доста висока. Когато видиш пълните заведения, се чудиш дали наистина има криза с кредитите. Всеки ден по радиото се коментира, че все повече и повече хора не са в състояние да плащат изтеглените заеми за жилища. При това положение те губят собствеността си и понякога продължават да живеят в същата къща, но вече като наематели. Моето лично впечатление е, че англичанинът живее по-нашироко, отколкото му позволява кесията.
Влизаме в един от големите магазини за дрехи с моята съпруга. Тя си купува нещо дребно за 9 лири. Информират я, че ако приеме кредитна карта с 1500 лири в нея, цената на дрехата ще бъде намалена с 20%. Никой не я пита какви доходи има и, ако похарчи тези пари, как ще ги върне. А връщането след определен период от време е със страшни лихви.
През пролетта главната улица става по-оживена. От първи до трети май се отбелязва празникът на коминочистачите. Той много прилича на нашите кукерски празници. На "Хай стрийт" свирят поне десет оркестърчета и до всяко от тях се танцува. Танцьорите са облечени като коминочистачи с шапки, покрити с изкуствени цветя и много звънчета по ботушите. Всеки един от тях държи по една тояга и в определен момент от танца те удрят тоягите една в друга с възгласа "Погледни моята тояга".
На улицата пушат скари, на които се пече бекон и кюфтета. Те се предлагат в питка с много лук. Бирата, макар че струва 4 лири халбата - почти 10 лв. български пари, се лее като из ведро - затова предпочитам да мина без бира. В градината на замъка са разположени въртележки, виенско колело и стрелбища, като на нашите панаири. Качвам се на едно конче на въртележката и за 10 минути се връщам в моето детство.
В ранната привечер след танците ресторантчетата и кръчмите преливат от народ. Масите не са достатъчни за всички, затова някои си вземат напитка и излизат навън. Коминочистачите носят на коланите си тенекиени халби, които отнякъде непрекъснато се пълнят с бира. До късно през нощта се чуват песни и дори приятния глас на една гайда.
На 25 и 26 май се проведоха дикенсовите празници. Отново дойдоха въртележките, но вместо танцьори този път главната улица беше изпълнена с хора, преоблечени като герои на Дикенс. Този празник минава не толкова шумно и не с толкова бира. Все пак е приятно да срещнеш на улицата мистър Пикуик, Оливър Туист или мис Хавишъм.
Като се изключат тези два празника в останалото време животът в градчето е доста скучен. Затова със съпругата ми решихме да го разнообразим с едно пътуване до Франция. Взехме влак до Доувър. Малко градче, което в България е по-популярно с името Дувър. От там тръгват фериботите за Франция. Никога не съм си представял, че фериботът е такова величествено транспортно средство. Пешеходците се качват на него по един ръкав, който се вие нагоре на височината на пететажна сграда. Най-долните два етажа са за камиони,автобуси и леки коли. Те се качват по специални платформи, спуснати от ферибота, над които се вие една арка. Товаренето става много бързо и без никакво видимо напрежение. Когато всичко е готово, корабът се освобождава от въжетата и бавно се изтегля в морето. Платформите се изправят хоризонтално, а след това вертикално нагоре като стават преграда между морето и паркираните автомобили. Арката се спуска надолу във водата и се превръща в нос на ферибота. Следва завой на място на 180 градуса и огромният плавателен съд се понася през Ламанша със скорост почти 40 км в час. На най-горния етаж има прекрасни барчета и ресторанти. Място за сядане има за всеки. Напитките са евтини, защото корабът е безмитна зона, а обстановката супер луксозна. Повечето от френските фериботи носят имена на художници. Заведенията са украсени с репродукции от картини на съответния художник. Панорамните стъкла са от пода до тавана. Едва ли има по-голямо удоволствие от това да съзерцаваш морето през едно такова стъкло с чаша изискана напитка в ръка. Иска ти се пътуването да продължи по-дълго, но няма време. Допивам чашата с шери и се насочваме със съпругата ми към магазините на долния етаж. Впечатляващи са ниските цени на парфюмите, алкохола и всевъзможни други стоки. В един момент човек забравя, че е на кораб. Имаш чувството, че се намираш в огромен търговски център. При спокойно море няма почти никакво люлеене и вибрации.
Наближава време за акостиране. Пътуването трае един час и петнадесет минути. Корабът плавно спира, отново се завърта на 180 градуса и бавно приближава брега на заден ход. Щом го вържат, платформите от него се спускат и стават рампа за автомобилите. Ръкавът за пешеходците се свързва с горната палуба и за броени минути огромно множество от автомотбили и хора слизат на брега. Автомобилите вътре в кораба се движат само на преден ход. Именно затова платформи има и в предната и задната част на ферибота. Учудващо е да се види какъв огромен поток от автобуси, леки коли, тежкотоварни камиони излизат от търбуха на плавателния съд.
Кале е малко провинциално френско градче. Един час път по вода и вече си в друг свят. Хората не говорят английски, автомобилите се движат вдясно и климатът е доста по топъл. Съвсем неочаквано за нас попаднахме на фестивал. Привлече ни приятната музика. Десетина мъже пееха под акомпанимента на два акордеона и една хармоника. Между нас и тях обаче имаше преграда. Един достопочтен французин леко отмести оградата и заедно със семейството си влезе в района на фестивала. Ние го последвахме, а след нас и други французи. Оказа се, че групата от певци не е една, а поне още пет-шест хорчета с различно формирани оркестри огласяха крайбрежието. От няколко бъчви се точеше вино и удоволствието от хубавата музика се подсилваше от градуса на тази традиционна френска напитка. Когато излизахме от фестивала през официалния вход, разбрахме, че имало такса от 2 евро за всеки посетител, която ние без да искаме избегнахме. Единственото "чейндж" бюро в градчето беше затворено и ако не беше благосклонността на една любезна продавачка в сладкарница, нямаше да опитаме нищо от деликатесите на Франция. Тя се съгласи да й платим в лири и да ни върне ресто в евро. Похарчихме това ресто в други магазини за франзели, колбаси и различни сладкиши. Сладкишите бяха високо оценени от моята съпруга, а аз повече се възхитих на колбасите.
Кале е тихо градче и най-шумното нещо в него са английските туристи. Те дори не влизат във френски ресторант, а се напиват в отворените английски кръчми. Играят билярд и пият - същото, което биха правили и без да прекосяват Ламанша. Група пияни тийнейджъри крещяха с пълно гърло "си, си, си, сол, ре". На всичкото отгоре пътувахме с тях на връщане във ферибота и това нотно съчетание още по-силно се запечата в съзнанието ни, а предполагам и в съзнанието на всички останали пътници.
Завръщането е свързано с малко тъга по стария континент, където е и родината ни, но билетът ни е двупосочен. Сега Англия е наш дом, но не завинаги. Слизаме от кораба, вдишваме прохладния въздух и се настройваме за предстоящите делници.

Йордан Младенов

обратно в съдържанието
 

Бабо, не мога да повярвам, че ти правиш това!

(Профил на Центъра за хора със зрителни увреждания в Дейтона Бийч, Флорида, САЩ)


Когато програмата за компютърно обучение стартира през 2000 година, ръководството на Центъра не очаква такъв огромен интерес към нея.
Независимо от факта, че 70% от бенефициентите на центъра са възрастни, по думите на изпълнителния директор Рони Хъдсън интересът към свободното обучение по компютри и новите информационни технологии е достигнал неочакван връх.
Причината вероятно се крие в това, че обучението включва работа с електронна поща, сърфиране из Интернет, работа с MS-Word и други основни приложения, както и че предварително не са поставени ограничения за броя на участниците в курсовете.
Ръководителите на обучителните курсове развълнувано споделят как участниците се хвалят с електронни съобщения, получени от техните удивени близки със заглавия като: "Бабо, не мога да повярвам, че ти правиш това".
Тази програма се финансира от частни фондове като "United Way", както и от федералното правителство на щата Флорида и е насочена към придобиване на основни умения за независим живот от хората със зрителни увреждания.
Компютърното обучение е само една от текущите програми на Центъра и според отчетите се посещава от 400 души годишно.

Малко за историята и програмите на Центъра:
Той е бил създаден през 1988 г. от Кати Дейвис, която е повече известна като председател на регионалното подразделение на Националната федерация за слепите, щат Флорида. По това време в този район на Флорида не са се предлагали никакви услуги за слепи. В началото много трудно се осигурявало финансиране и оскъдните пари, които са се намирали, са били изразходвани предимно за придобиване на ежедневни умения като обличане, готвене и др., тъй като се е считало, че възрастните слепи трудно биха кандидатствали за работа и поради това няма смисъл да овладяват професионални умения.
След като Рони Хъдсън постъпва на работа в Центъра през 1992 г. като специалист по мобилност, започва да се обръща внимание и на по-младите слепи.
По това време се поставя началото на занимания за слепи деца още от 3-годишна възраст, като на място са посещавани техните семейства и е започната работа с родителите им.
В Щатите започват да се изразходват повече финансови средства за ускорено разширяване на програмите за компютърно обучение, както и за програми, предлагащи придобиване на други важни допълнителни професионални умения от хората със зрителни увреждания. Така постепенно в тях започват да се включват все повече слепи на юношестка възраст. Тези програми се наричат още и преходни, защото те подготвят младите хора за прехода от училищната скамейка към професионалната реализация.
Напоследък в тези програми участват 28 млади хора без зрение, които се обучават в придобиване на допълнителни професионални умения като водене на разговори, планиране на събития, управление на стреса и др. Това се прави с цел увеличаване на тяхната конкурентноспособност на пазара на труда.
Може би най-необичайните занимания, които се организират за слепите младежи напоследък, са заниманията с изкуство и музика. По този начин се подпомага развитието на креативното мислене и се увеличава самоувереността.
"Това са допълнителни способности на слепия човек, които биха го подпомогнали в намирането на работа," - споделя Джеймс Фишър, един от инструкторите към Центъра.
Пак според Фишър студентите, които посещават музикалните занимания, са с различни способности, а това изисква внимателна подготовка на уроците. Студентите се учат да създават музика с помощта на компютъра - с клавиатурата се въвеждат основни данни, а със синтезатори се изпълняват партии на различни инструменти, смесват се и се получава краен продукт - песен със съпровод, по-сложно музикално произведение и др., но предимно се възпроизвеждат популярни в момента песни от Топ 40 на Америка.
Ръководството на Центъра вярва, че предоставянето на възможност за първоначално развитие на художествени и музикални умения ще подпомогне изключително много младите слепи хора в утвърждаването на мястото им като личности в живота, защото по този начин се формира креативно и критично мислене, както и способност да се преследва изпълнението на конкретна задача докрай. Тези качества ще допринесат за запазване на работното място за по-дълго време, за издигане по служебната стълбица, не на последно място и за създаване на добро име.
И така, от своето скромно начало като малка класна стая за занимания по ежедневни умения за слепи този Център за хора със зрителни умения е прераснал в организация, предоставяща разнообразни услуги за незрящи от различни възрасти и с различни нужди. Броят на специалистите, работещи там, е достигнал цифрата 20 и бюджетът е вече над 5 милиона долара.
В бъдещите планове за развитие на Центъра са включени създаването на очна клиника, сензорен парк, който да бъде организиран чрез специфични знаци за ориентиране на слепи и въвеждане на менторски програми, в които възрастните ще си обменят информация не само помежду си, но ще бъдат в услуга и на млади студенти. Така в една група ще могат да работят вече пенсионирани незрящи и такива, които тепърва си търсят работа.
Вече не е трудно да си представим внучето, четящо електронно писмо от своята сляпа баба, в което тя му описва как в момента е много заета, тъй като подготвя един млад човек за интервю за работа. И как внучето възкликва: "Бабо, не мога да повярвам, че ти правиш това!".

Преведе: Недко Недев
По материали от Интернет

 

обратно в съдържанието


11 Международна конференция за подпомагане на хора със специални потребности чрез компютърните технологии

(9-11 юли 2008 г., Университет в гр. Линц, Австрия)

 

На 7 юли отпътувахме за Виена, където пристигнахме късно вечерта при силна буря с дъжд и гръмотевици. Посрещнаха ни наши познати, които ни настаниха в предварително резервирания хотел "Анатол". На следващия ден имахме четири часа, в които можахме да разгледаме малка част от центъра на Виена - катедралата "Свети Стефан", Музея на изкуствата, паметника на Мария Тереза и се разходихме по централната търговска улица. Силно впечатление ми направиха ориентирите, които бяха поставени на всяко кръстовище. Те обозначават колко платна има отляво и отдясно и дали улицата е с островче по средата.
В ранния следобед отпътувахме с влак от гара Вестбанхоф за гр. Линц. Вечерта се настанихме в хотел "Ибис" в близост до жп гарата. Още същия ден проучихме маршрутите до университета "Йоханес Кеплер", където се проведе конференцията. На следващия ден сутринта се регистрирахме за участие в конференцията и се запознахме с главния организатор г-н Мизенбергер. Конференцията започна с официално откриване, след което докладите се представяха едновременно в четири различни зали. Докладите бяха разпределени тематично и според различни групи потребители - незрящи, глухи, хора с двигателни увреждания и възрастни хора. Затова трябваше да избираме най-интересните за нас доклади, на които да присъстваме. На 9 юли слушахме докладите, на следните теми:
1. "Интелигентно" обкръжение - Преглед на потребителските нужди (С. Паркер); Лесен контрол - система за универсален контрол (М. Фейтова); Окото, аз и околния свят (Е. Моленбах); Разработка на ниско-струваща станция за мултирежимно наблюдение на пространството пред дома (К. Волф);
2. Преносимите и мобилни устройства в асистиращите технологии - Телефонна система с камера за ориентиране на пешеходци със зрителни увреждания за движение в града (Иванченко, Кросуоч); Личен мобилен асистент за пътници с увреждания при пътуване с въздушен транспорт (А. Дарвиши); Проучване на стратегии за хора със зрителни увреждания за използване на камерата на мобилния телефон за ориентиране при движение (Р. Мандучи); Проектиране на устройство - индикатор за незрящи потребители в спешни ситуации (Т. Амемия); Нов вид отдалечен контрол чрез мобилен телефон за хора със зрителни увреждания (Р. Йошида);
3. Създаване на достъпност на съдържанието - Разработване на достъпно съдържание - въведение в специалната тематична сесия (Д. Кромби); Автоматизирана система за лекарствена информация за възрастни и хора със зрителни увреждания (Г. Немет); Полуавтоматично адаптиране на електронни документи в достъпен и използваем формат за хора със зрителни увреждания (Е. Контини); Достъпност за хора със зрителни увреждания: иновативен поглед (Е. Рубени); Тестване от потребителите: Как да привлечем потребители в уеб разработките като естествено развитие в създаването на нови технологии и достъпно съдържание (Дж. О'Конър); Стандартите за достъпност не винаги са достатъчни. Разработване на паспорт за достъпност (С. Бол); Дейзи - универсално проектирана? Създаване на прототипи за измерване на универсалния дизайн (М. Нес).
На 10 юли посетихме следните доклади в съответните тематични групи:
1. Създаване на достъпно съдържание - Проект "Контрапункт" - ново компютърно решение за използване на брайла в музиката (Г. Никотра); Публицистични и специализирани организации, работещи заедно. Резултати от предварителен тест за достъпност (Ц. Мусинели); Проектиране на автоматизиран четец на книги за незрящи хора (Л. Ванг); Създаване на достъпни CD-та от конференцията: пример от практиката (М. Херш);
2. За хора със зрителни увреждания: Взаимодействието човек-компютър и достъпност на графики - Въведение в специалната тематична сесия (И. Брудер); Създаване на достъпен I-Maestro - музикален обучителен метод (МакКензи); Гласов браузер за групуеър-системи - в помощ на зрително затруднени потребители (Кобаяши); Създаване на Pro-инструменти за зрително затруднени потребители (Захрадницки); Потребителски интерфейс, моделиран за незрящи потребители (Фуертес); Към "open sourse screen reader": Разширени възможности на Screenreader (Гаал); Zoomlinux: Резултат от проучване на осигуряването на сензитивен отговор за нуждите на студенти със зрителни увреждания. (Карузо); Анализ на диалога човек-човек и приложението му в помощ на потребители със зрителни увреждания. (Нишимото); Обучителна система, базирана на метод за водене на бележки за потребители със зрителни увреждания (Итоу); Разпознаването на точките на брайлови клетки в оптическите брайлови изображения (Ал.Сале); Разработване на мултимедиен игрови софтуер за улесняване на възприемането на пространство и дълбочина (Сик Лани).
Лекторите бяха от различни държави: Япония, Австрия, Италия, Унгария, Норвегия, Полша, Германия и др.
Докладите имаха предимно научен и изследователски характер. Бяха поставени идеи и предложения за бъдещи проучвания и разработки. Информирахме се за световните новости в разработването на софтуер и продукти за хора със специални потребности. За съжаление нямаше изложение на готови продукти, които могат реално да бъдат използвани от потребителите.
На 11 юли направихме кратка разходка из града и по обяд отпътувахме за Виена, откъдето отлетяхме за София.
Благодарим на Настоятелството на читалището и на неговия председател за предоставената възможност да посетим Щи-та Международна конференция за подпомагане на хора със специални потребности чрез компютърните технологии.

Иван Доброволов

 

обратно в съдържанието
 

Наградени творби от литературния конкурс, посветен на 200-годишнината от рождението на Луи Брайл



До обявения краен срок в читалището постъпиха есетата на участниците. Те бяха анализирани от комисия в състав: поетът Димитър Христов, член на Съюза на българските писатели - председател; и членове - филолозите Красимира Томова и Петър Калинов. Журито сметна, че есетата са разработени с откровение и дълбоко чувство и че първите няколко от тях до голяма степен се доближават по своята стойност. По тази причина се прие решение от първо до трето място да бъдат класирани по две есета. Първото място се поделя от Веселина Стоилова от гр. Варна и Весела Парашкевова от гр. Средец. На второ място са Данчо Данчев от Пловдив и Румяна Каменска от София. Трето място заеха Добринка Бодичева от Варна и Деян Николов от Разград.
Наградените творби публикуваме в нашето издание. Те са предоставени за печат в списание "Зари" и ще бъдат записани в звукозаписното студио на ССБ.
Настоятелството на Национално читалище на слепите "Луи Брайл" благодари на участниците в конкурса и им пожелава този успех да бъде последван от много други.
 

обратно в съдържанието  

 

Моите добри очи

 

Какво е кокичето? Бяло! Някога едва-едва се прокрадваше светлина в очите и виждах тази белота. После започнах по дъха да го разпознавам. Какъв е залезът?! И него по топлината чувствам, но багрите, ах, багрите - толкова възпявани от поети красиви залези, не виждаха вече моите угасващи очи.
Мама ме водеше на училище, разказваше ми за пролетната зеленина, за знойното лято, обагрило в тъмнозелено клонаците, после есенно позлатени... И аз вдишвах сезонните промени, подлагах лице под дъжда, миех със сняг очите си.
Така отминаваха годините на детството, на учението, на моминството. И изведнъж - в специалната гимназия за слепи! Нова среда и съвсем самостоятелна - ура!
Да, но две хитруши в стаята, за да скрият своите "тайни разговори" започнаха да се кикотят "на точки". Аз немеех и страдах. Тяхната тайна била брайловото писмо. Намерих такъв учебник и нали още можех едва да пиша "на зрящо", самичка рисувах брайловите конфигурации. И точките, т.е. буквите оживяха пред мене. Имах си нови очи - хубави очи! Понапреднах. И представете си виковете на "тайно разговарящите", когато се вклиних в техните женски историйки. То беше олелия. Това беше за мене и признание, и още по-голям стремеж да усвоявам четенето и писането.
Години, години на самообразование, на образование... И все по-често ми трябваха очите на Брайл. И се видях дипломирана: по висша икономика, по социология, право и социален мениджмънт. Четири магистърски дипломи...
А къде останаха моите пролетни копнежи, моминските мечти, ароматът на зрели ягоди... Останаха в моята поезия! Любовна лирика в две книги.

Ти идваш винаги при мен, когато
със стиховете вика любовта.
И пак сме заедно,
и пак е лято,
и чезнем в пламъка на близостта.

И десетки участия в литературни сборници, срещи и "разговори по точки". Настроение, мечти, общувания, все с моите хубави очи!
Дали ще ги заслепят нови технологии, модернизация? Не вярвам! Може само да се подобрят точките. Ами ако прогледнат цветно? Мечтая! Дано учените не само мечтаят. Ние, слепите го казваме! И се гордеем с нашата азбука, с езика на точките, които ни правят равноправни специалисти и учени, хора умни и просветени.
Не мога да видя четирилистна детелина, но броя четирите й листенца. Не мога да зърна очите на децата си, но буквите-точки ми го казват, доказват.
И аз слушам шума на прибоя, знам, че е красив, и по дъха на розата познавам, че е кървавочервена и красива. Летен дъжд, буреносни облаци, виелици, пролетни цветя, есенни плодове... Всичко виждам с топлината на пръстите си, докосващи точките!
И съм жива и щедра! Весела като името си, а смехът ме сродява с незрящи и зрящи. Имам своите добри очи! Чрез тях всичко и всички са до мен, край мене. Благодаря им!!!

Веселина Стоилова

обратно в съдържанието


"Тук мъртвите отварят очите на живите."


Това е надпис, издялан над входа на древна библиотека. Още в най-древни времена човек е имал нужда от знаци, чрез които е изразявал и записвал съдби и събития, които в бъдеще ще разказват за минали събития и така во веки веков.
Слепотата, истинската, а не душевната, е бич човешки от векове и столетия. В миналото не само не се е говорило, но и не се е отдавало голямо значение на проблема слепота. Някак си спонтанно, неорганизирано са били създавани отделни сдружения като Дружество на слепите есперантисти "Балкана стело", "Черен поглед", "Тъмнина", "Мрак", "Покровител" и други. Но едва през 1951 г. всички дружества се обединяват в общ Съюз на слепите в България. В далечната 1907 г. в Института за слепи в София Никола Торбов, Петко Стайнов, Стоян Орозов разпространяват международния език есперанто, създаден от полския лекар Заменхоф, благодарение на който незрящите получават информация за живота на слепите по света. Този език определено играе важна роля за осъзнаване необходимостта от общ съюз и читалище, които да защитават и представят интересите на незрящите в България.
Още през 1916 г. от Германската санитарна мисия за България е започнал да функционира център за изучаване на специалното точково писмо и самообслужване и някои традиционни занаяти на ослепелите от войната хора. По-късно започват да се издават списания "Съдба, "Вестител", "Утеха" - всички на точково писмо. Още през 1921 г. е взето решение да се създаде Библиотека и Читалище на слепите, което да издава собствен печатен орган - списание "Съдба", излизащо в огромния за времето тираж 10'000 екземпляра.
В България Ден на слепите най-напред се е чествал на първата неделя след Великден. По-късно е прието да се отбелязва на Димитровден. Едва през 1980 г. е взето решение в България денят на слепите да се чества на 15 октомври като Ден на белия бастун. В цял свят белият бастун е признат като знак на хората със зрителни увреждания. Той не само сигнализира, че човекът, който го държи, е незрящ, но белият бастун е символ на самостоятелността на хората без зрение. Честването на 15 октомври като ден на безопасността на незрящи е подходящ повод да си припомним името Луи Брайл.
Кой е Луи Брайл? Френски тифлопедагог - създател на азбуката на слепите. Роден на 4 януари 1809 г. в селцето Купврей. Още на четиригодишна възраст ослепява, но това не му пречи и той учи в местното училище за виждащи деца. Изключително паметлив, с буден ум, той продължава учението си в Кралския институт за слепи в Париж. Там се научава да свири на орган и до смъртта си свири в парижката църква "Св. Никола Дешан". След завършване на института, едва на 19 години, е назначен за учител по алгебра и география. В института се е преподавало по метода на Валентин Хаюи, но поради обемността на учебниците и възможността да се пише само на латински, а не на френски, той е бил крайно непрактичен. По-късно френските власти отхвърлят и предложеното от Шарл Барбие "нощно писмо", съставено от релефни точки, но подредени в две колони по три точки, от които се образуват 63 комбинации. Изобретената от Луи Брайл азбука е приложима за всички езици от Европа, Азия, Африка и Америка, така също с нея могат да се записват нотни, химични, математични и физични знаци.
Така през 1827 г. вече на брайловата азбука е отпечатана първата книга "Френска граматика". Релефното писмо на Луи Брайл получава признание от цял свят. Точно тази азбука свързва най-добре незрящия с човешкото знание и култура. Тази писменост стои в основата на интеграцията в обществото. Може ли човек да навлезе в дебрите на медицината, на науката, на литературата, ако няма букви, няма азбука? Какво ще бъдат Юго, Балзак, Толстой, Пушкин, Дюма, Нютон, Айнщайн без азбуката. Как поетите - художници на човешката душа щяха да достигнат до човешките сърца? Как Пушкин, Вапцаров, Ботев, Матей Шопкин, Петя Дубарова щяха да ни развълнуват до сълзи, ако я нямаше азбуката? Както за нас българите Кирил и Методий са светци, така Луи Брайл е за слепите. Вместо да се озлоби, да намрази хората, да се затвори в себе си, той отвръща на жестоката съдба с добро. А има ли по-голяма добрина от тази: да създадеш азбука за слепи, като по този начин им даруваш душевна светлина и с тази азбука отваряш вратите на познанията.
В България азбуката е пренесена от Русия през 1904 г. от д-р Стойчо Донев. Една година по-късно в София е открит Институт за слепи деца. Професор Иван Шишманов, тогавашен министър на просвещението, открива и библиотека към училището. Но едва през 1928 г. е сложено началото на Брайловия фонд и учредяване на Читалище "Луи Брайл" в София.
Сега читалището разполага с техника, предоставена от фондация "Отворено общество" и други спонсори, и сам`о печата нужните учебници и материали. Читалището обслужва директно читатели от цялата страна.
Но нека се върнем назад във времето. В края на 30-те години на миналия век за нуждите на Института е имало само една печатна машина, която за съжаление е унищожена по време на бомбардировките. Едва след края на Втората световна война от Америка като дарение е получена една печатна машина и брайлова хартия. Вече през 1970 г. от Марбург са получени три печатни машини. За първи път в България през 1994 г. е въведен брайлов печат чрез компютър и вече читалището разпространява напълно безвъзмездно тази програма в цялата страна. Но за да се стигне до компютър, обслужващ слепи, трябва да се започне от брайловата плочка. Дълъг път - 183 години. В навечерието на 200 години от рождението на Луи Брайл ще бъде пропуск, ако не споменем и брайловата стенография - система за съкратено писане.
Животът на Луи Брайл е бил кратък. Едва 43-годишен, покосен от туберкулоза, умира през 1852 г. Сто години по-късно - през 1952 г., френското правителство взема решение тленните останки на Луи Брайл да бъдат пренесени в Пантеона в Париж и положени до тези на великите синове на Франция. От милиони хора от Европа и Азия, от Африка и Америка името Луи Брайл се изговаря с благодарност, на която са способни само лишените от зрение.
Лишени от зрение, те са надарени с богата душевност, силна воля да докажат, че не само се равняват с останалите, а даже са по-добри. Брайловата азбука премахва бариерата за опознаване на света и позволява на незрящите да навлизат в дебрите на науката, изкуствата. Когато говорим за читалище "Луи Брайл", не може да не споменем името на големия български композитор Петко Стайнов - дългогодишен председател на читалището.
В големите градове в Районните организации на слепите разполагат с богат фонд говорещи книги. Те са по-евтини и по-достъпни за хора с увредено зрение, които не владеят брайловото писмо. Но чувството, когато слушаш четеца, е различно от усещането на допира на пръстите до хартията. Като че ли връзката читател и автор е по-силна, по-истинска. Макар че толкова години ни делят от създаването на азбуката на слепите, името Луи Брайл е живо в нас. Неговият вечно търсещ ум, силна воля е не само покоряваща, но и заразяваща.
В читалището се водят курсове по изучаване на брайловото писмо, машинопис, есперанто и чужди езици. В него се провеждат тематични вечери, танцови забави, шах-турнири и други. Организират се конкурси по бързо и изразително четене на брайлова литература. Читалището разполага с богат библиотечен фонд. Запазени са екземпляри от 1927 г. на джобни календарчета. Тук също се съхраняват екземпляри от художественото табло "Български народни будители", също настолни и стенни календари. В библиотеката към читалището се пазят броеве от списания "Родни цветя", "Съдба, "Зари", "Вестител". В тези списания се публикуват научнопопулярни статии, вести от живота на слепите в България и по света, проблеми по офталмология и други теми.
Може да изброяваме още много заглавия на списания, ръководства, учебници, справочници, но всичко това е резултат от работата на стотици незрящи, отдадени на великото дело в полза на хората със зрителни увреждания. Има една истина, доказана във времето: за да си помогнем, трябва да се организираме! Само тогава ще намерим красотата в живота, ако се борим със злобата и алчността, ще победим и отчаянието няма да ни победи. Надявам се, че Луи Брайл ни е завещал точно това! Той е дал на слепите най-здравите, най-силните очи - очите на безсмъртните.

Весела Парашкевова

обратно в съдържанието


За брайловото писмо или ода за любовта


С голямо удоволствие пиша тези редове и въпреки че заглавието може да се стори странно на някои, не искам да го променя, защото точно отговаря на истината. Да, любовта ми към четенето, а оттам и към брайла, се е родила в момента, когато осъзнах, че съществувам и съм отделен човек, и ще умре, ако съм в пълно съзнание, разбира се, в последния ми час. Тогава защо да не кажа, че тази любов е най-дългата и вярната в моя живот, естествено след любовта към Бога, която ще продължи вечно. За съжаление сега сме принудени да възприемаме повечето информация чрез говор, на CD или компютър, но за мен най-блажени си остават минутите, прекарани с книга в ръка, когато замлъкват всички странични шумове и остава само вътрешният глас на въображението да ми говори за това, което чета.
Може би толкова обичам четенето на брайл, защото то винаги е било за мен единствената възможност. Преди да отида на училище вземах книги от градската библиотека и непрекъснато карах родителите ми да ми ги четат. Носех книгата в ръка и се хващах за полата на майка си, вървях след нея и не се успокоявах, докато не спре работата си и не ми почете поне малко. Когато бях в подготвителен клас, научихме само десет букви, но питах големите какички и до края на годината ги знаех всичките. Щастлива съм, че живея в Банкя и лесно можех да вземам книги от читалището. Когато започвах първи клас, вече бях прочела три брайлови тома с приказки. През летните ваканции ми донасяха книги от София и дните на разноса бяха за мен празници на радостно очакване. Както казва Малкият принц, от петък рано сутринта приготвях сърцето си за този момент. С вълнение се вслушвах в шумовете на улицата и трепвах при отминаването на всяка кола (а те тогава не бяха много), чаках клаксонът да изсвири и да дойдат жадуваните големи торби с книги. Когато дойдеха, ги отварях с радост, вдъхвах аромата на хартията и за миг замирах във възторжено предчувствие за чудните неща, които се съдържат между кориците.
По-късно разбрах с нищо несравнимата радост да бъдеш господар в света на думите. Дори и в младите си години осъзнавах с учудване и възторг, че аз, малкото сляпо, често самотно дете, имам в ръцете си най-крехкия, но и най-издръжливия строителен материал, оказал се по-твърд от камъка и по-вечен от гранита - материалът на думите. Чувствах се господарка в един свят, където мога да направя каквото поискам. Съчинявах стихове през безсънните нощи и изпитвах най-висшето щастие, което нищо и никой не може да ми отнеме.
С помощта на брайловото писмо завърших гимназията, а после и университета. То стана и моя професия. Много години правих учебници за децата в училищата. Аз и колегите ми, заедно с учителите, се опитвахме да адаптираме понякога съвсем непредаваемите учебници, пълни с картинки и други особености, за малките деца. Това беше творческа, напрегната работа, но и радостта от добре направените учебници беше голяма. Християнка съм и знам, че нищо не става случайно без Бог да го допусне. Затова съм Му благодарна, че Той ми оказа голямата чест да коригирам части от Библията, които достигнаха до много хора, жадуващи за Божието слово. Когато бях "на попрището жизнено в средата", т.е. на 42 години, написах и своята лебедова песен. Преведох от руски и допълних с нови неща Система за означенията на брайл по математика, физика, химия, музика и други науки. Това е помагало, което ще може да се използва при писането на учебници и специализирана литература по тези предмети. Искам то да е полезно на идващите след мен, да се правят хубави учебници и други малки дечица, както аз навремето, да се заразят от тази голяма и неотминаваща любов - любовта към знанието.
Наистина брайловото писмо за мен е професия, любов и съдба. Обичам го, както хлебарят обича тестото, дърводелецът - инструментите си, селянинът - дъха на земята. Но има и нещо по-важно. Както казва Библията: "Не само с хляб се живее, но и с всяко слово, което е от Божиите уста". Брайловото писмо научи душата ми да търси пътя. Път за усъвършенстване, за намиране на идеал. При мен, като дете на комунистическия режим, той беше дълъг и трънлив. През приказките за царски дъщери и прекрасни принцове, през саможертвата на децата-герои и техните майки и бащи, за да бъде "животът по-хубав, животът по-мъдър", през обърканите въпроси на кръстопътя: "А сега накъде? Отнеха ни идеала, кой ще ни даде друг?", до кръста на Исус Христос и спасението, което е приготвил за всички нас. Брайловото писмо подготви душата ми да желае и търси духовните неща, за да може семето на Божието слово да поникне в нея и да даде плод.
Като чета Библията и я сравнявам с историята, разбирам, че Бог дава точно навреме откритията, които са нужни на човечеството в дадения момент. Така е дал и брайловото писмо, за да бъдат щастливи много хора без зрение, че могат да ползват свободно този така крехък и най-твърд в действителност строителен материал - да творят в света на думите и мислите. Благодаря Му за това с цялото си сърце! И колкото и нестандартно да е в това време на студ и практичност, искам винаги да има някой, който без срам и притеснение да напише своята ода за любовта към знанието и да я нарече с истинското й име.

Румяна Каменска-Донкова

обратно в съдържанието


Време за отричане на митове


Френският творец и уникален изобретател на новата светлина на невиждащите хора по цялото земно кълбо, създател на писаното слово в удобна форма за тях и неговото самостоятелно скрепяване на листа - е роден в една от напредналите европейски държави на четвърти януари 1809 година, а умира на шести януари след 43 години, но оставя едно безценно богатство на своите съсъдбеници - релефно-точковата азбука. Самият Луи Брайл вярваше в предопределението на дошлия на този свят човек, във всичко онова, което е генетично програмирано и идва отвътре с невидимата си сила, което преди всичко зависи от стотиците хиляди спирали на индивидуалната клетъчна същност на личността като уникален продукт на еволюцията и родителския добавъчен дар. Нашият голям приятел и покровител на събратята си сигурно би се съгласил с констатацията, че неговият живот символизира пътя на невиждащите хора в науката, изкуството, културата и безкрайния необят на познанието. Както и че чрез него ни посочва начините за постигане на победи над трудностите, житейски успехи и необходимата духовна хармония. А именно, че всичко това е възможно да стане реалност за всеки от нас чрез много труд, вяра и несекваща упоритост. Той винаги ще ни подкрепя да надвиваме неравновесията в самите нас и край нас. Всеки от нас е провеждал насаме разговори с Луи Брайл за същността на неговото творчество като планетарна философия - независимо, че се отнася само за една малка част от човечеството. Творчеството на юношата от Купврей и подарената ни тактилна грамотност изразява човешката увереност, че духовната енергия и вътрешната светлина никога не се губят под лазура на свода, те само се преливат от една душевност в друга, пренасят пламъка на едно сърце в друго и винаги от това отделната личност е ощастливена от постигнатата удовлетвореност. В това сме сигурни всички ние - невиждащите граждани на планетата, четящите и пишещите чрез буквите на Луи Брайл, потапящи се в подарения ни от него информационен необят - скъпоценен дар, който се възприема чрез тактилно-мануалните възможности на невиждащия човек. И ако жаждата ни за него не пресъхва, ние се връщаме отново и отново към тая уникална нужда за удовлетворяване на душевните потребности, личните интереси и индивидуалните щения.
Брайловата грамотност, както вчера, така и днес е нужна за всички от нас, тъй като само тя ни подхранва любовта към знанието и чрез нея ще засвидетелстваме почитта си към нашия учител и искрен приятел. Без това откритие - по смисъла на завещаното от твореца, сме обречени на занемаряване, личностно и информационно обедняване. Тези обстоятелства водят до интелектуален разпад на отделната личност. Никой от нас не желае да стига до подобна обреченост, тъй като разумът винаги жадува простори и се втурва в полети с наситеност и хиляди стремления във всекидневието. Така както се разпадат зидовете без хоросанена спойка и яка връзка между отделните елементи, тъй рухва душевността на невиждащия човек без потенциала на брайловота грамотност. А без тази готовност за информационна самостоятелност във всекидневието името на нашия учител и голям приятел на слепите губи своето значение и помръква неговата слава. Независимо от обстоятелството, че днес възможностите за информираност са сравнително много по-големи и технологическите практики са сравнително много по-съвършени - брайловият код си остава независим като способ със символни адаптации. Обаче днес сривът на брайловата грамотност е видим и нейната същност като утилитарно понятие е застрашена поради неоправдано пренебрегване от самите невиждащи граждани.
Сега е време за отричане на разпространяващите се митове, че тази грамотност вече е ненужна, че технологичните достижения всецяло я заместват, че тя е вече отживелица и много други версии за нейното отхвърляне като способ за достъп до информационния необят.
Името на Луи Брайл в годината на неговия двустолетен юбилей, ни предупреждава, че съвременните технологии само обогатяват възможностите ни за достъп до информация, но не заменят неговата азбука, като релефно-графична система за самостоятелно писане и графично четене. Мнозина се надяват, че новите технологии, като нещо модерно, особено много ще помогнат, за да се мине без усвояването на брайловата грамотност. В това отношение сега становищата са разнопосочни и в много случаи са неправилно тенденциозни, които носят болестни признаци на педагогическия подход и белези за нереалистични внушения. Никой няма право да се отдалечава от уникалната същност на уникалната система на 64 комбинации, чиито адаптиране обхваща символоизразния необят от плоскообразната графична изказност. Всеки невиждащ човек може да усвоява специализираните символни адаптации, да загребва според желанието си с пълни шепи от информационните потоци. Но отдръпването на младите хора от брайловата грамотност е опасно за самите тях като невиждащи личности, понеже нашествието на новите технологии ги подлъгва и подмамва, че могат успешно да крачат напред, без брайловия код. В никакъв случай не трябва да има противопоставяне между брайловата грамотност и новите технологии, тъй като те взаимно се допълват, което обогатява способите за достъп до информационните източници. Те взети заедно увеличават възможностите на невиждащия човек.
Този, който не владее брайловата грамотност често изпада в затруднения, не може да си запише кратки бележки, да си скицира изказването на конференцията, да си конспектира необходимия му материал в полезна подредба - поради което изпада в комични ситуации. Луи Брайл, като оптимист и сладкодумец, ни сочи пътя за изход от всички неудобства в житейските всекидневия. Неговото творчество ни дава прекрасната възможност самостоятелно да пишем и четем. Ние реално съзнаваме, че самият Луи Брайл се превърна във величава личност - надвил мрака и невежеството, дарил сърцето си на своите събратя по цялото земно кълбо, накарал ги да не се предават в обятията на смирението, апатията и инертността по стръмния път на изпитанията във всекидневието.
За някои от тези най-необходими наши спасителни подходи от днешната криза става дума в разговорите ни с Луи Брайл, които ние водим насаме, в атмосфера на взаимно уважение, почит и преклонение пред делото на великия учител в дните на неговия двестагодишен юбилей. Смисълът на стореното от него като творчески акт, се състои в това, че създадената система е уникален факт и носи характера на универсално явление, тъй като се подчинява на математическата формула - две на шеста степен и вече сто и осемдесет години тя си съществува в първичния си вид - без никаква добавка в структурно отношение, нито допълнителен принос от който и да било мистик тифлопедагог. Стимулите на учителя идват в краткия му живот от различни направления и душевни дълбочини. Тук се вмества болката за съсъдбениците му, несретата на неговите ученици и окаяния живот на невиждащите просяци по мостовете на Сена и пред вратите на многобройните църкви в Париж. Той с делото си, уж смирен по нрав и кротък като натура, се втурва в борбата за справедливост и личностна самостоятелност, за повече знания на невиждащите млади хора и за професионалната им подготовка. Той с трудовото си всекидневие на учител и музикант доказва, че всеки човек има гордост - независимо от слепотата, че с творческите си възможности той има реално самочувствие, неговата самобитност има индивидуален облик, надмогващ съдбовните несгоди и оттук нататък воюването за свое място в живота става наистина възможно и постижимо. Този невиждащ човек има куража за всичко земно и има пълното право да се радва на Божите дарове и природата под свода.
Тук с основание можем да посочим, че брайлово грамотните съсъдбеници са по-широко скроени люде, защото са по-упорити и волеви, защото са извървели един двустолетен път до висотата на днешния заветен склон в обсега на информационния необят, тъй като е осъществен един естествен подбор на способите за достъп зад хоризонта на видимото. На тези непримирими хора трябва да се възхищаваме, че се катерят по зъберите на житейския хребет, превземайки педя по педя сушата, слабите се връщат назад в незнанието, бурите убиват мечтите им, глупавите загиват в невежество, а умните, разбира се, оцеляват в дългата нощ на съдбата. И така лека-полека брайлово грамотните люде стават особена елитна група от невиждащите ни събратя.
На тези яки корени ние дължим своята жизнеспособност, неизчерпаемата енергия, силата на своя дух и своето творческо дръзновение. Това, което ние знаем за себе си е, че нашата вътрешна настройка е реална програма от непримиримост и страхотно желание за надвиване над трудностите във всекидневието. Тя ни е дадена като завет от великия французин. Едно от големите ни предимства е това, че сме жадни за просвета под простора и постоянно дирим светлината, устремени сме в полет сред лазура на дълбините.
Заветът на Луи Брайл към нас и към идните поколения е да не се бърза да се отричаме от подарената ни грамотност и да не търсим по-лесен способ за достъп до информационните потоци, да не се стремим към по-сладко докосване в тактилно интимния свят и да не се отпускаме в обятията само на аудиоманията. Заробването от аудиоманията е и лесното живуркане, поради изгубеното зрение, това е оня голям казан, в който невиждащия човек се погубва бавно и безвъзвратно. Това е едно варваризиране на нашите съсъдбеници, защото все повече от нас търсят лесния път към необходимата им информация и постигане без усилия на сладки мигове в живота.
Изход от ситуацията има и той е преди всичко в двете спасителни направления - преодоляване на самите себе си в безпомощността и надвиване над вътрешните ни негативни реакции. Тифлопсихолозите ще кажат, че това е едно и също, но не е така. Първото е да стъпим на краката си и да приемем съдбата си като реалност, а второто е да мобилизираме дръзновението си и творческите импулси на душевния потенциал, което ще ни изведе в положение на активната позиция.
Несъмнено, трябва да посочим, че брайловата грамотност е пъпната връв между невиждащия човек и неговото реално всекидневие. Това е същността на възможностите за интеграция в обществото и всекидневните житейски практики. И ако тифлопедагозите и рехабилитационните труженици успеят да възвърнат интереса на невиждащите хора към брайловата грамотност, ще се сложи край на нейното пренебрегване от мнозинството, което е бедствие в настоящето време.
Като си припомняме значимостта на делото на Луи Брайл и сътворената от него релефно-точкова система, която безпрепятствено обслужва невиждащите хора по цялото земно кълбо, ние се връщаме, за кой ли път към незаменимостта на тази грамотност с нищо от сегашните технологически достижения на известния ни научен процес.

Данчо Данчев

обратно в съдържанието


И слепите прогледнаха, четейки


Чували ли сте, че човекът е ковач на своята съдба или че е безропотен роб на същата. Трудно е да се каже кое от двете твърдения е вярно, защото са различни пътищата до славата. Ако за един това е да открие всемирен закон, то друг просто трябва да влезе в рекордите на "Гинес". Знакът на популярността е белязал една група от хора, които са се издигнали над своята съдба въпреки своя недъг, както е направил това и Луи Брайл - създателят на релефно-точковия шрифт.
Пътят на Луи Брайл - това е преодоляването на съпротивлението на житейските обстоятелства, както и преодоляването на съпротивлението на хората, които са му пречили да привлече вниманието на обществеността приживе върху своето изобретение. Това са хора, желаещи да бъдат на върха на славата, без да са допринесли ни най-малко за облекчаване на живота на незрящите. След излизането на първата книга, напечатана на брайл, са били необходими десетилетия, за да победи релефно-точковата система.
Забележително е как неистовото желание на Луи Брайл да чете като зрящите го е водило през краткия му земен път и той винаги побеждава, въпреки жестоките житейски ситуации. С думата "въпреки" започват всички повратни моменти в неговия живот.
Въпреки забраната на татко му, малкият Луи пипа неговите инструменти и си нанася непоправима травма, в резултат на която загубва зрението си. В малкото градче Купврей, където той е роден, идва нов свещеник - кюрето Жак Паллю, който забелязва природния интелект на незрящото момче и горещо настоява пред местният учител Антоан Бешере да го приеме за свой ученик. Последният дълго се колебае и... въпреки,че местното училище е малко, няма традиции да се обучават незрящите деца и въобще не му е ясно как се прави това, се съгласява. Всяка сутрин съседското момче идва и взема Луи за училище, където той престоява от 8 сутринта до 17 следобяд, с една почивка за обяд. Малкият Луи Брайл, въпреки че е незрящ, разчита на своя интелект и на слуха си за усвояване на уроците. Независимо от това той е един от първите в класа. Но когато учителят подканя учениците да разтворят книгите си, сърцето на Луи се свива, защото той никога няма да може да прави това. Опипва гладките страници, а буквите се крият. Той вече знае, че в книгите има богатство, което е заключено за него. Никой няма време да му чете. А той иска да чете, много да чете... Отец Паллю вижда, че за момчето трябва да се намери ново училище. По негова молба най-богатият човек в околността маркиз д'Орвие написва препоръчително писмо до Кралския институт за слепи в Париж и не след дълго идва желаният отговор. Въпреки притесненията си, загрижените родители дават съгласието си. И през едно студено февруарско утро на 1819 г. с дилижанса Луи отпътува за Париж и постъпва в института. Тук той въпреки малката си възраст бързо напредва в усвояването на уроците по математика, география, история, музика и ръчен труд, но уроците по четене са истинско мъчение, не само за него, но и за всички ученици. Необходими били много часове на тежка подготовка, защото обучението се осъществявало по един метод, според който буквите са се изработвали релефно с височина 7 см от различни материали. Тяхното опипване коствало много усилия и време, защото често, когато една фраза се завърши, нейното начало вече било забравено и трябвало наново да се препрочита. Книгите са били много тежки и са се прелиствали трудно, а на една страница е могло да се напишат едва по няколко думи. Това според Луи не е четене, а подобие на четене.
През пролетта на 1821 г. в института се появил капитан Шарл Барбие - изобретател на "нощното писмо". То се използвало за нуждите на армията за предаване на заповеди нощно време и представлявало комбинации от изпъкнали точки и тирета, които се опипвали с върха на пръстите. Скоро Луи разбрал, че този начин на записване е чудесен за нуждите на армията, но не може да изрази богатата лексика на езика, цифрите, нотите и другите символи, които са необходими за предаването на нормалната реч. Но въпреки това трябва да се запазят точките. Луи Брайл опростява до минимум системата на Шарл Барбие едва дванадесетгодишен. С наивността на тийнейджърската си възраст в среща с капитан Барбие предлага този нов метод да бъде наречен метод на Барбие-Ђбрайл. Но капитанът, свикнал само да командва, не погледнал сериозно на подобренията на Луи, предубеден, че това не е по силите на едно малко момче. Въпреки това Луи не е съкрушен, а напротив... точките трябва да се запазят. Точките в системата на Барбие отразявали звуковете, а във френския език има много звуци. По този начин пръстите трябва да обхванат голям брой точки, за да прочетат една обикновена дума. Значи не звуците, а буквите трябва да се означават с точки. Напипал верния път, Луи съставя азбука, която ползват и до днес незрящите по целия свят.
Азбуката харесва на учениците. Тя е толкова проста и лесна за усвояване. Вече могат да си пишат писма помежду си, да си водят дневници, да си конспектират уроците и най-важното - да препрочитат написаното!
Скоро директорът на института извиква при себе си Луи да обясни каква е тази азбука, за която толкова много се говори между учениците му. Доктор Пиние ахва, когато разбира, че неговият 15-годишен възпитаник е изобретил това, което векове наред са търсили много възрастни хора. Луи Брайл настоява директорът да съдейства за въвеждането на азбуката в обучението на учениците, защото само това е пътят слепите деца да придобият професии, за които досега не са и мечтали - адвокати, писатели, лекари и други. Доктор Пиние обещава съдействие и започва дълга кореспонденция за набиране на средства за осъществяване на гениалната идея на Луи Брайл.
През 1833 г. Луи Брайл е назначен за органист в църквата "Св. Николай". Предричат му бляскаво музикално бъдеще. Но... въпреки това Луи има мисия в живота - популяризирането на релефно-точковата азбука.
Той пише книги за библиотеката на института на ръка. Но това е много бавна и трудоемка работа. Не щади себе си, преуморява се и се разболява тежко от туберколоза, а няма още 26 години. Доктор Пиние намира средства и помага на Луи да напишат няколко екземпляра на неговия труд "Начинът на писане на думи, музика и песни с точки за слепите", които се разпращат до богати спомоществователи с цел набиране на средства за създаване на печатница.
През 1841 г. доктор Пиние е сменен и на поста за директор е назначен доктор Дюфо. Той обаче е човек, който не обича експериментите, въобще непотвърдените от живота неща и решава да забрани използването на релефно-точковата система в обучението. Възползва се от шестмесечното отсъствие на Луи от института и изгаря книгите, написани ръчно от него. Но идеята на Брайл е жива. Децата, на които са им отнети шилата за писане, пускат в употреба всичко: игли за шиене, куки за плетене, че дори и гвоздеи. Всяко едно от тях си има тетрадка, която крие в пансиона, макар че много добре знаят, че ако ги открият ще бъдат наказани с лишаване от храна или бой по ръцете с линия. Преподавателите също са доволни. Те като зрящи могат да четат и не е необходимо да полагат повече усилия. За щастие, един млад преподавател - доктор Йозеф Годе, успява да убеди д-р Дюфо, че е по-добре да изостави битката, която е започнал и да застане начело в борбата за разпространението и въвеждането в обучението на релефно-точковия шрифт.
Скоро институтът се сдобива с нова сграда и гвоздеят на откриването й е демонстрация с ученици на възможностите на точковата азбука. Демонстрацията се ръководи от д-р Йозеф Годе. Той извиква на сцената едно момиченце, на което прочита текст от книга. Детето след като го записва, го възпроизвежда точно и бързо. В залата се създава напрежение, защото се налага мнението, че това е някакъв фокус. Луи Брайл, който също е там на сцената, извиква двама нови ученици. Единият е на сцената, а другият - зад вратата. Доктор Годе поканва някой от публиката да излезе, да вземе произволна книга от купчината книги, да прочете произволен текст, от произволна страница. След като това става, повиква детето зад вратата и му дават листа, написан от ученика, на когото било диктувано. Второто дете възпроизвежда точно текста. Бурни овации разтърсват залата. Това е най-щастливият миг в живота на Луи Брайл, защото въпреки всичко той постига целта си - официално признаване на неговото изобретение от френската общественост.
През 1847 г. е изобретена първата машина за брайлово печатане. Започват да се обучават в института хора от цялата страна, които наричат себе си брайловисти, за огромна радост на Луи Брайл.
Болестта на Луи Брайл се развива бързо и на 6 януари 1852 г. той умира, заобиколен от своите приятели и сподвижници. Щастлив и доволен, че е успял въпреки личните си житейски трудности да даде на слепите възможност да четат.
Приживе Луи е неизвестен човек и затова нито един вестник не отпечатва и дума за смъртта му. Сега името му е известно на целия свят. Той беше обикновен учител, беше беден, но слепите от целия свят го благославят за най-ценния подарък, който той им направи. Азбуката на Луи Брайл живее своя живот, защото малките точки помагат на хиляди слепи хора да научават всичко за света. Системата му съществува на много езици, дори на китайски (с неговите трудни йероглифи). През 1887 г. жителите на град Купврей издигат паметник в негова чест на мястото, където Луи е играл в детството си. Сега това място се нарича площад "Луи Брайл". През 1952 г., сто години след смъртта му, ковчегът с неговите тленни останки тържествено е пренесен в парижкия Пантеон. Стотици бели бастуни тракаха по улиците. Вървяха слепите, благодарни на Луи Брайл.

Добринка Борисова Бодичева

обратно в съдържанието


Брайловата грамотност промени начина ми на живот


Аз съм Деян Йорданов Николов. В момента съм на 36 години, живея в България и членувам в ССБ. Малко след като бях приет за член на ССБ - в късната есен на 2001 г. имах щастието да посетя Националния център за рехабилитация на слепи (НЦРС), който се намира в град Пловдив. Там за пръв път научих кой е Луи Брайл и видях брайловия шрифт.
През есента на 2004-а година преминах курс на обучение по брайлова грамотност. Преподаваше ми Стефка Стойчева - изключителен педагог и Човек. В процеса на обучението ползвах, а когато ми се наложи и сега се обръщам към ръководството на другия изтъкнат в тази област педагог - Данчо Данчев.
През късната пролет на 2007-а г. преминах курс по компютърна грамотност. Обучаваха ме г-жа Стойчева и Владимир Кършев, който е много добър компютърен специалист, великолепен педагог и Човек. Смело мога да кажа, че бях и съм в отлични взаимоотношения с целия екип на НЦРС, а с г-жа Стойчева и с Владо поддържаме едно добро приятелство, което се надявам, че с годините ще става по-силно и по-трайно.
Докато се учех как да си служа с компютъра, ползвах и продължавам да ползвам ръководството на Петър Стайков (на брайлов шрифт). Отскоро вече и други незрящи от родния ми град - Разград, също го ползват. След като усвоих брайловата азбука, започнах да чета брайлови списания, пиша си с познати и приятели и така усъвършенствам уменията си да чета и пиша на брайл.
От около година си водя дневник - записвам на брайл, а след това набирам от клавиатурата на компютъра и съхранявам на компактдиск спомените си от изминалия ден. Това ми позволява да запазя впечатленията си от преживяното и да възстановя мислено някои от най-важните събития в моя живот. Писането на дневника ми позволява и да усъвършенствам умението си да пиша на брайл и ме стимулира да използвам компютъра не само за набор на текст, но и за други полезни и приятни за мен неща: слушане на говорещи книги, запис и прослушване на музика, ползване на англо-български речник...
Ето и един интересен факт от практиката ми на начинаещ компютърен ползвател - бях записал на компактдиск писмата си до мой незрящ приятел, а също и други текстове. После записах (не знам как точно) едно ново писмо и старите писма изчезнаха. Казаха ми, че вече няма да мога да ги прочета. Писмата, които приятелят ми Божидар ми изпраща, са на брайлов шрифт. Аз ги пазя и винаги, когато искам, мога да ги прочета отново. Затова аз съм доволен от това, че съм и брайлово грамотен.
Участвах в Националния брайлов конкурс, който бе проведен в началото на декември 2007-а г. при много добра организация и отлични условия в хотел "Амбасадор" в София. Класирах се на първо място в групата на самообучилите се и получих парична премия.
Взех участие и в брайловия конкурс, организиран от Националното читалище на слепите "Луи Брайл". Той се състоя през лятото на 2008 г., точно на рождения ми ден - 23 юли. Организацията на това състезание бе на много високо ниво и то протече много успешно и приятно за мен, а може би и за другите участници (това те ще кажат).
На тези два брайлови конкурса освен паричната награда, която получих от първия и предметната награда и подаръка, които имам (и ползвам с радост и удоволствие) от втория, аз се запознах с много интересни и приятни хора. Спечелих нови приятели, преживях приятни събития и се обогатих духовно. Тези участия ще останат в мен като един мил и приятен спомен.
Може би след тези конкурси животът ми започна и ще продължава да се променя (надявам се в положителна посока).

Деян Николов

 

обратно в съдържанието