Редактори:
Спас Карафезов
Яна Йорданова
Предпечатна подготовка и печат: Иван Доброволов
Коректор:
Ралица Янкова
Списание "Вестител" се издава с финансовата подкрепа на Globul.
Подписаните материали изразяват мнението на автора и не ангажират редакцията.
200 години от рождението на Луи Брайл
Брайловата грамотност промени начина ми на живот
Младежки страсти на малагийския бряг
Анкара 2009 - началото на по-достъпно висше образование за хората с увреждания в Европа
Ефективен ли е икономическият модел на ССБ?
Европа има ново антитерористично оръжие - слепи детективи
Дейзи 2009 - една глобална библиотека
Правила за запознанство при слепите - как да направим добро първоначално впечатление
200 години от рождението на Луи Брайл
Да ослепееш в миг, само когато си на 18 години, два месеца и шест дни е повече от смърт. Електрическият ток ме разтърси силно. Когато се събудих в болничното легло след трапанация на черепа, всичко беше изчезнало в тъмнината. Повече никога нямаше да се любувам на планинските върхове, на пъстрите поля, на звездите, които са ме примамвали от детството. Предстоеше да живея в свят без образи. Лекарите ми казваха - зрението ти може да се възвърне до някаква степен. Бях още в болницата. Мечтаех да следвам в чужбина. Докато чакам проглеждането, по-добре е да чета. Моите родители все още бяха в неврохирургията. Изпратих баща ми до организацята на слепите да донесе книги. Разочарованието ми беше голямо. Върнали го. "Помогнете му. Ако остане така, сам ще ни намери", казал председателят на Съюза на слепите, при който отишъл измъченият ми баща. Той е знаел, че късно ослепелите нямат развито осезание...
Изминаха две години в опити за лечение. Нищо. От столицата се бяхме прибрали в родния ми град. Водеха ме при един необикновен сляп човек. Преди това съм го виждал и съм изпитвал състрадание към него. Беше учил в Русия. Даде ми плоча, шило и хартия. Показа ми брайловата азбука. Когато бях ученик, съм я виждал върху малки календарчета. Бързо запаметих всичко, ала бавно пишех и трудно разпознавах знаците. Преди месеци от местната организация на слепите ми бяха донесли списание. През нощта плаках. Страниците възприемах само като релефни листове. Редовете се сливаха. След време се върнах към това списание. Разпознавах някои от лесните букви. Разграничавах полетата. Разчитах написаното от мене, ала гъсто отпечатаните редове бяха недостъпни.
Когато виждах, учех в текстилен техникум. Изход в живота ми беше да продължа образованието си. Трябваше да повторя последния клас, но този път в гимназия. Плочата и шилото вече ми служеха. За да достигна дотук, един ден седнах върху затворения капак на шевната машина на майка ми. Спрях се на една страница от списанието. Опипвах буква по буква. Досещах се за думата, но не прескачах. Непрекъснато си бършех ръцете. Отвсякъде ми капеше пот. От нерви въртях педала. Минали са повече от четири часа, докато изчетох първата си брайлова страница. Листът беше буквално размазан. След това ще чета хиляди, хиляди... В гимназията си пишех задачите по математика и думите по немски. След завършване на университета усвоих и краткописа. В онова далечно време нямаше учебници на брайлов шрифт за гимназия. След две десетилетия, като ръководител в Съюза на слепите, съдействах за превръщането на софийското училище в средно. Организирах издаването в брайл на всички учебници за гимназиалния курс.
Когато учех право в университета, закупих внесена от сляп чужденец пихтова машина. Беше в дървено куфарче. В квартирата си записхвах синтеза на лекциите. През лятната ваканция в родната ми къща баща ми след работа ми диктуваше законите. Капнал от умора, с кодексите в ръце, той заспиваше. На него и десетки приятели, колеги и други хора благодаря за това. Тази пихтова машинка е вече в музея на читалището.
Докато следвах, моята виждаща приятелка ми пишеше на брайл. Аз й отговарях на пихтовата машина. В средата на 50-те години на българския пазар все още не се продаваха пишещи машини. Нашата връзка прерасна в семейство. Отгледахме и изучихме две умни деца. Дори внуците ни обичаха да се занимават с брайловото писмо. Единият от тях, който учи в Германия, може да пише думи на латиница на брайл.
Близо 11 години съм работил като юрисконсулт и два пъти по толкова като ръководител и редактор. След пенсионирането си от 1992 г. имам честта да ръководя Национално читалище "Луи Брайл". В малката ни страна ние първи въведохме технологията да печатаме чрез компютър. Безвъзмездно я разпространихме. Наскоро получихме от Японското посолство модерен принтер за по-качествен печат.
В моята чанта е винаги шестредната метална плочка, която ми подари в Осло през юни 1973 г. Арне Хусвег. През 1983 г. в Берлин Хелмут Пилаш ми даде един от първите ръчно изработени екземпляри мини пихтови машини. Бях приятел с техния майстор инж. Паул Георги. На мен съдбата ми е давала шанс за развитие. На свой ред и аз съм помагал на събратята си.
Най-големият благодетел в живота на милиони слепи в света ще остане гениалният син на Франция Луи Брайл. На него дължим самостоятелното четене с вътрешния глас. То не може да бъде изместено нито от звукозаписа, нито от синтезатора на компютъра ми. Човек трябва сам да чете поезия. Изучаването на чужди езици става най-добре чрез точковото писмо. Бъди благословен, Луи Брайл! Ти ни възвърна духовната светлина в живота!
У нас в училище и университета най-високата оценка е шестица. В тотото 6 от 49 най-голямата печалба е числото 6. Но тя ощастливява само единици. Един гениален код, комбинация от 6 точки, ощастливи поколения слепи от всички краища на земята. Поклон пред твоето дело, Луи Брайл!
Спас Карафезов
обратно в съдържанието
Брайловата грамотност промени начина ми на живот
Шест точки. Без тях не мога.
Шест точки. Мама! Шест точки.
Татко! Училище. Учител.
Шест точки. Живот.
Обичам. Любов. Любима.
Колко много значат те за мен! От първия ден. От първи клас.
И сега аз пиша с тях. Аз мисля.
Чета, съчинявам, водя си бележки.
Шест точки. Неразделни.
Те са винаги в мен. В книги, списания, учебници - литература.
Поклон пред теб, Луи! Творението ти е велико. Шестточието ти - епохално. Луи Брайл, ти си гений. Ти ми даде светлина. Твоите букви са слънчеви лъчи. Те са като две очи. Релефноточковото писмо е велико постижение на Луи. Колко е хубаво да мислиш и да твориш за другите. Аз съм удовлетворен от това. Мога да пиша. Мога да чета. Луи, ти ми даваш вяра. Твоето писмо криле ми дава да литна над света и да се гордея. Искам да обиколя целия свят. Първите шест точки в първи клас. А после? Основно. Средно и висше образование с азбуката на луи. Език, писменост, култура. Какво богатство от букви, цифри, знаци! Само шест точки. В различни комбинации - живот.
Стоян Стоянов
обратно в съдържанието
Младежки
страсти на малагийския бряг
Много пъти съм бил участник в младежки проекти, но това беше наистина нещо различно. Участвал съм в шест младежки обмена, все между зрящи и незрящи участници, с главна цел - интеграция на младите хора с увредено зрение в обществото посредством различни методи. Взех участие и в два тренинг курса на теми "Междукултурния диалог" - в Русалка (България) и Констанца (Румъния) и "Кой е треньорът и какво е треньорството" в Бекешчаба (Унгария).
Тренинг курсът в Малага (Испания) бе част от "Младежта в действие" - програма по младежките демократични програми на ЕС. Участието си там дължа главно на Държавната агенция за младежта и спорта, която ме одобри за финансиране, разбира се, на г-ца Наталия Николова, поканила ме за участник и не на последно място на д-р Иван Янев, който ме включи в проекта като представител на спортния клуб за интеграция "Витоша". На всички тези хора и техните екипи бих искал да изкажа сърдечната си благодарност за възможността, която ми дадоха да бъда част от това събитие.
На огромното летище "Барахас" в Мадрид, където сменяхме самолета за Малага, ползвахме самодвижещо се метро на етаж минус 1, което пътуваше по завоите на добре осветените тунели на аерогарата. Впечатляващо беше това придвижване с метрото, което беше пригодено повече за правостоящи, но имаше и седалки. Преди да тръгне, се съобщава до кой терминал пътува, а вратите му се отварят заедно със съвпадналата с тях стъклена завеса. Спокойствието на испанците също прави впечатление.
В проекта обучители бяха:
1. Наталия Николова - България;
2. Хана - Германия;
3. Айшан - Турция и
4. Педро - Испания.
Един неуморен, безсънен и перфектен екип. Всички обучители и участници бяха изключително толерантни към мен като човек със слабо зрение.
Изключително интересна хетерогенна група бяхме участниците от България, Турция, Австрия, Испания, Германия и Полша. От всички тези страни имаше по няколко участници, само от Австрия беше едно момиченце, на което симпатизирах, защото аз също съм бил сам на тренинг курса в Бекешчаба и знам за какви тръпки става въпрос.
Главната цел на проекта бе да покаже на теория и на практика (чрез различни симулации) как се организира проект от подобно естество, какво е активното участие и европейското гражданство и двете ключови понятия на демократичните проекти. Някои от участниците представиха собствени презентации на тема "Democrazy at home". Всички участници имаха възможността и представиха своите организации, така се изгради у нас представата за бъдещи потенциални партньорства в организирането на проекти.
Кацнахме на първи юни в Малага, където бяхме настанени в превърнатите в хотелска част имоти на католическата църква. Комуналните условия там определено бяха на ниво. Още първата вечер за всички участници бе организирана вълнуваща опознавателна среща с използването на някои методи за разчупване на ледовете помежду ни. По време на тренинг курса до шести юни бяха проведени множество обучения с помощта на методите на неформалното обучение. С презентации се отличиха всички обучители, като си заслужава да се спомене много солидно подготвеното представяне на българската трейнърка Наталия Николова, на тема "Активното участие", с много точно подредени слайдове и включване на участниците в обсъждането на проблемите на тази тема. След нея си заслужава да спомена и германката Хана, била доброволка към EVS (европейска доброволческа служба) в Лондон, с много задълбочени познания в областта на европейското гражданство. Проведоха се и няколко игри, трениращи работата в екип на участниците. Така например бяхме разделени на няколко групи от по трима-четирима човека и ни бяха раздадени задачи в центъра на Малага да открием различни забележителности, но преди това да получим отговорите на 5 въпроса относно предстоящия тогава вот за европарламент, забележителности на Испания, известни испански личности и неправителствени организации в Малага. Трябваше испанците в проекта да забравят за испанския и да задаваме въпросите си към определена по възраст и пол група изцяло на английски език, а това в Испания е трудничко.
В екип също решавахме проблеми на въображаем град с методите и от всички гледни точки на демократичното общество, както и строихме кула от чашки и въженца, с което бе тренирано нашето комбинативно мислене.
Симулативно представихме проекти по програмата "Младежта в действие" на различни теми и лобирахме за тях. Два пъти имахме рефлекшън групи за впечатленията от деня, където бяха използвани интересни методи като писането на SMS и задаването на въпроси в определен ред. Заключителните оценявания на проекта бяха направени отново по много оригинален и романтичен начин. Имахме си партита и свободно време, за да отидем да видим Малагийския бряг, да си направим пикник, да разгледаме града, да понапазаруваме и да потанцуваме в нощните заведения, аз специално се развихрих и в салса ритмите, показах и няколко стъпки на мои колеги в проекта.
Проектът в Малага ще остане в сърцето ми като изключително толерантно, полезно и много вълнуващо преживяване. С използването на различни обучителни методи и почивките с игри от диапазона на неформалното обучение доста надградихме нашите познания в областта на демокрацията и младежките европроекти на "Младежта в действие". Изградихме безценни приятелства и бъдещи партньорства.
Георги Гергов
обратно в съдържанието
Анкара
2009 - началото на по-достъпно висше образование за хората с увреждания в Европа
Между двадесет и девети юни и четвърти юли в столицата на република Турция, град Анкара, се проведе семинар със студенти с увреждания от големи европейски университети. Имаше участници от Холандия, Белгия, Турция, Словения, Англия и България. Софийския университет "Св. Климент Охридски" бе представен достойно от двама незрящи студенти - Константин Антонов (първи курс специална педагогика) и Георги Гергов (пети курс право и втори курс специална педагогика). Двамата бяхме препоръчани от проф. Владимир Радулов и поканени любезно от доц. Мира Цветкова-Арсова.
Българската група пристигна на трийсти юни със самолет през Истанбул, където усетихме професионализма на невербалното общуване от асистентите на авиокомпания "Търкиш еърлайнс". Още с пристигането си бяхме настанени в изключително луксозния хотел "2000", в близост до турския парламент, след което на първи юли започна и същинската ни отговорна работа. Нашата задача беше в края на проекта да имаме ясна визия за това с какви проблеми се сблъскват студентите с увреждания в различните университети в Европа и с какво ние самите можем да допринесем за тяхното решаване. Нашите заседания се провеждаха в най-големия университет в Турция (Техническия университет в Анкара) и в залите на хотела.
Методът за вземане на решения беше доста любопитен. На първи юли повечето от нас разказаха своите истории (своите трудности и персоналното им преодоляване в собствените си университети). Следва да се отбележи, че имаше студенти с най-различни увреждания. Така например, освен студенти с увредено зрение имаше и такива с детска церебрална парализа, с двигателни увреждания (включително и на инвалидни колички). Най-впечатляващо обаче беше участието на момиче от Турция с лека степен интелектуална недостатъчност, която, освен че учи в университет, знае и оперира с английския език свободно. Интерес представляваше и участието на хора с увреждане, което според нашите критерии не е такова. Така например имаше момиче от Холандия с трудно минало, което по нидерландските социални закони е студентка с увреждане.
На втори юли вече бяхме разделени за работа в малки групи, където трябваше да конкретизираме проблемите на собствените си университети и да потърсим решението им. За целта дори се наложи да направим едногодишен план за работа.
На трети юли цялата група работи заедно, изяснихме си трудностите в различните университети за студентите с увреждания и приехме проектоправила за действие, с цел подобряване условията за следване на младежи в неравностойно положение. Беше избран изпълнителен орган на международно ниво, който да следи и прилага изработената на семинара проекторамка. В него успя да влезе и българинът Георги Гергов.
Надеждите на всички участници бяха да продължим съвместната си работа за подобряване условията в университетите ни относно улесняване на учебния процес и включването на все повече младежи с увреждания в Европейската академична общност.
Георги Гергов
обратно в съдържанието
Ефективен ли е икономическият модел на ССБ?
Четвъртото заседание на Петнайстото общо събрание се състоя в Банкя на 25 и 26 юни тази година. В дневния ред бяха заложени девет точки. Присъстваха 52 пълномощника на организацията от цялата страна. В отчетния доклад на Управителния съвет за дейността на Съюза за времето от 1 януари до 31 декември 2008 година се изтъкват заслугите на регионалните и териториални организации за решаване проблемите на слепите и слабовиждащите хора. Същественото е, че местните ръководства започват все по-добре да работят с общините, фирми и други обществени организации. Някои от тях като сливенската се самоиздържат. Отбелязан е спад на членския състав. Това се дължи на починали и напуснали членове, както и на загуба на установена работоспособност от ТЕЛК. Към началото на годината Съюзът наброява приблизително 17'800 члена. Основната част от тях са възрастни над 60 години - повече от две трети.
Постоянна слабост в работата е недостатъчният контакт с двете училища за деца с нарушено зрение, както и с незрящи студенти и младежи. На всички нива съюзните ръководства са призовани да привличат по-млади специалисти и образовани членове за сътрудничество и включване на тяхната инициативност и идеи в работата.
Най-голямо внимание бе отделено на доклада на Контролния съвет, поднесен от неговия председател Маньо Алексиев. В него се установяват сериозни грешки при ремонта на дряновската рехабилитационна база, за който са похарчени повече от 600'000 лв. в продължение на 10 години. Събранието одобри комисия от външни експерти, която да извърши проверка, да състави акт 10 и да поиска разработка на проект за довършване на ремонта. Посочени бяха и слабости в работата на националния рехабилитационен център. Предвид високия престиж на учреждението и работата му по национални и международни проекти разработката на Контролния съвет не бе подложена на гласуване.
Централно място на всички дискусии бе проблемът за издръжката на съюзните клонове на холдинг "Успех". Установи се, че в продължение на години вместо те да отделят средства от производството си за дейността на Съюза, на практика е станало обратното. Бяха направени много изказвания около това, че досегашният модел е неефективен. Това доказват загубите на всички предприятия в продължение на последните три години. Управителният съвет е закрил клоновете в Кюстендил, Русе, Стара Загора, Сливен. Това е стъпка към признанието, че в този си вид производствено-икономическата дейност не може да продължи. Отново бяха поискани средства както за покриване на взетите вече кредити от холдинга и централното управление, така също и от плевенския клон, в който са вложени милиони, но годишната му печалба за миналата година е само 29'000 лева. Изтекли са три години, откакто в това предприятие е закупена втора линия на старо от Италия и въпреки дадените обещания пред Общото събрание тя все още не е пусната в експлоатация.
Достигна се до компромис от страна на по-голямата част от членовете на висшия ръководен орган. Прецени се, че трябва да се продадат някои от собствените обекти и земи на Съюза, които да покрият взетите кредити в размер до 1'500'000 лева. Допълнително ще се предложи за продажба собственост, която да покрие оборотни средства на предприятията и да бъде извършен сериозен ремонт на общежитията на софийското предприятие "Успех". Тази сума възлезе на два милиона лева. Общото събрание гласува единодушно мораториум върху всякакви кредити от всички звена в ССБ.
Бихме могли отново да се замислим, че Съюзът на слепите благодарение на държавната субсидия, наемите от собствеността си, както и разработките по проекти разполага с достатъчно средства, за да има една друга стратегия и концепция. Силите му трябва да бъдат насочени към качественото образование на слепите и слабовиждащи хора в страната с оглед на тяхната ефективна интегрирана професионална реализация. Управителният съвет разполага с достатъчно пари за помощни средства (а не както в момента са заложени само 10'000 лв. от държавната субсидия). Те биха могли да покрият и развитието на информационния процес, рехабилитацията във всичките й аспекти, работата с възрастните и самотни слепи, осмислянето на живота на безработните слепи и слабовиждащи хора в страната.
Пълномощниците Янаки Градев и Стефан Пенчев обосноваха необходимостта от промяна на съюзния устав, който да преодолее възникналите в практиката противоречия и възможните конфликти на интереси. За съжаление Уоправителният съвет не предложи на това събрание антикризисна програма. При настъпилата в страната обстановка се налага да се свика още едно събрание до края на тази година, но недалновидно по-голямата част от гласувалите не подкрепиха свикването му. Налице е една опасност зад колективните решения да се скрива личната отговорност и да не се потърсят мерки за отстраняване на виновни лица или търсене на гражданска отговорност от тях. Не е страшно, че някои от ненужните имоти могат да се продадат. Лошото е, че за тях не може да се вземе реалната цена по време на кризата. И когато се стига дотук, непременно трябва да се запитаме какво е нужно да се направи, за да не тежи като воденичен камък производството върху шията на организацията според думите на един от изказващите се пълномощници. Тези предприятия повече не бива да трупат загуби и да поддържат значително по-голям виждащ персонал от слепите работници. Това не е в обществен интерес. Бъдещето на стопанската дейност е може би във възлагането на концесия, организиране на смесени дружества с общините и държавата или приемането им със статут на помощни работилници, субсидирани от държавния бюджет. При новите реалности организацията трябва да пренасочи средствата си действително за подобряване условията на живот на слепите хора, за тяхното образование и интеграция в обществото.
Съмнението дали икономическият модел на ССБ е ефективен ще отпадне, след като в продължение на последните 2-3 години предприятията приключват на загуба от своята производствена дейност. Тогава логично е да се попитаме дали трябва Съюзът да продава имуществото си, за да издържа губеща икономика и осигурява заплати на специалисти и хора, които нямат капацитет да развиват успешна икономическа дейност.
Спас Карафезов
обратно в съдържанието
Ново
ръководство на ЛИБЕ
На 75 конгрес на Международната организация на слепите есперантисти, състоял се през месец юли в Полша, в новото ръководство бе избран и председателят на АНЕБ Владимир Желев. Това е сериозно признание за дейността на българската есперантска организация и за заслугите на нейния председател. Номинацията е направена от Анатолий Масенко – Русия. За президент на ЛИБЕ е избран г-н Арво Карвинен от Финландия. Той е добър приятел на слепите есперантисти от нашата страна. Още през март 1975 г. той бе включен в комисията за спорта при регионалния европейски комитет на световния съюз на слепите, оглавен тогава от председателя на ССБ Иван Илиев.
Социалната система във Великобритания - надеждна защита за слепите и в условията на рецесия
От последното тримесечие на миналата година официално се счита, че Великобритания е в рецесия. През този период спадът н брутния вътрешен продукт е около 1,5%. През тази година се очаква още 3,5% спад. Безработните в страната вече наброяват 2'100'000 души, което е значителна цифра за шейсетмилионното население.
Официалната статистика все още сочи, че 25% от слепите в работоспособна възраст работят, а останалите 75% са безработни. Какво е положението на втората категория незрящи?
Всеки инвалид в Обединеното кралство независимо от доходите си получава така наречената помощ за инвалидност. Тази помощ е разделена на два компонента - първият е свързан със заплащане грижите за инвалида, а вторият за мобилност. Всеки един от тези компоненти има три степени. Слепите обикновено получават втора степен за грижи и най-ниската степен за мобилност. Счита се, че при добра рехабилитация и ползване на технически помощни средства хората без зрение могат да достигнат добра мобилност. Най-високите степени на двата компонента получават хора с много тежки увреждания. Това са примерно слепоглухите.
При сега установеното положение напълно слепият човек получава около 66 лири седмично помощ за инвалидност. Ако обаче той е безработен и неговият съпруг или съпруга не работи или работи по-малко от 24 часа седмично, инвалидът има право на помощ за безработен, чийто размер е около 60 лири седмично. При това положение седмичният доход става 126 лири, или около 500 лири месечно. За един човек това е доста прилична сума, като се вземе предвид, че цените на основните хранителни продукти и дрехите са по-ниски от тези в България. Чувствително по-скъпи са единствено зеленчуците.
Ако слепият човек няма собствено жилище и е безработен, той има право и на помощ за квартира. Тази помощ може да получи в пари, ако живее под наем, или да му бъде предоставено общинско жилище. Уреждането и на този жизнено важен въпрос осигурява приличен стандарт на слепите.
С намирането на работа ситуацията много прилича на тази в България - "Спасяването на давещия се е дело на самия давещ се." Слепият човек трябва сам да си търси работа и ако намери, което не е никак лесно, ще му се окаже помощ за оборудването на работното място с необходимата техника. Това е също от голяма важност, защото той не може да работи с незаконен софтуер, а никой работодател няма да му купи JAWS.
От края на миналата и началото на тази година Кралският институт за слепи започна кампания слепите да получат втора степен на компонента за мобилност. Призовани бяха незрящите от цялата страна да пишат писма до депутатите в своя избирателен район. Организираха се и няколко протестни митинга пред Парламента. В акцията беше привлечен и бившият министър на вътрешните работи Дейвид Бланкет. Той е един от най-авторитетните хора без зрение в страната. Поканен бях и аз да участвам в протестите, като Кралският национален институт поемаше разходите ми за пътуване до Лондон. Искрено се възхитих на мащабността на тази кампания. Очевидно беше потърсен контакт с всеки сляп човек в страната, щом потърсиха и мен, емигранта.
Не отидох в Лондон най-вече защото считах, че тази работа няма да успее. Останах много учуден, когато чух по радиото, че от 2011 година слепите ще получат втора степен на компонента за мобилност. Противно на моите очаквания кампанията успя.
Какво означава това? Първо, помощта за инвалидност от 66 лири седмично ще стане около 90 лири. Второ, според сегашните разпоредби получаващите втора степен на компонента за мобилност получават автомобил от държавата и са освободени от пътна такса.
За съжаление в България нямаме опит да организираме подобни кампании. Ние загубихме толкова много и никой нито един път не ни събра на добре организиран протест. Протест, в който всички да са добре информирани какво се иска. При нас нещата се решават горе, а слепите са държани настрана, сякаш това не ги засяга. Очевидно още време ни трябва да поживеем в демокрация, за да се научим как да отстояваме правата си. Това се отнася първо за лидерите на нашите организации и после за всеки инвалид.
Йордан Младенов
обратно в съдържанието
Нищо не
може да спре песента
По инициатива на организация от Турция, свързана с хора с увреждания, се осъществи международният проект "Нищо не може да спре музиката" по програма Грюндвиг на Европейския съюз. Към него като партньори се включиха фондация "EUROGEMS" от Италия и Национално читалище на слепите "Луи Брайл". Идеята на проекта бе да се осъществи културен обмен между музиканти с увреждания от трите държави, като се изнесат съвместни концерти във всяка от тях. Освен изпълненията на родните си езици, групите трябваше да разучат и по една песен от другите две страни. Тези песни се изпълняваха от всички заедно. Организациите от Турция и Италия бяха финансирани по 20'000 евро, а България - 8000 евро.
Първият концерт се състоя в Турция на 12 август 2008 година във възстановения след голямото земетресение град Измит на Мраморно море. Домакините осигуриха много добри условия за репетиции. В навечерието на събитието делегациите бяха приети от кмета на града. Концертът беше широко рекламиран. Той бе на открита сцена по време на големия летен панаир. Българската група "Веселите момчета" в състав: Тодор Митев, Светослав Калвин, Десислав Димов, Митко Ангелов и Александър Попов получи заслужено симпатиите на публиката при изпълнението на турската песен "Тумбалачи". Докато нашата група изпълняваше "Моя страна" на Емил Димитров, небето бе обсипано от многоцветни ракети, предназначени за празника на града.
На десети октомври в София в зала "Люмиер" на НДК бе вторият международен концерт. Същия ден сутринта гостите бяха приети от зам.-министъра на културата Явор Милушев. Красив момент бе съчетаването на концерта с голям фестивал, посветен на 80-годишнината от основаването на Национално читалище на слепите "Луи Брайл". Директорът на Агенцията за хората с увреждания Минчо Коралски връчи плакети на участниците. Те вече бяха станали приятели и на коктейл вечерта в хотел "Шипка" имаха възможност да задълбочат своята дружба.
На 21 май 2009 малкият витлов самолет на Чешките авиолинии отведе българската група от Прага до Венеция. Заедно с турските приятели всички бяха настанени в хотел към католическия манастир "Света Доротея" в малкия, но изпълнен с исторически забележителности град Асоло. На това място, преди векове играло ролята на регионален център, римляните са построили виадукт, студени терми за разхлаждане през горещите дни, болница, замък, датиращ от шести век. На височина 294 метра на един от най-високите хълмове в околността има крепост. Не е известно кога е построена, но се знае, че вече е съществувала през девети-десети век. Тя е прекрасно съхранена и до ден- днешен. Забележителен е дворецът, в който през петнайсти век е живяла родената във Венеция Катерина Корнаро, кралица на Египет и Кипър.
Международният концерт на двадесет и трети май се състоя в градския театър, носещ името на Елеонора Дузе, известна италианска актриса, живяла в града. Театърът е изграден в стария замък в началото на деветнайсти век, а по-късно е преустроен. Участниците бяха поздравени от кмета на града. Както в Турция и България, и тук бяха изпълнени националните химни на трите страни. В репертоарите на групите бяха включени нови песни. Българската група поднесе своята специална изненада за публиката - "Ке сара", изпълнена на италиански.
На следващия ден посетихме Венеция. Дори няколкото часа разходка бяха достатъчни, за да се вдъхне атмосферата на този неповторим град - тесните улички, каналите, по които плават гондоли, изпълнения с хора площад Сан Марко. Силно впечатление у нас остави Канале Гранде с неговото безспирно движение и красивата архитектура на сградите наоколо. Докато бяхме в корабчето, покрай нас профуча линейка - моторна лодка. Отвсякъде се чуваха най-различни езици - месец май е предпочитан от чуждестранните туристи. Ние се прощавахме с Италия, с нейните канцонети, прощавахме се с нашите италиански и турски приятели, но отнасяхме със себе си един незабравим спомен за съвместната ни работа, за дружелюбните хора, влажния морски въздух и жаркото слънце. Наистина за песента няма граници. Това е езикът на всички народи по света.
Спас Карафезов
обратно в съдържанието
Европа
има ново антитерористично оръжие - слепи детективи
Сача ван Луу, 36-годишен, от Белгия, не е обикновен полицай. Вместо оръжие носи бял бастун. Той е специалист по подслушването на телефонни разговори. Ако подслушваният кара кола по време на разговора си, Ван Луу може да определи по мъркането на двигателя дали това е пежо или мерцедес. Слепият детектив е най-новото оръжие в глобалната борба срещу тероризма и организираната престъпност. "Слепотата ме принуди да развия другите си сетива. Моето оръжие е слуха. Той ми помага да видя неща, които другите детективи не могат да видят" - казва гордо Ван Луу в офиса си във федералната полиция. На стената виси лист, на който се виждат попаденията от последните стрелби. "Ние трябва да признаем и ограниченията, които ни налага слепотата - обяснява полицай Луу. - По време на стрелбите треньорът трябва да държи ръката ми, за да сме сигурни, че никой няма да бъде ранен."
Слепият детектив е един от шестимата незрящи, назначени в белгийската полиция специалисти по прослушването и анализирането на записани телефонни разговори. Той е полиглот. Учил е самостоятелно сърбохърватски просто за удоволствие. Владее още шест езика, сред които арабски и руски. Когато подслушва телефонен разговор, по тоновете при набирането може да установи кои цифри се набират. Прекрасно се ориентира дали разговорът се води от аерогара, гара или оживен ресторант. Безпогрешно определя акцента на подслушвания. Неотдавна полицията предполагаше, че един наркотрафикант е мароканец. Ван Луу заяви, че той е албанец, което се потвърди след ареста.
"Аз трябваше да тренирам слуха си, така че да се ориентирам безпогрешно в околната среда. Това за слепите често пъти е въпрос на оцеляване, когато пресичат улица или се движат на оживено място. Свикнал съм да не се поддавам на емоции. Мисля, че за това ми помага слепотата. В службата си имам работа с наркотрафиканти, потенциални убийци и други престъпници."
"Идеята за назначаването на слепи в полицията - казва Ван Филин, началник на федералната полиция, - идва от Холандия. В Белгия до това решение се стигна, след като правителството разреши телефонни подслушвания при разследване на 36 вида престъпления. Полицаи като Ван Луу са особено ценни с умението си да слушат добре, защото често пъти при записите от телефони или подслушвателни устройства, разположени в жилището на заподозрения, се чува много страничен шум, сред който той трябва да разпознае гласове. Ван Луу е неоценим с умението си да говори 6 езика. Неотдавна записи от телефонни разговори бяха използвани като доказателствен материал за арестуването на хора от терористична клетка, чиято цел е била набирането на доброволци за Ирак."
Шефът на полицията е бил учуден колко много слепи кандидати са се явили за предлаганата работа. Наложило се да върне една дузина хора. Някои от тях били с доста запазено зрение. Един дори дошъл на интервюто с кола.
Слепите, назначени в полицията, имат специален статут. Той е уреден със закон от 2006 година, засягащ гражданите, работещи в полицията с определена задача. Незрящите не трябва да носят оръжие, да участват в арести и да се излагат на опасност. Ван Филин си спомня с какво предубеждение са били посрещнати слепите полицаи от колегите си. Имало е изказвания от рода на: "Ние сме полиция, а не благотворителна организация." Предразсъдъците бързо са се разсеяли. За слепите служители е трябвало да се направят звукови ориентири към ескалаторите. На всеки един от тях е бил осигурен брайлов дисплей и говореща програма на компютъра. За да се ориентира по-добре, Ван Луу използва и джипиес приспособление.
Слепият детектив е завършил средното си образование в специално училище, а после е учил в университет. В свободното си време кара ски или язди кон. От малък е свикнал да бъде самостоятелен. "Родителите ми приемаха моята слепота - казва той. - Това ми помогна да я приема и аз."
International Herald Tribune
Превод: Йордан Младенов
обратно в съдържанието
Малко за
системата Дейзи
Началото е положено през 1996 година, когато е основан международният консорциум Дейзи със седалище в Швейцария. Името Дейзи означава съкратено Дигитална аудио система. Пълноправните членове са 17 институции от 16 страни. Те имат и главния икономически дял за развитието на консорциума. Япония и Швеция още в самото начало предлагат той да бъде изграден на професионални начала и в него да работят предимно специалисти. Тяхна задача е да разработват различни модели апарати за запис и прослушване и съответните програми за използването им. Към Дейзи консорциума се присъединяват и 50 библиотеки, организации и фирми като асоциирани членове. Тяхната вноска се определя от икономическото състояние и преценката за отделната страна от Световната банка. Организациите от страните основателки съставляват управителния съвет на консорциума, който на всеки 5 години избира своя президент и касиер. Тези лица представляват сдружението по отношение на другите структури и организации. В сдружението работят 18 високо квалифицирани компютърни специалисти, които непрекъснато обменят информация, уточняват детайли и тестват готовите продукти. Те говорят на 16 различни езика, а връзката между тях се осъществява на английски. Вече са разработени различни апарати в Япония, Канада, Германия и други страни, които спазват един общ стандарт. Интересно е, че консорциумът е сериозно подпомаган от компанията Майкрософт в САЩ. Удобството на системата Дейзи се състои в това бързо да се намират отделни абзаци и думи и да се правят записи с корекции, както при работа с компютър. Най-разпространените сред апаратите са плеърите, които се ползват предимно от възрастни хора. В повечето напреднали страни книгите за слепи и слабовиждащи хора, както и лица с увреждания, които по някаква причина не са в състояние да четат, лесно могат да прослушват от записите на студиата. Тъй като тези данни са взети от публикация на Елке Дитмер, директор на северогерманската библиотека за слепи, по повод заседание на консорциума в Киото през януари 2009 година, ще дадем пример от нейната страна. В момента в Германия има 15 библиотеки за слепи и слабовиждащи, обединени в сдружението MEDIBUS. Дитмер е същевременно и негов председател. В продължение на няколко години всичките тези библиотеки са преминали на стандарта Дейзи и вече са на разположение 100'000 заглавия, които могат да се трансформират на тактилен дисплей или да се слушат.
Централната библиотека за слепи в Германия организира в град Лайпциг, където е нейното седалище, международна Дейзи конференция 2009 година. Тя ще се проведе между 21 и 27 септември. Дейзи седмицата се свързва и с провеждането на голяма техническа конференция на специалисти на тема свободния достъп до документи и информация. По време на събитието ще бъде организирана и изложба на апаратура и софтуер. На немския пазар вече ще се предлага джиесем с програма на Дейзи формат, както и миниатюрен джобен Дейзи плеър. Всеки от нашите читатели може да си зададе въпроса дали ние в България не изостанахме, не прилагайки до момента тази система. Консорциумът е разработил голям проект за Южна Африка. Защо такъв да не бъде приложен и за нас? От практиката, която широко навлезе в нашите среди, се установи едно общоприето решение слепите в страната да боравят предимно с персоналните си компютри. Това означава, че книгите в България ще бъдат в електронен формат. Те могат да бъдат прочетени посредством тактилен дисплей или прослушвани чрез говорещата програма, разработена от Българската асоциация за компютърна лингвистика със средства на Майкрософт. Засега у нас е масово разпространен вторият вариант. Когато се открият законодателни възможности и брайловият дисплей се признае като помощно средство по Закона за интеграция на хората с увреждания, ще можем да очакваме и по-честото приложение на брайловото писмо и грамотност. Това бих искал специално да подчертая в 200- годишния юбилей на неговия създател Луи Брайл.
Спас Карафезов
(по материали от
чуждестранния печат)
обратно в съдържанието
Дейзи
2009 - една глобална библиотека
"Имам мечта" - търговският представител на Дейзи консорциум Джордж Кершер цитира през 2001 г. известните думи на Мартин Лутър Кинг, за да покаже визията на една глобална библиотека - библиотека за слепи и слабовиждащи хора, за хора с нарушена способност за четене и писане и такива, които не могат да четат напечатана информация. Да се сравни борбата за свобода на афроамериканското население на САЩ с правото на достъп до информация - не малко хора считат това за типична американска маркетинг-акция.
Три години по-късно основателят на Майкрософт Бил Гейтс кани експерти от цял свят на професионален конгрес, на който се обсъждат технически и инициаторски аспекти на глобалния достъп до информация за хората с увреждания. Възползвах се от случая да попитам лично господин Гейтс за неговата преценка за шансовете на Дейзи стандарта. Той препоръчва да не се работи в насоки, отделени от масовия пазар на информационните технологии.
С проекта "Дейзи за всички" се ангажират от 2005 г. преди всичко японските колеги, за да направят възможно по-добър достъпа до информация за слепите в развиващите се страни. Хироши Кавамура, основател, а днес президент на Дейзи консорциума, инициира развитието на програма, която може да се използва от потребители с различни увреждания и да работи на различни азиатски и африкански езици. Проектът става значим след катастрофалното цунами през 2005 г., тъй като се стига до решение по крайбрежията на Азия да се инсталира предупредителна система, която да бъде достъпна също и за хора с увреждания.
Както докладва ръководителят на датската библиотека за слепи Бенте Дал Ратие, младите читатели между 12 и 19 години повече използват предложенията й, отколкото по-възрастните читатели. Причината е във факта, че хората с нарушена способност за четене в скандинавските страни имат право да заемат литература в Дейзи формат или като електронен текст.
"Едва около 5% от литературата, която е на разположение на пазара, е достъпна за незрящи и слабовиждащи хора", разяснява Елке Дитмер, председател на MEDIBUS, през януари 2006 г. на деня на Дейзи в Лайпциг. Библиотеките от MEDIBUS се обединяват около идеята до 2010 г. говорещите книги да се предлагат само в Дейзи формат, като се намали предлагането на литература на брайл, електронен текст и аудио. От 2008 г. усилено се рекламира практичният и лесно приложим нов формат за говорящи книги.
За разлика от брайловата книга или аудио касетата дигиталното съдържание може за секунди да се копира и разпространи. Как обаче ще се съгласуват защитата на авторското право и правото на достъп до информация? В рамките на дискусията по този въпрос Европейският съюз на слепите постави през миналата година изисквания, към които се присъединиха MEDIBUS и DBSV (Съюза на слепите в Германия). Инициирано е правото на страните. Едно произведение, издадено в Германия, подлежи на немско право и не може да се заема от незрящи хора от други държави без одобрение от притежателите на правата, дори ако сътрудничеството между библиотеките прави това възможно.
За да се изгради визията на една глобална библиотека за хора с функционални ограничения при четене, политиката, съюзите и икономиката трябва заедно да търсят прозрачни решения, да осигуряват доверие и да зачитат интересите на всички партньори. За да може да се осъществи мечтата на Дейзи консорциума и всяка книга да бъде на разположение за всеки в един и същ момент и на една и съща цена, експерти от целия свят се срещат на Дейзи 2009 в Лайпциг.
Д-р Томас Калиш, директор
на Немската централна библиотека
за слепи в Лайпциг (DZB)
и член на президиума на DBSV
Превод: Олга Коева
обратно в съдържанието
Правила
за запознанство при слепите - как да направим добро първоначално впечатление
Филис Камбъл,
Стаунтън, Вирджиния, САЩ
Когато бях малко момиче, аз си мислех, че запознанството наслуки касае само слепите, докато веднъж бях напълно шокирана, когато сестра ми ми заяви без заобикалки, че слепите могат да се запознават и с виждащи. Всъщност аз не можех да се досетя какво точно означава този израз.
Сестра ми и аз бяхме напълно слепи и тя се срещаше с различни хора, а аз все още не можех да разбера защо хората говорят за запознанство, преди да са срещнали конкретен човек.
Аз вече съм поотраснала, станала съм по-мъдра и може би по-тъжна, но все още този израз - запознанство, предизвиква у мен усмивка. Моите срещи все още са запознанства наслуки.
Много често, когато се представям, един от първите въпроси, които хората ми задават, е дали моят съпруг е зрящ. Това изглежда е едва ли не най-важното за някои хора, но не ме питайте защо, тъй като нямам ни най-малка представа.
Дали ако сме слепи, трябва да се запознаваме само със слепи или можем да се запознаваме и със зрящи?
Ако имате сериозно намерение за женитба, добре е да опознаете бъдещия си партньор по-внимателно, тъй като в този момент вероятно вие подреждате останалата част от живота си. Това според някои викториански писатели е тема, която може да се обсъжда по-късно. Сега можем да обсъждаме вечерята или някои филми.
Но ако погледнем на темата по-сериозно, изборът на обекта за запознанство не трябва да зависи само от това дали той има зрение или няма, а дали имате общи интереси, дали си допадате и не съвсем накрая дали можете да се забавлявате заедно.
Сигурно е, че не бихте искали да дружите с някого, който постоянно говори за неща, които не ви интересуват. А това обикновено няма отношение към въпроса дали този човек вижда или не.
Би ли имало значение за вас, ако зрящите ви приятели смятат, че запознавайки се с други слепи, вие се самоизолирате и така се затваряте във вътрешния свят на слепотата? За някои хора това има значение. Аз споделям тяхното желание да изградят добра представа за себе си, като детайлно мислят за човека, с когото ще се запознават. Освен ако за тях не е по-важно дали с него се чувстват достатъчно приятно.
И така, вие трябва да решите дали да пропуснете или да приемете поканата за запознанство с друг сляп човек. У вас се пораждат известни притеснения относно вашата и неговата възможност за придвижване до мястото на срещата. Проблемът с придвижването винаги стои пред тези, които не могат да шофират, ето защо планирайте внимателно вашето придвижване с обществения транспорт.
Ако не сте били на това място преди и околната среда в някаква степен ви притеснява, помолете някой да ви го опише. В краен случай можете да ползвате такси и с помощта на шофьора му по-спокойно да намерите ресторанта - мястото на вашата среща.
И ето, вече поуспокоени уверено се отправяте към входа на ресторанта, надявайки се, че там ще ви поеме някой разпоредител, за да ви отведе до предварително резервираната маса. Даже се опитвате междувременно да поведете съвсем повърхностен разговор с вашия до този момент непознат. Но каква е изненадата ви, когато вместо да ви посрещне някой на входа, вие внезапно пропадате надолу по стъпалата, характерни за повечето малки ресторанти. Това се случва, защото обикновено в такъв момент се отнасяме по-безгрижно към употребата на белия си бастун.
Навярно триумфално бихте ми репликирали: Аз имам куче водач. Да, то със сигурност ще ви предпази от стълбищните изненади, но трябва да имате предвид, че в много от ресторантите масите са наредени твърде близо една до друга и движението между тях с куче водач може да е трудно и дори невъзможно. Затова е добре предварително да се информираме за разположението.
Но нека продължим. Много от ресторантите вече имат меню на брайл. Но не е необходимо да бързате да питате има ли такова, защото, ако помолите да ви прочетат менюто, сервитьорът сам ще ви го предложи.
Сега вече се приближаваме до един момент, към който много хора са чувствителни.
Вашите чинии пристигат. Вие помните какво сте поръчали, но как са подредени ястията в чиниите? Къде са поставили напитките? Чувствате ли се в този момент безпомощни?
Не, повярвайте ми, няма нищо неприлично, ако съвсем дискретно с пръст проверите кое къде се намира.
Една от моите любими истории, които обичам често да разказвам по този повод, се случи в доста скъп ресторант около Коледа преди доста години. Бях поканена от Лайънс клъб да доведа хор към училището за слепи, където работех тогава, на тяхното коледно тържество.
Преди да напуснем автобуса, аз изнесох кратка лекция на хористите относно тяхното поведение, казвайки им, че те биха могли да ядат пърженото пиле с ръце, но за Бога, не и картофеното пюре.
И до ден-днешен тази забележка ме преследва, макар че децата може да са предполагали, че се шегувам. След като домакините ни помогнаха да се настаним до наредената маса, ни попитаха дали биха могли да направят още нещо за нас.
- Не, благодаря, ние сме много добре - отговорих аз съвсем уверено и докато се опитвах да си намеря хляба, бръкнах в картофеното пюре и едва не го преобърнах.
И тъй като на тази първа ваша среща вие все пак трябва да се забавлявате, моят съвет е да си поръчате нещо, с което по-лесно можете да се справяте при ядене. За първа среща неща като спагети, печени ребърца, раци или стриди, супа и салата не са за предпочитане. Изберете нещо, което лесно можете да консумирате с помощта на нож и вилица. Но ако все пак ви е неудобно да режете месото, а искате пържола, просто помолете готвачът да ви я нареже.
Много от ресторантите включват в основната цена допълнителната сума за възнаграждение на сервитьора, в други се очаква вие сами да направите това, плащайки си сметката, а пък някъде бакшишът се оставя направо на масата. Ако няма как по друг начин да разберете това, просто се информирайте при правене на резервацията или докато питате за посоката на вашата маса.
Какво възнаграждение да се даде допълнително? Обикновено сумата представлява от 15 до 20% от цената на поръчката, тоест ако сметката ви е 50 долара, 20% върху нея са 10 долара, така че общо плащате 60 долара.
Ако живеете в Съединените щати или Канада, The National Braille Press са се погрижили да отпечатат малка книжка на тази тема на брайл, но бихте могли да я ползвате и в електронен формат, като си я свалите от Интернет срещу 5 долара от адрес www.nbp.org.
Тук аз се спрях на възможностите за вечеря или обяд навън, но същите проблеми могат да ни съпътстват и ако сме на друго място. Запознанството с човек без зрение, който вече има опит в това отношение, може да се окаже предимство.
И накрая ако някой ме запита кое е най-важното нещо, което слепите трябва да знаят за запознанството, бих отговорила, че най-важното е предварителното планиране, за да не допуснем тези досадни подробности да ни помрачат настроението.
Просто се отпуснете и се забавлявайте.
Преведе: Недко Недев
(по материали от Интернет)
обратно в съдържанието
Посвещение
Не се страхувай, мили, че навън
годините следи оставят...
Дървета рухват в огнен сън,
но любовта не остарява.
Цветя увяхват, къщи се рушат,
водите своя път изменят
и над земята бурите кръжат -
те искат своето да вземат.
Ще вземат "пясъчни крака",
ще вземат стройни кипариси...
За тебе мисля отсега,
за мен и ти си мислиш.
Не остаряват нашите сърца
и бурите не ще ги вземат.
Туптят те в нашите деца -
във пулса им, във всяка вена.
Не остаряват нашите сърца,
очите ни любовно гледат.
И всеки поглед е мечта
да бъдеш с мен и аз със тебе.
Не се страхувай, мили, някой ден
ще литнем с тебе над всемира,
над този свят красив и променен
и над Земята - първата ни спирка.
Виза за живот
Някога, в незнайни времена,
тук пристигат отдалече
неизвестни още - мъж, жена,
но един на друг обречени.
Откъде са, що са, кой ще знай?
Туй на никого не трябва.
Те не търсят роден край.
Любовта един към друг ги грабва.
Опознават своите тела,
ритъма, камбанките - сърцата,
а очите търсят светлина
по земята весела и свята.
Кой ги прати с "виза за живот"
и до днес децата им се питат.
О, разбира се, това е Бог!
Иска той да ги изпита.
Изборът какъв ще е за тях
в този райски кът небесен?
Труд за пълния стомах,
или обич, танц и песен?
И дали ще има край
тяхната житейска виза?
Само Бог единствен знай
как оттука се излиза.
Мария Шандуркова