Национално читалище на слепите ‘Луи Брайл 1928’ – традиции и съвременност
Читалището е основано през 1928 г. и е носител на държавното отличие Орден „Кирил и Методий“ I степен. До края на Втората световна война негов пръв председател е бил акад. Петко Стайнов. Възрожденското начало се пренася през десетилетията в духовните традиции на читалището. То създава националната брайлова библиотека, въвежда нови технологии за брайлов печат и е единственото издателство у нас за художествена и справочна литература на брайлов шрифт. Читалището насърчава образованието и културата на слепите хора, предоставя брайлови и електронни книги.
Читалището подпомага творческата дейност на незрящи автори, художествени колективи и групи за фолклор, музикални и литературни изяви. Урежда срещи с учени, писатели и хора на изкуството, поддържа връзки с държавни и обществени институции и сътрудничи със сродни библиотеки за незрящи в Европа. Прилага съвременни технологии за брайлов печат и достъп до информация, организира курсове и следи за новите тенденции в тази област. Дейността на читалището се осъществява чрез централната библиотека в София и филиал в Пловдив. Книгите се доставят до дома на читателя в София и чрез Централна поща за страната. Читалището допринася за образованието и културата на хората с нарушено зрение, усъвършенстването на техните знания и професия, както и за тяхното по-пълно участие в обществото. Финансира се от Столична община и разчита на дарения, спонсори и проекти за постигане на целите си.
Луй Брайл
Луи Брайл – светлина в тъмнината
Трябва да бъдем третирани като равни — и комуникацията е начинът да постигнем това.
През 1829 г. Луи Брайл публикува първата версия на своята система — „Метод за писане на думи, музика и хорал чрез точки“. Поначало включва букви, музикални ноти и инструкции, като използва както точки, така и черти (тирета).
През 1837 г. публикува нова редакция, която премахва тиретата (трудни за различаване на допир) и така формира основата на съвременната брайлова система — изцяло точкова и лесна за четене.
След смъртта му през 1852 г., системата окончателно се утвърждава, а през 1854 г. официално бива приета и във Франция